На 10 декември 2014 г. петнадесет съдии от Софийския градски съд - ключова юрисдикция в държавата, отговорна за някои от най-чувствителните дела, публикуваха отворено писмо до Висшия съдебен съвет с призив за оставката на председателя на съда и двама от четиримата й заместници. На следващия ден 25 други съдии от Софийския районен съд се присъединиха към протеста на колегите си. След това същото направи и Съюзът на съдиите в България. Много други съдии също изразиха подкрепа за колегите си. На 18 декември 33 адвокати подкрепиха инициативата.
Председателят и заместниците й незабавно отхвърлиха призива за оставка и твърденията в отвореното писмо. Не сме ние хората, които да отсъдят кой има право и кой няма в случая. Но самият факт, че съдиите повдигнаха тези въпроси, е в полза на българската съдебна система и обществото.
Когато група от уважавани професионалисти изразяват загриженост и повдигат подобни въпроси, те заслужават специално внимание и задълбочен отговор. Това е положителен знак за едно отворено, демократично общество, в което хората чувстват, че могат да изразят своето мнение по въпроси като тези. Разбира се, протестите на гражданското общество през 2013 г. бяха подобен важен момент за България. Отговорът на институциите към тази загриженост е от решаващо значение.
Отличителен белег на отвореното и демократично общество са неговите независими институции, способни да действат без политически натиск: това включва независима съдебна система, която може да разследва, повдига обвинение, осъжда и вкарва в затвора без страх или протекции над когото и да било, както и възможността на правоприлагащите органи и правосъдните институции да покажат адекватна, твърда и прозрачна реакция в отделните случаи. Положителни примери на такива практики вече бяха дадени и добре приети на други места в региона.
Свидетели сме на положително развитие и в България, включително с приетата на 17 декември от Министерския съвет Стратегия за реформа в съдебната система. Народните представители също ще имат огромна отговорност при прегледа на текстовете, които ще поставят основата на тази толкова нужна реформа.
В крайна сметка магистратите ще бъдат ключовите действащи лица, които да направят така, че реформираната съдебна система да работи. Много от тях са посветили време в размисли относно какво трябва да се направи и как. Техните усилия трябва да бъдат признати, а мнението им чуто.
Събитията от лятото на 2013 г. показаха, че на българското гражданско общество не липсват нито смелост, нито умения и знания да се изправи срещу неприемливата арогантност на "олигархията". Гражданското общество е все по-чувствително към проблемите и не може да разбере защо българските граждани не могат да се възползват от същите права и ценности, които са в основата на Европейския съюз и от които се възползват гражданите на останалите страни - членки на ЕС.
Като европейски партньори на България ние сме поели ангажимента да подкрепяме страната за достигане на най-високите стандарти в правосъдието и върховенството на закона. Вярваме, че това е наш дълг. По силата на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) тези въпроси се обсъждат от държавите - членки на Европейския съюз, и всички ние (включително България) одобряваме официалните заключения относно напредъка на страната. Следователно това не е просто един вътрешен въпрос. На МСП обаче не трябва да се гледа като на чуждо тяло или като на критики от чужбина. Неговата цел е да бъде инструмент за подкрепа, подпомагащ промяната в България. Той служи за проверка до каква степен са спазени промените, с които се ангажираха българските власти в момента на присъединяването към ЕС. Властите, както и работещите активно в областта на правосъдието българи трябва да се възползват максимално от този процес.
Всеки народ заслужава съдебна система, в която има доверие. Българският народ не по-малко от останалите. По този път имате нашата подкрепа.
Roland Hauser, посланик на Австрия
Anick Van Calster, посланик на Белгия
Christian Konigsfeldt, посланик на Дания
Jonathan Allen, посланик на Обединено кралство
Tom Van Oorschot, посланик на Холандия
Harri Salmi, посланик на Финландия
Xavier Lapeyre de Cabanes, посланик на Франция
Във връзка с имотната измама, която сполетя майка ми (82 г.), се разрових из интернет и попаднах на следното четиво:
"И така, според българския съд се е случило следното: срещнала ни е една жена. И ни е попитала: – Вие продавате ли къщата си? – Да-а-а, продаваме я, – сме казали ние. Що питате? – Ами за колко я давате? – е попитала жената. – Ами за 180 000 лева – сме казали ние. – Ами хайде да подпишем един предварителен договор – е казала жената – тъкмо ми се намират 180 000 лева, току-що ги събрах от приятели. И сме влезли някъде, и жената ни е дала договора, и ние сме го подписали като продавачи, и тя го е подписала, като купувачка. – А документи за собственост имате ли? – е попитала жената, така между другото, да се намира на приказка. – А,-а, тц!– нямаме! , сме казали ние, но имаме един нотариален акт от 1933 г., с който мъжът на пралеля ни купува земята, на която е построена къщата и разрешително за строеж на втори етаж от 1958 г., вземете ги, може да ви потрябват, други документи нямаме. – А-а, нищо-нищо – е казала жената – тези документи са ми достатъчни, виждам ви, че сте добри хора, няма да ме лъжете, я, по очите ви разбирам, че вие сте собствениците, ето защо при предварителния договор ви плащам не 10% от цената, както е прието, а цялата сума, моля заповядайте! А вие нямате ли някоя любима адвокатка, че да посоча в договора нейния адрес като ваш? – О, разбира се, имаме, как да нямаме, имаме една много любима адвокатка, не й помним името, обаче адресът й е ж.к. Хиподрума, бл. 48, ет. 3, ап. 12, там ни е като втори роден дом, кореспондирайте си, кореспондирайте си с нас на този адрес! – Много ви благодаря, добри хора! – е казала жената, – радвам се, че купих къщата на едни толкова добри хора и им оставих своите с мъка събрани от приятели 180 хиляди. – Не, не , ние се радваме още повече, добра жено, че една толкова добра жена ще живее в нашата къща!
Три дена след като подписва решението на съда, с което ни се отнема собствеността на къщата, на 10.1.2013 г. съдия Асен Александров Воденичаров е избран за съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Р. България."
Източник: "Българският съд право седи" http://anttoni.blog.bg/drugi/2013/04/23/bylgarskiiat-syd-pravo-sedi.1103495