:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,462,679
Активни 60
Страници 2,828
За един ден 1,302,066
Реформа

Социалната политика на кабинета - приемственост със собствен стил

Лидия Шулева запази пенсионната система и се опитва да извади сивата икономика на светло и да изкара безработните на работа
Кабинетът "Сакскобургготски" прояви забележителна активност през изтеклата година в областта на социалната политика. Ако трябва да се направи оценка с едно изречение, социалната политика на сегашното управление е едно добро продължение на на тази на предходното, белязана със собствен стил в придвижването на реформите напред.



Пенсионната система



Първата голяма заслуга на сегашното правителство е, че не разтури новата пенсионна система, въведена от предходното. Това наистина е заслуга, защото у нас всеки следващ на власт по правило ревизира из основи свършеното от предшествениците си. А новият пенсионен модел има смисъл само ако сме сигурни, че ще работи дълги години.

Екипът на Шулева събра цялото осигуряване - държавно общественото, допълнително задължително и допълнително доброволно, плюс съвсем новото доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, в единен кодекс. На мястото на досегашния Кодекс за задължително обществено осигуряване вече ще има Кодекс за социално осигуряване (КСО). Той трябваше да влезе в сила от 1 януари, но второто му четене в парламента още не е минало.

Промените в осигуряването засягат най-вече дейността на частните пенсионни дружества. Досегашното нормативно изискване за гарантиране на минимална доходност от фондовете за допълнително осигуряване бе подплатено с едно нововъведение, взето на нож от частните дружества. Те ще трябва със свои средства да формират резерви за всеки управляван от тях фонд. Средствата трябва да достигнат 1% от активите на фонда през 2007-а. За тази година резервът ще е 0,2% и ще расте с по 0,2 пункта с всяка следваща година, докато стигне 1%.

С промените се затяга инвестиционният портфейл на фондовете и се разширяват контролните правомощия на агенцията за осигурителен надзор. От 1 януари 2004 пък натрупаните средства в индивидуалните партиди ще се изчисляват в дялове. Това е позната вече и в Централна Европа счетоводна система, при която всеки ще следи от ежедневната преса - по подобие на борсовите индекси - колко струва капиталът му от натрупаните по индивидуалната партида осигуровки.

Т. нар. втора пенсия - тази от допълнителното задължително осигуряване, се отпуска при условията на първата - от държавното обществено осигуряване, т.е. след навършените години и събрания минимум брой точки от осигурителен стаж и възраст. С новия социален кодекс обаче се дава право втората пенсия да се получава и 5 г. преди навършване на исканите за първа пенсия години. Условието е в индивидуалната партида да са се натрупали пари, които да стигат за пенсия, не по-малка от минималната за стаж и възраст от държавното осигуряване.

С промените отпада изискването за минимум 15 000 осигурени в професионален фонд, в който се осигуряват за сметка на работодателите си работниците от тежките професии.

С предложения нов социален кодекс по същество не се променя Държавното обществено осигуряване. Не се засяга и недолюбваната от мнозина точкова система на пенсиониране. Соцдепутатката Емилия Масларова обаче предлага наистина смислени корекции, които да са от полза на онези, които дълго са работили и съответно имат сериозен принос към осигурителната система, но не могат да се пенсионират заради ненавършени години. Идеята на депутатката е да се търси вариант, при който хората с дълъг стаж да могат да излизат по-рано в заслужен отдих, ако и с по-ниска пенсия.



Осигурителните прагове



Това е най-голямото нововъведение на министър Шулева, което ще бъде подложено и на най-големи изпитания. Освен протести откъм частния сектор, съмнения в икономическия му резултат - като заложени допълнителни приходи в НОИ, изрази и МВФ.

Философията на промяната е сивата икономика да излезе на светло и да плаща осигуровки. Защото близо половината от заетите формално получават минималната за страната заплата - със съответните минимални осигуровки върху нея и нулев подоходен данък. Други пък изобщо не работят на трудов договор.

Първоначално идеята бе да се въведат минимални заплати, договорени по браншове, които могат с административен акт на социалния министър да се разпрострат върху целия бранш. Ексминистър Нейков бе гарантирал това право на наследницата си Шулева в трудовия кодекс. После се стигна до осигурителните прагове - за 9 групи професии в 56 отрасъла, както е според класификациите на националната статистика. За тази година праговете са между 110 и 730 лв. За масовия случай - каквито са квалифицираните работници например, долният осигурителен праг не надхвърля 200 лв. Така че праговете - поне засега - са съвсем поносими и - поне като цяло - са под реално получаваните заплати. Въпросът е дали системата ще заработи и дали ще потекат към НОИ вноски според задължителните осигурителни нива. Или ще се стигне до ситуация, в която масата от работещите са чистачки или нискоквалифицирани хора с цел фирмите да плащат по-малки осигуровки.



Регистрацията на трудовите договори



Борбата със сивата икономика наложи още една мярка - регистрация в НОИ на трудовите договори. Според приети вече поправки в Кодекса на труда всички заварени трудови договори трябва да се регистрират в НОИ до 30 април. От 1 януари пък всеки новосключен договор трябва да влезе в информационната система на осигурителния институт максимум 3 дни след подписването му, а прекратяването на трудовото правоотношение - до 7 дни.

В първите дни на годината излезе и министерската наредба, която указва как да се извърши регистрацията. Уведомлението до НОИ трябва да съдържа освен всичко друго и заплатата и длъжността на работника. Данните се пращат до областните поделения на НОИ или до бюрата по труда в още 28 големи града на хартия, на дискета или по Интернет.

С регистрацията на договорите веригата се затваря. Първо всички наети отиват в регистъра на НОИ, после плащат вноски върху минимални осигурителни прагове. Въпросът оттук нататък е как да се намали осигурителното бреме. Защото общата осигурителна вноска, която малцинство работодатели и наемници сега плащат, е доста висока за нашия стандарт - 42,7%. Единственото, което направи Шулева в това отношение, е да задържи изземването от наетите. Съотношението, в което работодателят и работникът плащат вноски, вместо да се увеличава за първия и намалява за втория с по 5 пункта тази и следващата година, се запазва на нивото на миналата година - 75:25. Изравняването 50:50 ще се случи в 2009-а. Тогава 1/5 от заплатата ще отива в НОИ. Друга част - естествено - в хазната.



Социалното подпомагане



Това е един от социалните сектори, в които този кабинет направи най-драстични промени. Едната бе обусловена от царското обещание от по-миналата година за двойно увеличение на детските надбавки от 1 януари м. г. Е, това не стана от януари, а от май и не бе двойно - 17 лв., а почти - 15 лв. За първи път обаче надбавките се превърнаха във вид социална помощ, защото се въведе праг на доход за получаването им - 150 лв. на човек от семейство миналата и 200 лв. тази година. Потекоха спорове колко деца ще останат без помощ - дали само 100-150 000 или към 500 000.

Друга голяма промяна предизвика програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост". С нея Шулева смята да изкара на работа 120 000 души, които сега живеят само от помощи. С осигурени от бюджета пари за минимална заплата плюс осигуровките безработните се включват в общественополезни дейности. Ако откажат без основание, губят правото на помощи. Работодатели могат да са им държавни, общински и частни фирми.

По замисъла си идеята здрави и прави мъже и жени да започнат да работят, вместо да живуркат с плащаните от данъкоплатеца социални помощи, не е никак лоша. Въпросът е дали ще бъде реализирана успешно. Защото тази програма пак се финансира с парите на данъкоплатеца - пак той плаща минималните заплати на изкараните на работа безработни. И ако, не да си боже, програмата не успее, на данъкоплатеца сметката ще му излезе по-голяма.

Програмата освен това е редно да се усъвършенства. На практика с нищо не се подтикват фирмите, които наемат безработни, да участват с нещо в заплащането на наетите. Оттук и заложеният по програма апетит по места да се избират "наши" частници, които да получават безплатна работна ръка.



Политиката по доходите



Политиката по доходите, особено в условията на валутен борд, не се прави от социалното, а по-скоро от финансовото министерство. При Лидия Шулева обаче, която е и вицепремиер, гласът на социалния министър очевидно тежи доста повече, отколкото гласът на Иван Нейков тежеше пред този на Муравей Радев. Доказателство за това е дори само фактът, че Шулева успя да изчисти - със съответната субсидия от бюджета, разбира се, всички дефицити - в общините за социални помощи и във Фонда за рехабилитация, които се влачеха от години. Така в 2003-а социалните дейности излизат на чисто. Допълнително близо 800 млн. лв. има в бюджет 2003 за нейния ресор, които отиват главно за социални разходи.
653
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД