Вчера министър-председателят, по собствения му израз - подкрепи боксьора Кубрат Пулев. Не можем да кажем, че г-н Пулев е бил извикан, за да бъде тържествено подкрепен, но факт е, че подкрепата бе осъществена в Министерския съвет при столовете с белите кожени тапицерии, както е видно от няколкото снимки, публикувани във Фейсбук-профила на Бойко Борисов. А там (в МС, не във ФБ) май не се ходи без покана, дори да сте първи първи приятели с първия министър.

Само че тук въобще няма да си задаваме въпроса кой кого всъщност подкрепя - очевидно е, че подкрепата е двупосочна, а чия е инициативата... Тяхна си работа, приятелска, ние не можем да се месим в тия работи. Само разсъждаваме логически. А и някакъв древен философ, не му помним името, още в праисторически времена е разтълкувал поговорката "приятел в нужда се познава" в смисъл - приятелят се появява (или те призовава), когато има нужда от теб.

Има още едно изумително обстоятелство около тази среща в Министерския съвет, където Кубрат Пулев отива, както е популярният израз - на крака, за да бъде подкрепен. Защото, нали, спортистът има нужда от подкрепа, не само когато печели, но и през останалите дни от съществуването си. Значи отива Кобрата в МС, за да получи подкрепа - и носи подарък на подкрепителя! Няма нужда да се спираме на подаръка - невиждана по широкия свят шахматна дъска с еди-каква си резба - всичко това е описано подробно в специализираните издания.

Нас ни поразява фактът, че боксьорът, чувствайки нужда от подкрепа, отива на работното място на високопоставения си другар и му носи специален дар.

Както и да го мислим - по този начин се ходи за подкрепа при идол, култова фигура, богочовек. Отива поклонникът в храма на божеството, носи някакъв дар, пали свещичка. Липсва само жертвен олтар, на който чудесно би стояла една тава с печен агнец - виждали сме и такива подаръци за ББ, но може би трябва да започнат да му ги носят в МС - за да се утвърди хубава култова традиция.

То не е някаква новост, че култът към ББ минава далеч отвъд политическата симпатия - но поне знаем, че последователите на тоя култ няма да извършат някоя човеконенавистна постъпка, колкото и иронично да се отнасят към тях привържениците на другите конфесии. А в популярния възглас "мачкай, Бойче" има много повече топлина и нежност, отколкото истинска агресия.