Кабинетът "Сакскобургготски" прояви забележителна активност през изтеклата година в областта на социалната политика. Ако трябва да се направи оценка с едно изречение, социалната политика на сегашното управление е едно добро продължение на на тази на предходното, белязана със собствен стил в придвижването на реформите напред.



Пенсионната система



Първата голяма заслуга на сегашното правителство е, че не разтури новата пенсионна система, въведена от предходното. Това наистина е заслуга, защото у нас всеки следващ на власт по правило ревизира из основи свършеното от предшествениците си. А новият пенсионен модел има смисъл само ако сме сигурни, че ще работи дълги години.

Екипът на Шулева събра цялото осигуряване - държавно общественото, допълнително задължително и допълнително доброволно, плюс съвсем новото доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, в единен кодекс. На мястото на досегашния Кодекс за задължително обществено осигуряване вече ще има Кодекс за социално осигуряване (КСО). Той трябваше да влезе в сила от 1 януари, но второто му четене в парламента още не е минало.

Промените в осигуряването засягат най-вече дейността на частните пенсионни дружества. Досегашното нормативно изискване за гарантиране на минимална доходност от фондовете за допълнително осигуряване бе подплатено с едно нововъведение, взето на нож от частните дружества. Те ще трябва със свои средства да формират резерви за всеки управляван от тях фонд. Средствата трябва да достигнат 1% от активите на фонда през 2007-а. За тази година резервът ще е 0,2% и ще расте с по 0,2 пункта с всяка следваща година, докато стигне 1%.

С промените се затяга инвестиционният портфейл на фондовете и се разширяват контролните правомощия на агенцията за осигурителен надзор. От 1 януари 2004 пък натрупаните средства в индивидуалните партиди ще се изчисляват в дялове. Това е позната вече и в Централна Европа счетоводна система, при която всеки ще следи от ежедневната преса - по подобие на борсовите индекси - колко струва капиталът му от натрупаните по индивидуалната партида осигуровки.

Т. нар. втора пенсия - тази от допълнителното задължително осигуряване, се отпуска при условията на първата - от държавното обществено осигуряване, т.е. след навършените години и събрания минимум брой точки от осигурителен стаж и възраст. С новия социален кодекс обаче се дава право втората пенсия да се получава и 5 г. преди навършване на исканите за първа пенсия години. Условието е в индивидуалната партида да са се натрупали пари, които да стигат за пенсия, не по-малка от минималната за стаж и възраст от държавното осигуряване.

С промените отпада изискването за минимум 15 000 осигурени в професионален фонд, в който се осигуряват за сметка на работодателите си работниците от тежките професии.

С предложения нов социален кодекс по същество не се променя Държавното обществено осигуряване. Не се засяга и недолюбваната от мнозина точкова система на пенсиониране. Соцдепутатката Емилия Масларова обаче предлага наистина смислени корекции, които да са от полза на онези, които дълго са работили и съответно имат сериозен принос към осигурителната система, но не могат да се пенсионират заради ненавършени години. Идеята на депутатката е да се търси вариант, при който хората с дълъг стаж да могат да излизат по-рано в заслужен отдих, ако и с по-ниска пенсия.



Осигурителните прагове



Това е най-голямото нововъведение на министър Шулева, което ще бъде подложено и на най-големи изпитания. Освен протести откъм частния сектор, съмнения в икономическия му резултат - като заложени допълнителни приходи в НОИ, изрази и МВФ.

Философията на промяната е сивата икономика да излезе на светло и да плаща осигуровки. Защото близо половината от заетите формално получават минималната за страната заплата - със съответните минимални осигуровки върху нея и нулев подоходен данък. Други пък изобщо не работят на трудов договор.

Първоначално идеята бе да се въведат минимални заплати, договорени по браншове, които могат с административен акт на социалния министър да се разпрострат върху целия бранш. Ексминистър Нейков бе гарантирал това право на наследницата си Шулева в трудовия кодекс. После се стигна до осигурителните прагове - за 9 групи професии в 56 отрасъла, както е според класификациите на националната статистика. За тази година праговете са между 110 и 730 лв. За масовия случай - каквито са квалифицираните работници например, долният осигурителен праг не надхвърля 200 лв. Така че праговете - поне засега - са съвсем поносими и - поне като цяло - са под реално получаваните заплати. Въпросът е дали системата ще заработи и дали ще потекат към НОИ вноски според задължителните осигурителни нива. Или ще се стигне до ситуация, в която масата от работещите са чистачки или нискоквалифицирани хора с цел фирмите да плащат по-малки осигуровки.



Регистрацията на трудовите договори



Борбата със сивата икономика наложи още една мярка - регистрация в НОИ на трудовите договори. Според приети вече поправки в Кодекса на труда всички заварени трудови договори трябва да се регистрират в НОИ до 30 април. От 1 януари пък всеки новосключен договор трябва да влезе в информационната система на осигурителния институт максимум 3 дни след подписването му, а прекратяването на трудовото правоотношение - до 7 дни.

В първите дни на годината излезе и министерската наредба, която указва как да се извърши регистрацията. Уведомлението до НОИ трябва да съдържа освен всичко друго и заплатата и длъжността на работника. Данните се пращат до областните поделения на НОИ или до бюрата по труда в още 28 големи града на хартия, на дискета или по Интернет.

С регистрацията на договорите веригата се затваря. Първо всички наети отиват в регистъра на НОИ, после плащат вноски върху минимални осигурителни прагове. Въпросът оттук нататък е как да се намали осигурителното бреме. Защото общата осигурителна вноска, която малцинство работодатели и наемници сега плащат, е доста висока за нашия стандарт - 42,7%. Единственото, което направи Шулева в това отношение, е да задържи изземването от наетите. Съотношението, в което работодателят и работникът плащат вноски, вместо да се увеличава за първия и намалява за втория с по 5 пункта тази и следващата година, се запазва на нивото на миналата година - 75:25. Изравняването 50:50 ще се случи в 2009-а. Тогава 1/5 от заплатата ще отива в НОИ. Друга част - естествено - в хазната.



Социалното подпомагане



Това е един от социалните сектори, в които този кабинет направи най-драстични промени. Едната бе обусловена от царското обещание от по-миналата година за двойно увеличение на детските надбавки от 1 януари м. г. Е, това не стана от януари, а от май и не бе двойно - 17 лв., а почти - 15 лв. За първи път обаче надбавките се превърнаха във вид социална помощ, защото се въведе праг на доход за получаването им - 150 лв. на човек от семейство миналата и 200 лв. тази година. Потекоха спорове колко деца ще останат без помощ - дали само 100-150 000 или към 500 000.

Друга голяма промяна предизвика програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост". С нея Шулева смята да изкара на работа 120 000 души, които сега живеят само от помощи. С осигурени от бюджета пари за минимална заплата плюс осигуровките безработните се включват в общественополезни дейности. Ако откажат без основание, губят правото на помощи. Работодатели могат да са им държавни, общински и частни фирми.

По замисъла си идеята здрави и прави мъже и жени да започнат да работят, вместо да живуркат с плащаните от данъкоплатеца социални помощи, не е никак лоша. Въпросът е дали ще бъде реализирана успешно. Защото тази програма пак се финансира с парите на данъкоплатеца - пак той плаща минималните заплати на изкараните на работа безработни. И ако, не да си боже, програмата не успее, на данъкоплатеца сметката ще му излезе по-голяма.

Програмата освен това е редно да се усъвършенства. На практика с нищо не се подтикват фирмите, които наемат безработни, да участват с нещо в заплащането на наетите. Оттук и заложеният по програма апетит по места да се избират "наши" частници, които да получават безплатна работна ръка.



Политиката по доходите



Политиката по доходите, особено в условията на валутен борд, не се прави от социалното, а по-скоро от финансовото министерство. При Лидия Шулева обаче, която е и вицепремиер, гласът на социалния министър очевидно тежи доста повече, отколкото гласът на Иван Нейков тежеше пред този на Муравей Радев. Доказателство за това е дори само фактът, че Шулева успя да изчисти - със съответната субсидия от бюджета, разбира се, всички дефицити - в общините за социални помощи и във Фонда за рехабилитация, които се влачеха от години. Така в 2003-а социалните дейности излизат на чисто. Допълнително близо 800 млн. лв. има в бюджет 2003 за нейния ресор, които отиват главно за социални разходи.