:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,232,220
Активни 103
Страници 20,867
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Сняг пред прага, светлина в пейзажа

Калин Донков
Ако съдим по това как навреме и като по поръчка дойдоха снеговете, би следвало всичко през новата година да се случва навреме и по разписание. А ако гледаме снега в Николаево - и в достатъчно количество. Не разбирам много от небесни знаци, но не се съмнявам, че снегът е отвсякъде годен за знак (има и рима: сняг - знак). И хубав. Освен римата и предчувствието нямам други аргументи. Може би само слабостта ми към снега, душевната ми нежност към това небесно чудо. Защото и студовете дойдоха навреме и по разписание и също в предостатъчно количество (градус), но не ги разглеждам като знак и обещание, за мен сняг и мраз съществуват странно несвързани и това няма годно обяснение. Природата позволява тези странности, както и всевъзможни чудачества, и не само ги позволява, но ги и залага в нас, та човек да си блъска главата дано ги разгадае и да си губи времето с тях, вместо да върши глупости и да хулиганства от излишък на свободно време. Но моето го нямам за кой знае каква странност, да не говорим за чудачество. Отклонение някакво и толкоз. Изкарах цял един живот, без да му намеря обяснение, сега ако го направя, ще бъде странно. И така: снегът и студовете - поотделно.



Но те все пак дойдоха едновременно и потопиха онзи селски свят



в безпомощна и многозначителна самота. Преспи задъниха улиците, а ситроенът зад къщата угасна като за последен път. Понякога снегът преставаше и небето се оголваше - със звезди и с луна, като че изгубили предназначението си. Сякаш стъклото между нас и Вселената се беше пръснало от студа и в Космоса можеше да се бръкне. Но домът зад нас незабавно ни вдишваше обратно в себе си - зимата сковаваше живота извън него, действителността застиваше, времето като да изпадаше в бяла смърт. В един момент януари дойде и нямаше сили да продължи, виновно тъпчеше на място - нощем снегът поскърцваше под шушоните му.

Скърцаха и премръзналите стари дървета, сякаш се разкършваха да се стоплят. Денем две катерици от клоните се закачаха с кучето, което излизаше за малко, колкото да провери има ли смисъл да се дава стража в този мраз. В този мраз полуголи водещи се изтягаха в телевизора и от гледката човек го побиваха тръпки - чак до тракане на зъби. В съзнанието на селцето бълбукаха мехурчета на греяна ракия, къкреха супи и липови чайове. Това извираше по-скоро от паметта му, отколкото от зимния му сън. То се наслаждаваше на кратката летаргия като на неочаквана ваканция от живота. От сивия живот, от познатия...

Упорствахме да подредим зимните пейзажи на миналия век, събирахме ги като пъзел от оцелели в паметта подробности. От времето, когато селата бяха пълни и в снега димяха огньове, биеха черковни камбани, сновяха конски шейни и духови музики заливаха със светла дикоилиева печал утъпканите площади. Животът туптеше в снеговете, мъжете по тъмно се вдигаха да нахранят и да напоят добитъка, да му почистят. Жените кипваха млякото, замесваха хляба. Зимният ден е кратък, затова те отчупваха от нощта. Или тържествените семейни закуски на зимното утро, сговор, предчувствия за хубав ден, понякога гости идваха още от сутринта. Или кръчмата, в която се разполагат мъжете, с почерпката, с надлъгването, с умуването по селските работи. И сватбите, разбира се, които подмладяваха равнината. Имам едно много старо стихотворение, "Дунавски недели", момчешко стихотворение, но в него са останали дни и образи, които са изчезнали отдавна. По-точно, не забелязахме кога са изчезнали. Финалът му още е запазил звук, който времето не е отменило: "Вън виелици с чисти ръкави / ще обършат и твойте очи". Такива времена. Днес зимата е отвикнала да идва с прошка и утехи, отучила се е. Няма за кого. Ако вярваме на медиите и управниците, тя се спуща само да затвори пътищата и да натрупа снегове за бъдещи наводнения. Обидно.



За някои от днешните български села е цяло чудо, че успяват да презимуват





Как се справят откъснати от държавата - без хляб, без лекар и аптека, често без ток, без вода и път? Впрочем, ако е въпросът, Николаево и кръчма даже няма. Закрит е зимният селски парламент, заличен е. И предчувствието, че следващите снегове няма да заварят тук много от онова, което днес пуши и къкри, свети и огласява начумерените под снежни вежди къщи, натежава в сърцето.

Открай време, от детството още, все съм си мислил, че пунктирите на падащия сняг зиме свързват земя и небо и така онези образи и предходници наши, които са "горе", виждат и разбират всичко за нас, върху които този сняг пада. Някога даже вярвах, че точно те го изпращат. Какво им е там сега, вгледани в тези угасващи села, в нашия беден на стъпки и пъртини свят, не искам и да отгатвам.

Излязох в снежната вечер, няколко реда стъпки минаваха пред къщата. Под уличната лампа изглеждаха като пътека в снега. Има хора навън - зарадвах се, - бродят. Някой бе оставил сложна, завъртяна следа от грайфер, почти като пръстов отпечатък. Вгледах се - всичките стъпки бяха от този грайфер. Един и същи човек бе ходил някъде и се бе връщал, поне два-три пъти. Следите му не казваха нищо повече, но снегът бе решил да ги запази. Има и такива снегове...
Снимка: БГНЕС
"Вън виелици с чисти ръкави / ще обършат и твойте очи." Такива времена. Днес зимата е отвикнала да идва с прошка и утехи, отучила се е. Няма за кого. Ако вярваме на медиите и управниците, тя се спуща само да затвори пътищата и да натрупа снегове за бъдещи наводнения. Обидно.
22
5309
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
08 Януари 2015 19:10
Приятно и умно...
--------------------------
Сайтът на Генек
08 Януари 2015 19:25
Зимата в момента в градовете е скучна, сива и с един никакъв, грозен лед. Сняг няма.
За хората няма да споменавам.
08 Януари 2015 19:36
ква светлина бе, светлина от тиква ...
08 Януари 2015 20:14
Кое Николаево бе? До Кермен ли, до Перник ли, до Плевен ли - малко конкретика! Ей така абстрактно, поетичното село Николаево. Ей, туй село.
08 Януари 2015 21:42
И Зимата откраднаха, нихната...
08 Януари 2015 22:21
09 Януари 2015 00:52
А бе Калине, майната им на политиците, като огладнее още малко Европа, хората ще се върнат по селата.
И политиците ще се стопят, но снегът ще остане, в спомените ни и в очакванията ни.

Иначе. За мен в падащия сняг има нещо магическо. Цялата природа притихва и се стаява, получава се едно усещане за чистота и ... бяла тишина.
Мерси, че ми го припомни.
09 Януари 2015 10:12
Знак на времето ли е че тук няма сняг и лед, само сух студ, и всики съграждани с които говоря казват "Бог е милостив, за пореден път през годината минахме тънко"
09 Януари 2015 10:20
Излязох в снежната вечер, няколко реда стъпки минаваха пред къщата. Под уличната лампа изглеждаха като пътека в снега. Има хора навън - зарадвах се, - бродят. Някой бе оставил сложна, завъртяна следа от грайфер, почти като пръстов отпечатък. Вгледах се - всичките стъпки бяха от този грайфер. Един и същи човек бе ходил някъде и се бе връщал, поне два-три пъти. Следите му не казваха нищо повече, но снегът бе решил да ги запази. Има и такива снегове...


Писател ... В белия сняг провижда ... белия лист.

Това му е хубавото на белия сняг. Скрива реалността. Създава възможност за нова. Кара те да се чувстваш като при ... Сътворението. Да поставиш своите знаци. Да станеш видим. На белия фон. Отчетливо видим. Не скрит във фона на сивота и прах.
09 Януари 2015 10:25
09 Януари 2015 10:38
Кое точно е това Николаево сред 5-те села и един град с това име, няма значение. Няма значение и че се казва точно Николаево. Тук важното е друго ...
Упорствахме да подредим зимните пейзажи на миналия век, събирахме ги като пъзел от оцелели в паметта подробности. От времето, когато селата бяха пълни ...

Сега селата са празни и там където са останали хора, обикновено са доста възрастни.
09 Януари 2015 10:47
В село Николаево до Кермен иди - да видиш дали е празно, хора ли няма, земеделие ли няма! Аман от поети.
09 Януари 2015 11:11
В село Николаево до Кермен иди - да видиш дали е празно, хора ли няма, земеделие ли няма! Аман от поети.

Ама ако отидеш до с.Николаево до Ралево и Ласкар, картинката е друга.....
09 Януари 2015 11:23
Аман от карагьозовщина!
Поетите му виновни!
09 Януари 2015 11:54
село Николаево /област Велико Търново, община Стражица/ - 108 човека
село Николаево /област Габрово, община Трявна/ - 4 човека
село Николаево /област Перник, община Радомир/ - 47 човека
село Николаево /област Плевен, община Плевен, до Ралево и Ласкар/ - 726 човека
село Николаево /област Сливен, община Сливен, до Кермен/ - 396 човека
Но снегът си е сняг в всички тях. Иначе са доста малки села, нямат и 1000-2000 хиляди човека население, сравнени с селата примерно преди 70-80 години.
09 Януари 2015 12:36
Здравейте, карагьозов!
09 Януари 2015 13:27
09 Януари 2015 20:22
Николаево до Плевен, да ге.
09 Януари 2015 23:12
Старото име на селото е Пърдилово
10 Януари 2015 15:02
Велика магия е снега! Също като Словото. И е прав автора, че силата му няма как да усетиш в градовете.
А аз от малка съм си представяла, че снега пада, за да скрие всичко черно, грозно и лошо. Да го побели и възроди в пролет, както и да ни покаже ясно следите на миналите преди нас хора и животни.
А статистиците дето най им е важно кое точно е Николаевото и им е писнало от поети да не четат.
10 Януари 2015 15:59
А аз от малка съм си представяла, че снегЪТ пада, за да скрие всичко черно, грозно и лошо. Да го побели и възроди в пролет, както и да ни покаже ясно следите на миналите преди нас хора и животни.
А статистиците дето най им е важно кое точно е Николаевото и им е писнало от поети да не четат.


Спирам да чета до следващата публикация на г-н Донков!
12 Януари 2015 19:43
Г-н Карагьозов явно е пришълец в писанията на К.Донков и не знае, че автора е от Плевенско...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД