Излизам пред блока и гледам - комшията стои под козирката, гуши се в якето и чака.

- Какво стърчиш - питам го - на студа? Ще настинеш и ще натовариш здравната каса да ти тежи на съвестта!

- Полицията чакам! - ръмжи той. - Ама никакви ги няма!

- За какво ти е полицията? - питам го. - Да не си осъществил окончателно решение спрямо тъщата? Браво, браво!

- Засега не. Не преди да ида в банката.

Става ми интересно, предвкусвам черпня.

- Ха честито! - казвам му радостно. - Значи толкова пари ще теглиш, че полиция трябва да те пази!

Той махва с ръка, нетърпеливо поглежда надолу и нагоре по улицата.

- Казаха и писаха - продължавам, - че така ще стане, като започнат да възстановяват парите от КТБ, мир на праха от кредитните й досиета.

Комшията малко се ядосва:

- Какви пари мога да имам аз в КТБ?! Отивам да си взема новата карта, по която ще ми превеждат помощите!

Сбогувам се мислено с черпнята и казвам кисело:

- За какво ти е тогава полиция да те води в банката?

- Как за какво?! Защо полицията ще съпровожда линейките в ромските махали, а?

- Защото там бият екипите...

Той ме прекъсва, оглежда се:

- Тихо, че ще те чуят от Стокхолмския комитет и изгоряхме!

- Не е Стокхолмски, с Х беше думата... Хасковски комитет - поправям го. - Ти да не би да биеш банкерите?

- Къде ти! Не че не искам, ама нямам причина. Ако бях потиснат, унизен и дискриминиран, да сцепя някоя банкерска вежда или джука, а така не върви, добър ден и прас с юмрука. Не, не е логично.

Съгласявам се, че не е логично. Питам пак:

- За какво ти е полицейски екип?

- Ами опасно си е в банките.

- Да не са започнали банкерите да бият?! - ахвам. - Те причини имат, покрай КТБ такива неща се говорят и пишат за тях, че дереджето им е бетер ромското!

- Абе, май още не бият, ама все по-сигурно си е с полицай до тебе. Банка е това, всеки момент могат да ти отмъкнат парите, пък после върви и го гони банкера я във Виена, я в Белград! Ти оттук му викаш: "Мошеник!", той оттам ти се лендзи, вика: "Невинен съм! Демонизират ме!", и нагъва виенски кифли за мезе на сливовицата.

- Е, как само точно го описа! - казах искрено и надеждата за почерпка се поразмърда. - Абе, ти що не вземеш да оглавиш някоя комисия за култура?!

Комшията се дърпа, оглежда се:

- Нямам време, ще ходя до банката!

- Не ги чакай полицаите, те сега са в някоя ромска махала с линейките - подръпвам го за ръкава. - Я да идем отсреща да видим днес има ли греяно вино, или покрай кризата в българо-руските отношения ще си пием виното студено!

Той видимо се заколеба, но точно в този момент в далечината се чу сирена.

- Тук съм, ето ме! - завика комшията и хукна по посока на звука.

- Чакай! - извиках, но моят човек отиде, та се не видя, а заедно с него и надеждата за почерпка.

Извадих телефона, набрах 112. Отсреща вдигнаха почти веднага.

- Здравейте - казах, - нужен ми е полицейски екип да ме съпроводи!

Попитаха ме делово:

- В ромска махала ли ще ходите, в банка ли, или ще пресичате на пешеходна пътека край парк след сутрешен крос?

- Не - отговорих им, - реших да се обръсна, та ме е страх какво ще видя в огледалото!

- Ясно! Ще ви пратим направо командоси, че знаете ли какви неща се виждат в българските огледала на днешно време!

Благодарих им сърдечно.