Науката в България се прави не с помощта на държавата, а въпреки нея. Вместо да стимулира изследователската дейност в БАН и държавните университети, властта (независимо коя е или може би тъкмо поради честите промени в управлението) почти е абдикирала от предоставянето на публични средства за научна и изследователска дейност - основното задължение се пада на самите институции.

Едва 12-13 са изследователските университети, въпреки че акредитираните вузове в България са общо 51. От тези университети едва три - Софийският, столичният Медицински и Химикотехнологичният и металургичен, са напълно конкурентни и на световно ниво. Това показват данните от новото издание на рейтинга на висшите училища. Други 15 вуза или присъстват с нулев индекс в международните бази данни по цитируемост (основен индикатор, с който се измерва качеството на научните изследвания), или изобщо не са споменати. Това означава, че в последните 5 години не са произвели нито една научна публикация, която е цитирана в международните бази данни Scopus и Web of Knowledge. Така основната дейност в тези университети се съсредоточава основно в четенето на лекции от преподаватели, в масовия случай приходящи. В тези структури трудно може да се говори за развитие на науката и качество на предлаганото обучение - най-често завършилите вземат хартия, на която пише "диплома", и започват работа като продавачи. На практика качествената изследователска дейност държи миноритарен дял (около 30%) от общия пазар на висшето образование.



Българската Бръшлянова лига



представлява съвсем незначителен дял от общия брой легитимни вузове в страната, е един от основните изводи от рейтинга.

Безспорен лидер сред висшите училища по всички научни показатели е Софийският университет, който създава около 45% от научната продукция на всички висши училища в страната и е втори по дял на научните изследвания след БАН. Данните за академията обаче не са включени в рейтинга. СУ е първи сред българските университети в класациите SCImago Institutions Rankings и University Ranking by Academic Performance (URAP) и е единственият български университет, намерил място в престижната международна класация QS Topuniversities (651-700 място в света). Качеството на научната продукция е водещ критерий в тези международни рейтингови класации, уточняват от Алма матер.

Университетът е лидер и по друг показател - ползваемост на научните продукти от работодателите. Над 36% от анкетираните за нуждите на рейтинга работодатели са декларирали, че са ползвали научни продукти и услуги на Алма матер. С какви средства се прави науката в Софийския университет? Според данните от рейтинга за календарната 2013 г. за научноизследователска дейност са отделени общо 20.159 млн. лв. От тях държавната субсидия за научноизследователска дейност, която СУ получава, е в размер на 904 352 лв. На фона на нулевите инвестиции, които някои вузове "отделят" за участието на своите възпитаници в научноизследователска дейност, СУ отчита, че през м.г. за участието на един студент в научна и изследователска дейност са отделени 1009 лв. и, забележете, от тях държавната субсидия е... 39 лв. годишно.

Втори, но далеч след лидера, е Медицинският университет в София. Индексът на цитируемост е 31 в Scopus и 34 Web of Knowledge. Общият размер на средствата, отделени за изследователска дейност през 2013 г., е едва 736 000 лв. Общата сума, отчетена за участието на един студент в научни проекти, възлиза на 99.16 лв., от които привлечените от университета са... 1.41 лв. Все пак МУ отчита висок процент на работодателите - 26.55 на сто, които декларират, че в последните 5 години са ползвали научната продукция на университета. Химикотехнологичният и металургичен университет също заслужава внимание. Малкият на пръв поглед ХТМУ също прави голяма наука. Въпреки че бюджетът му за научноизследователска дейност е 1.072 млн. лв., индексът на цитируемост и в двете използвани за рейтинга бази данни е 20. Общата сума за студент е 444 лв., но от тях привлечените от вуза са 377 лв., показват данните от рейтинга.

Частният Американски университет в България (лидер в обучението по две професионални направления) е отделил 1.668 млн. лв. за изследователска дейност през 2013 г. В същото време привлечените средства за участието на един студент в научни проекти се изчисляват на 1259.82 лв. Индексът на цитиране е 4 в Scopus и 3 в Web of Knowledge.

15 висши училища не са "произвели" за последните 5 години нито една научна публикация, цитирана от международните изследователи. За част от тях - например Академията за музикално и танцово изкуство и Националната музикална академия, това вероятно е логично. Специално внимание следва да се обърне и на няколко колежа, за които



науката все още е тера инкогнита



Сред тях са Европейският колеж по икономика и управление в Пловдив, където преподава бившият премиер Жан Виденов, Колежът по администрация и управление в Пловдив, Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг в София и Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (бившият Земеделски колеж в Пловдив). В групата с нулеви индикатори за брой цитирания е и Висшето училище по застраховане и финанси, където преподава бившият служебен вицепремиер Йордан Христосков.

Сред частните висши училища, които отчитат прилични показатели на научната продукция, са Нов български университет и Международният колеж в "Албена". В НБУ отчитат, че през последните 5 години са регистрирани 12 цитирания в Scopus и 11 в Web of Knowledge. Средствата, които университетът е успял да набави за изследователска дейност (като частен НБУ няма право на държавна субсидия) през 2013 г., се изчисляват на 2.329 млн. лв. За участието на един студент в научни проекти са привлечени 238 лв. Международният колеж в "Албена" също се радва на добри резултати по показателя цитируемост - 7 в Scopus и 6 в Web of Knowledge. Средствата, отделени за изследователска дейност, са 899 хил. лв., а за един студент - 979.69 лв. Следва обаче да се отбележи, че рейтингът не прави разлика дали публикациите са на преподаватели, които работят на основен или на втори трудов договор в съответната институция. Така може да се окаже, че едно висше училище си приписва научни постижения на свой преподавател на втори договор, направени в основната институция.

Въпреки че някои от индикаторите трябва да се коментират с известна условност, резултатите от рейтинга дават относително обективна картина за нивото на научните изследвания в страната. Скромната или нулева научна продукция на около една трета от висшите училища в страната показва, че правенето на наука не е печеливше занимание. И отразява безхаберното отношение към изследователската дейност в последните години. На практика науката бе обезкръвена заради драстичното орязване на парите и заради продължаващата тенденция за чужбина да заминават най-перспективните български учени. Въпросът е дали управляващите ще изпълнят обещанието си, записано в стратегията за висше образование, която вече беше одобрена от ресорната комисия в парламента. А именно - приоритетно да се финансират изследователските университети, а останалите, в които се водят само лекции, да не получават субсидия за наука от държавата, както е сега. Това ще бъде първата истинска крачка към реформа във висшето образование и наистина ще даде гаранции за повишаване на качеството на предлаганото обучение за студентите.