Ходих до Панаира на книгата и се видях набързо с една позната манекенка. Внезапно...



Почнах да клепам с уши, когато манекенката ме помоли да преразкажа "50 нюанса сиво", защото ангажиментите на модния подиум и в мъжките сърца не оставяли време за занимания с литература. А аз не съм я чел тая книга - не мога да кажа, че се счупвам от работа и други ангажименти, но чак толкова свободно време нямам.



- Такова горещо създание сте - опитах да отклоня разговора от литературата. - Вашата южна кръв клокочи като поток, по който пристигат свободата и бъдещето, и енергийната ефективност, и диверсификацията. Има една латинска поговорока, че договорите трябва да се спазват. Но преди това трябва да се четат, иначе ушите ти стават на клепало!...



Принципно манекенките като чуят "диверсификация", си представят нещо романтично като диверсант. Усетих, че и на моята събеседничка стана приятно споменаването на тази дума. Бях си наумил да съставя изречение, в което небрежно да спомена и "диверсификация на инвестиционния портфейл", с което да спечеля едва ли не 5 минути власт над сърцето, но тя си беше наумила да разучи "Нюансите".



- Кажете за нюансите, г-н Балев!



- "50 нюанса сиво" не съм я чел, но мога да ви кажа как да я коментирате. В интелектуална компания казвайте, че това е скучна порнография. На хора с анцузи казвайте, че е скандална, но за вас в нея няма нищо ново. На манекенки като вас казвайте - разликата между мен и вас, колежки, не се измерва с нюанси.



Съветът ми бе оценен и бях господар на сърцето най-малко 6 минути.



Спрях да клепам с уши.



***



Тръгнах да се разходя из панаира, но срещнах един интелектуалец, тип толерантен, и той размаха ръце:



- Г-н Балев, не ходете при книгите, посветени на пенсионната реформа. Голям кютек става там. Хората, които се занимават с пенсионни фондове, толкова обичат парите за старост, че не се спират пред нищо. Тая сутрин се биха в една телевизия, сега и тука се млатят.



Видях отдалече, че хора с костюми наистина се дърмонят един друг като малцинство, докопало ескулап. Помежду глухите удари се чуваха отделни реплики:



- ...Тези 8 млрд., които са сега в частни пенсионни фондове, поетапно като един язовир, отворен, ще се изтечат към НОИ и ще бъдат изхарчени...



За последен път съм виждал хора в костюми да се бият, когато двама достойни мъже се бореха за сърцето на богата вдовица.



***



Синът ми се прибира от училище и аз му искам бележника, щото бащиното ми чувство говори, че там има нещо извънредно любопитно.



Той почва да ми обяснява маршрута, по който се прибира с колелото, а аз го знам много добре, защото лично съм го начертал. Усещам накъде отива работата и му казвам:



- Разбирам. В парка си спрял да полееш някое дърво. Бележникът ти е бил сложен на багажника. Някой изглежда е минал в този момент и не е откраднал колелото, но е грабнал бележника.



- Както манекенка бива грабната от Паулу Коелю! - потвърди енергично синът ми.



- Не се подмазвай, а обясни защо според теб бележникът ти представлява такова съкровище за някой си въображаем бандит в парка!



Синът ми обаче не смята да се тормози с тази загадка.



- Аз, татко, не съм такова момче и не мога да кажа какво става в едно престъпно съзнание.



И ме погледна така лъчезарно, че си помислих: създал съм чудовище.