Минавах вчера покрай съда и какво да видя - буйна радост. Съдии се прегръщат и целуват, прокурори хорово броят до тринайсет, следователи хвърлят във въздуха наръчи призовки, магистрати дружно танцуват нещо като тарантела в ритъм седем-осми.

- Какво става? - попитах случаен минувач.

- Намерени са пари за тринайсета заплата на магистратите - обясни ми той.

Зацъках с език, попитах:

- Много ли са парите?

- Деветнайсет милиона и кусур - зацъка с език и той.

Имаше вид на оцелял пенсионер, та му повярвах, защото тези всичко знаят.

Сметнах набързо наум - за коледните надбавки на милион и триста хиляди пенсионери бяха отпуснати 50 милиона, та се падат по 40 лева на побеляла глава. За 6 хиляди магистрати има 19 милиона, значи по три бона и нещо. Една мъдра жена, навремето седеше край чинийката със стотинки пред тоалетната на бар "Луна", та й повярвах, ми е казала "Дръж се близо до парите!", затова се отдалечих от пенсията и заобикалях край магистратите. Подръпнах един за тогата:

- Честито, честито! - подвикнах му радушно.

- Да ви се връща! - отговори ми той благо.

- И сега какво, ще харчим тринайсета заплата?

- Няма как - сви рамене той, - дават ни, ще вземаме, няма да обиждаме щедро протегнатата ръка.

- Добре сте вие - казах подчертано одобрително.

Очите му се навлажниха:

- А, добре, заплатите ни не са вдигани от юли 2012 година. Най-ниската е 1500 лева и не мърда, и това си е...

- От 1 или от 31 юли? - поинтересувах се и поясних за всеки случай. - Има голяма разлика в степента на страданието.

Той изхлипа и издуха носа си в края на тогата. Дожаля ми, та реших да сменя темата:

- Как ги намериха тези 19 милиона? Споделете тайната, че имам да плащам едно парно и ми е интересно.

- Заработихме си ги! - гордо каза той. - С честен труд!

- Разследвахте денонощно? Съдихте на три смени? Правораздаването като непрекъснат процес с огромна ефективност?

Той се позасмя:

- Не, къде ти, у нас това е невъзможно! Трудихме се допълнително, продавахме семки.

Поисках му назаем химикалка и започнах да си водя бележки на гърба на една сметка за ток:

- Значи магистратите продавахте семки... И какво?

Той ме изгледа недоумяващо:

- Как какво, то е елементарно - купихме семки от пазара, магистратките ги осолиха и изпекоха, магистратите ги продавахме край съдилищата и това е, друго няма.

"Елементарно" си записах и продължих да го човъркам:

- Колко тона семки продадохте, за да спечелите 19 милиона?

- Колко ли? - той малко се смути. - Аз не съм добре със сметките, но мисля, че има към 10 килограма.

Ококорих се като Темида - един мъдър мъж, беше се съдил с братовчед си за собствеността над джанка, та му повярвах, ми е казал, че Темида е с превръзка на очите за да не се вижда как се пули на българските дела.

- Как така 10 кила?! - извиках. - Колко струва пакетче семки, та да изкарате милиони?!

Човекът обясни:

- Кой колкото даде, така ги продавахме, за да не затрудняваме клиентите. Един даде хилядарка, друг даде 100 хиляди, все сме благодарни, все има полза.

Щях да се свлека като индекса на корупция на България в световните класации:

- Сто хиляди за пакетче семки?! Какви са тези хора, бе?!

- Различни. Подсъдими, разследвани, заподозрени - такива се въртят край съдилищата, на тях продавахме.

Изясниха ми се нещата до степен, че нямаше нужда да си записвам. Посочих химикалката:

- Може ли, за спомен от вълнуващата ни среща?

Той щедро махна с ръка и отиде да вика и танцува с колегите си. Прибрах химикалката и си тръгнах по пътя.