Вече няколко месеца отново ни заливат кървави новини, които идват от Ирак. Пак се съобщава за постоянни атентати, убийства, отвличания и ожесточени сражения между различни екстремистки групировки и техните врагове в страната. Ужасното ежедневие на обикновените иракчани отново е белязано от кърваво противостояние, при което много гневни млади хора от различните религии и етноси - шиити, сунити и кюрди - се присъединяват към различните военизирани групировки. Това се повтаря като извратена руска рулетка вече повече от десет години след свалянето на иракския диктатор Саддам Хюсеин. В момента обаче новият основен враг вече се казва "Ислямска държава", която се зароди и бележи възход в момента заради продължаващата гражданска война в Сирия и дискриминацията на мюсюлманите сунити в Ирак от страна на шиитското мнозинство през последните години. И най-вече благодарение на недалновидната политика на бившия иракски премиер Нури ал Малики (шиит) с цел пълно надмощие над неговите опоненти и врагове в лицето на сунитите в страната. Именно затова последните започнаха още от м.г. масово да се организират за нова гражданска война, която избухна с нова сила, след като беше затихнала преди няколко години.

Преди това, през 2008 г., военните на САЩ заложиха на нова стратегия и нови съюзници в лицето на местните иракски лидери и племена, които се включиха в борбата срещу мощната тогава "Ал Кайда" в Ирак. Именно тогава Пентагонът успя да убеди, особено с милиони долари, сунитското малцинство



да втвърди съпротивата си срещу



фанатичните джихадисти от чужбина. Пример за това бяха племенните вождове в провинцията Анбар, западно от Багдад, която се превърна в един вид бастион на съпротивата на сунитите срещу "Ал Кайда". Тези лидери изпълниха обещанието си, дадено в края на 2006 г., като се обърнаха срещу чуждестранните воини на джихада и започнаха да сътрудничат на американските войски и новата иракска армия. Тогава за кратко време нападенията в основния град на областта Рамади бяха драстично намалени. От около 500 нападения на седмица честотата на атаките падна до около една трета от това число. Разкриването на тайни складове с оръжия главно благодарение на сведения от иракчани, които вече симпатизираха на американските войски, се бе увеличило със 190%. В началото едва прохождащата местна полиция успя да набере само 20 души, за да попълни редиците си. След 2008 г., след като племенните водачи окуражиха местните жители да се записват в редовете на силите за сигурност, броят на новопостъпилите достигна над 20 000 души.

Това сътрудничество продължи успешно въпреки убийството на 40-годишния шейх Абдул Сатар Абу Риша през септември същата година, който бе основният сунитски съюзник на американската армия в Ирак. Той бе убит от бомба, избухнала край автомобила му в Рамади. Шейх Сатар оглавяваше съюз, известен като "Пробуждането на Анбар". Той се състоеше от 25 сунитски арабски племена, които се обединиха с американските войници срещу сунитските ислямисти от "Ал Кайда". Убийството му обаче имаше обратен ефект - на погребението му местните сунитски племенни вождове се заклеха да отмъстят за смъртта му и да продължат делото му, като спазиха клетвата си. Промяната се почувства дори в столицата Багдад, където започна да се съживява нормалният начин на живот вечер, включително в големия шиитски район "Садр сити".

Независимо от тези подобрения винаги съществуваше опасността насилието да избухне с нова сила заради старата вражда между различните народности и религиозни течения в Ирак. Хората просто искаха отново да имат електричество, удобства и въобще нещата да си дойдат на мястото. Новите им надежди обаче пак рухнаха и много от тях отново хванаха оръжието. Това се дължеше най-вече на твърдолинейната линия на шиитските лидери като премиера Нури ал Малики, чието управление бе белязано с невиждани гонения и убийства на сунтиски представители, което предизвика нов бум на насилие между шиити и сунити. Последните на свой ред видяха закрила в набиращата сила "Ислямска държава в Ирак и Леванта"(ИДИЛ), която вече контролираше големи територии в Сирия. Малики запали искрата през декември м.г., когато заповяда да бъде премахнат палатков лагер на протестиращи сунити в Рамади, които искаха край на насилието от страна на шиитските управляващи в Багдад. Тогава загинаха десетки демонстранти и спиралата на насилието се завъртя с нова, страшна сила.



Хиляди сунити се вляха в ИДИЛ,



която малко по-късно завзе големите сунитски градове Рамади и Фалуджа. Но дори тогава управниците в Багдад не отстъпиха и пратиха иракската армия (която бе съставена почти изцяло от шиити), която бе свикнала да смазва мирни бунтове, а не да воюва ефективно с даден противник. Няколко месеца се водиха периодични сражения между двете страни, докато се стигна до светкавичното настъпление на ислямистите през лятото и те завзеха стратегическия град Мосул. Именно след това иракската армия буквално се разпадна, или по-скоро войниците панически се разбягаха, както войските на Саддам навремето. Именно така ИДИЛ получи като подарък огромно количество американско и друго въоръжение, което иракските офицери и военни изоставиха. Точно след това екстремистите се прекръстиха на "Ислямска държава" (ИД) и обявиха своя халифат, при което продължиха да напредват към столицата Багдад. Чак тогава Западът най-накрая обърна отново неохотно внимание към Ирак, но с огромно закъснение.

САЩ създадоха набързо нова временна международна коалиция, този път предимно с участието на страните от Арабския свят (най-вече сунити), без Иран (шиити), който подкрепя по свой начин с военни средства и пари шиитските си съюзници в Сирия и Ирак. В момента коалицията постоянно нанася въздушни удари срещу мишени на ИД, а кюрдите водят война срещу ислямистите на два фронта - в Иракски Кюрдистан и Северна Сирия, където граничният град Кобане се е превърнал в символ на тяхната съпротива срещу новия враг. Западните лидери и техните военни трескаво се опитват да създадат поредната нова армия в Ирак, нищо че за предишната



изхарчиха близо 25 милиарда долара,



без какъвто и да е ефект от това. Засега не е ясно кой ще надделее на бойното поле, където за ИД се сражават хиляди мюсюлмански доброволци от Европа, САЩ, Канада, Азия и откъде ли още не.

Именно затова Пентагонът реши да заложи отново на старата стратегия и да въоръжи за пореден път сунитските племена в Ирак в борбата срещу джихадистите. Планът изисква Конгресът на САЩ да одобри общо 1.6 млрд. долара разходи за тренировка и въоръжение на кюрдските и иракските сили, които се борят срещу ислямистите. Около 24 милиона долара от тях ще бъдат предназначени за екипировка на бойци от сунитските племена. Според Пентагона особено важно е да се съдейства на тях, за да могат съюзниците от антиислямистката коалиция да разчитат на помощта им. Силите на иракското правителство не са желани в сунитските провинции, сред които е и Анбар, и въоръжаването на местните бойци може значително да помогне, смятат американските военни. Очаква се 1.24 млрд. от финансирането да бъдат похарчени за правителствената армия, а 354.8 млн. да идат за кюрдските бойци пешмерга. Не е ясно обаче дали предимно сунитското население на Анбар ще прости за пореден път високомерието на шиитското мнозинство в страната. Знае се, че малък брой американски военни съветници вече действат в Анбар, а коалицията продължава да нанася въздушни удари срещу цели на ИД. Целта е да се спре напредването на "Ислямска държава" към повечето административни центрове в Рамади. В момента Западът и Багдад отново се опитват да спечелят "сърцата и умовете" на сунитите, като първата стъпка е новото правителство на Ирак, където са представени повечето местни народности и религиозни течения. Ал Малики обаче остана вицепремиер, защото разполага с голяма подкрепа сред шиитите и е близък съюзник на Иран. Именно затова сунитите едва ли ще забравят лесно гоненията срещу тях през последните години, макар че зверствата от страна ислямистите също ги отблъскват все повече и повече.