:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,999,260
Активни 155
Страници 9,453
За един ден 1,302,066
Външна политика

Баронесата на ЕС, която създаваше "приятна атмосфера"

Хавиер Солана остава в историята като най-опитния и можещ "външен министър" на ЕС. Британката Катрин Аштън не успя да се докаже, а новоизбраната Федерика Могерини има ограничен опит в дипломацията
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Катрин Аштън се радва на поздрав, който си разменят държавният секретар на САЩ Джон Кери (вдясно) и иранският външен министър Мохамад Зариф по време на преговорите във Виена по ядрената програма на Техеран. Смята се, че британката има сериозен принос за постигането на споразумение с Иран през ноември м.г.
Световните сили и Иран постигнаха споразумение по време на ядрените преговори в Женева в ранните часове на 23 ноември 2013 г. Тогава държавният секретар на САЩ Джон Кери показа с театрална прегръдка доверието си във Върховния представител по външната политика и сигурността на ЕС Катрин Аштън. Тя председателстваше продължилите четири дни срещи по един от най-сложните външнополитически проблеми в света.

Пред израелския в. "Аарец" ирански участник в преговорите обаче не даде толкова ласкава оценка за ролята на Аштън: "Тя знае как да създаде приятна атмосфера... Съвсем ясно ни е, че



тя не притежава реална политическа сила



и трябва да се съветва със световните сили за всеки най-малък детайл. Никой не живее с илюзията, че тя разполага с власт, за да взима сама решения. Тя не е нищо повече от посредник и в тази си роля е много ефективна". Това изказване дава кратко описание на Аштън: прекалено големи хвалби за един технократ. Всъщност ядрената сделка бе сключена, след като в продължение на няколко месеца се водеше тайна дипломация между Иран и САЩ и след като ЕС подкрепи Вашингтон за въвеждането на санкции срещу Техеран. Аштън ръководеше тази инициатива и имаше енергията и тактичността да действа като посредник, но нищо повече.

Критичен поглед заслужават и другите два триумфа на баронеса Аштън Ъпхоландска - създаването на европейската Служба за външна дейност и посредническата мисия за постигането на споразумение между Косово и Сърбия през април м.г. Защитниците й твърдят, че тя е създала службата от нищото, като се е позовала само няколко параграфа от Лисабонския договор. Всъщност нейният предшественик, върховният представител на ЕС за външната политика Хавиер Солана, беше този, който, без да има правна база, поиска от страните от ЕС да изработят основните елементи, които Аштън по-късно обедини. Солана, бивш генерален секретар на НАТО, създаде звеното за външна политика в Европейския съвет и постави началото на първите мироопазващи мисии на ЕС. Той също така сформира Комитета за политика и сигурност, Европейската агенция по отбрана, Военния комитет на ЕС и Центъра за разузнавателни анализи на ЕС - звеното за обмен на разузнавателна информация.

Службата за външна дейност, която Катрин Аштън създаде, се помещава в три сгради в Брюксел, които са приютили 1500 от най-високоплатените чиновници в институциите на ЕС, и в 140 "посолства" (бивши "делегации" на ЕК) с персонал от над 2000 души. На практика Аштън нямаше контрол върху политиката, която води. Не е само защото страните от ЕС имат право на вето, а и защото тя не поднови Стратегията за европейска сигурност от 2003 г. на Солана, нито пък изготви свой проект със "стратегическа рамка".

В старата Стратегия за европейска сигурност бяха засегнати въпроси от времето на войната в Ирак като оръжията за масово поразяване, но не се казваше нищо за новите заплахи, появили се по времето на Аштън - чуждестранните бойци, възраждането на Русия или кибервойните. Липсата на документ, съдържащ стратегическата рамка - план за ролята на службата при определена криза - принуди Аштън да води преговори за разделението на отговорностите със страните - членки на ЕС, при възникване на важно събитие. Службата



не контролира сама бюджета си,



който е разписан в подробности от ЕК. Освен това е известна с тежката си бюрокрация. 23-ма души рапортуват на Върховния представител; на служителите им трябват минимум 4 дни, за да бъде утвърден даден официален документ; около месец е необходим, за да бъдат одобрени разходи. Аштън пък редовно представя дневния ред на заседанията или проектодокументи час преди срещите на външните министри, тъй като се страхува, че идеите й ще бъдат отхвърлени, ако те имат достатъчно време да ги прочетат.

През април 2013 г. Катрин Аштън оповести споразумението между Косово и Сърбия и това предизвика първи коментари, подобни на този на Джон Кери. Истинските архитекти на споразумението обаче бяха германският канцлер Ангела Меркел и останалият без похвала служител във Външната служба на ЕС - Фернандо Джентилини - италианец, който ръководи отдела, отговарящ за Западните Балкани. Меркел пътува до Белград през 2011 г., преди да започнат преговорите между Косово и Сърбия, като заяви, че няма да има разширяване на ЕС, без да е постигнат мир. В същото време служители на Меркел 3-4 пъти годишно посещаваха Сърбия паралелно с разговорите, провеждани от Аштън. И с всичките й умения да създава "приятна атмосфера" за преговори Джентилини беше този, който изработи детайлите за постигането на окончателното компромисно споразумение.

Стана ясно, че критиците на Аштън - тези, които още от назначаването й казваха, че 58-годишната британка няма достатъчно опит, за да заеме поста на Солана - са били прави. 5-годишният мандат на Аштън съвпадна с две от най-големите кризи за едно поколение: Арабската пролет и кризата в Украйна. Когато кризите ескалираха, големите страни от ЕС загърбиха евроинституциите.

За разлика от Катрин Аштън,



Хавиер Солана имаше лични качества,



за да придаде на поста "политическа сила", както се изрази иранският представител пред в. "Аарец". През 2001 г. намесите на Солана помогнаха да се сложи край на албанските бунтове в Сърбия и Македония; той убеди тогавашния израелски премиер Ариел Шарон да сключи примирие с палестинския лидер Ясер Арафат. През 2003 г. Солана се обади на лидера на Молдова Владимир Воронин да не подписва Плана "Козак" - план за доминиращо положение на Русия в Молдова. На следващата година той участва в кръгла маса в Киев, за да преговаря с бившия президент Леонид Кучма да предаде властта на Виктор Юшченко, първия лидер на Украйна след Оранжевата революция.

За пет години Аштън не успя да се наложи. Тя се опита да се намеси в арабско-израелския конфликт, в Либия и в Египет. В първите дни след като зае поста, британката реши, че ще постигне пробив в близкоизточния мирен процес. Но се отказа, когато стана ясно, че това е сфера, запазена за САЩ. Когато страните от ЕС се срещнаха преди началото на въздушните удари над Либия през 2011 г., Аштън, която не одобряваше идеята, нареди на говорителя си да обяви пред медиите, че Франция и Великобритания са в изолация. Разбрал за това, британският премиер Дейвид Камерън я смъмри пред лидерите от ЕС, а Аштън уволни говорителя си.

Катрин Аштън остави проблема с Украйна на бившия еврокомисар по разширяването Щефан Фюле. Ситуацията обаче започна да се усложнява в края на 2013 г. и тя замина за Киев. Когато обаче убийствата, извършени от снайперисти на Майдана, заплашваха да предизвикат кървава баня,



трима външни министри от ЕС пренебрегнаха Аштън



и присъстваха на преговорите с тогавашния украински президент Виктор Янукович. По-късно Русия влезе в Украйна, а ролята на Аштън се сведе до това да прочита заключенията на министрите.

Аштън не предприе никакви действия за реализирането на точката от Лисабонския договор, предвиждаща "постепенно формиране на обща отбранителна политика, която може да доведе до обща отбрана". Франция, Германия и Великобритания не са особено заинтересовани от създаването на военни умения на ЕС наред с НАТО. Липсата на интерес от тяхна страна допадна на Аштън. Под нейно управление лъснаха и пропуски в сигурността на Службата за външна политика: заради липсата на безопасни IT системи служителите й ходеха от сграда в сграда с класифицирани документи в чантите, а това е в разрез с правилата.

Назначаването на Аштън през 2009 г. бе дадено като отговор на апокрифния въпрос: "На кого трябва да се обадя, ако искам да говоря с Европа?" По време на мандата си тя избягваше медийни изяви, а говорителят й обясни, че това е от скромност. Решението й да поеме поста в ЕС, въпреки че не бе подходяща за него, бе от суета. Аштън трябваше да каже: "Не, благодаря".

Същото може да се каже и за италианката Федерика Могерини, която бе избрана през август да наследи Аштън. С дори по-малък опит от Аштън тя е още по-далеч от Солана. Първото решение на Могерини преди официалното й назначаване на поста бе да обяви, че ще премести кабинета си в сградата на ЕК. Това ясно показва колко уязвим и зависим е дипломатическият корпус на ЕС пет години след създаването си. И може да е символ за друг вакуум на върха.



Снимка: ЕПА/БГНЕС
Хавиер Солана е най-успешният досега Върховен представител на ЕС по външната политика до 2009 г. Той имаше умения и опит, за да бъде фактор във външната политика за разлика от наследничките си на поста - Аштън и Могерини.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Италианката Федерика Могерини ще отговаря за външната политика на ЕС в следващите 5 г. Опитът й обаче е крайно ограничен в тази сфера.
6
2274
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
11 Декември 2014 20:50
И тази няма топките да отстоява интереса на Европа.
Иначе нямаше да бъде на това място.
11 Декември 2014 20:55
Но дори и да имаше топките, колко от външните министри на държавите-членки имат топки да защитават националния си интерес, респективно интереса на Европа?
При такава конфигурация и при отсъствие на наднационален орган по външната политика, върховният комисар няма дори теоретическия шанс за отстоява европейските интереси. Както са казали израелците - "посредник, нищо повече".
12 Декември 2014 09:26
И може да е символ за друг вакуум на върха.
Не "може да е". Това Е. За вакуума в суверенитета на ЕС, за неговата неспособност да генерира ОБЩИ за държавите-членки интереси и да провежда независима политика, с която да ги защитава и реализира.
12 Декември 2014 10:36
новоизбраната Федерика Могерини има ограничен опит в дипломацията
А от сп. "Мурзилка" толкова много залагаха на др. Могерини да затопли отношенията с Матушка...
12 Декември 2014 10:54
Оказа се,за съжаление,че цялостното поведение на ЕС и особено на ЕК се поддава по някакъв начин на пряка зависимост от САЩ. Това не е никак добре за Европа защото обстановката на континента след Студената война се нуждае задължително от успокояване в отношенията между Русия и останалите европейски държави. Просто няма друг разумен вариант. А това никога не е било и никога няма да е в интерес на РЕАЛНО управляващите държавата САЩ! Това не е в интерес,а и никога не е било в интерес и на троянския кон на САЩ в Европа,поради „специалните им връзки”. ЕС формира най-мощната икономическа зона и управлението му е длъжно да наложи самостоятелност във вземането на решения касаещи неговата външна политика и защита на неговите интереси. Това в никакъв случай не се потвърждава с избирането на последните слаби „външни министри” на ЕС и показва отново влиянието на „дългата ръка” на Вашингтон. Светът обаче сега е друг и това влияние на „дългата ръка” става вече опасно за Европа. Русия не е СССР,а „дългата ръка” плюе Путин определяйки го като някакъв уж диктатор защото сегашната обстановка в Русия,покрай Путин, не съвпада вече с желаното от САЩ,касаещо тесните им интереси. Ако ЕС не успее да наложи независима външна политика защитаваща твърдо интересите на континента Европа, мисля че този съюз постепенно ще започне да губи доверие и смисъл. Заради такова разногласие вече няма да е трудно европейският континент отново да бъде използван, като жертвена територия заради глупостта на собствените си правителства. Миналият век май беше използвана същата схема, и кой спечели?....
Warrior
„Както са казали израелците - "посредник, нищо повече".”
Това не го ли казва иранският участник в преговорите пред израелския вестник?
12 Декември 2014 18:24
Господин Каменов,как ми се иска да не бяхте прав.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД