Той е поет, който бе политик, разследващ икономически афери, после се преквалифицира в дипломат и накрая пак се върна към политиката и разследванията. Бивш депутат, бивш посланик в Индия и Монголия, бивш зам. на Надежда Михайлова като лидер на СДС, но настоящ член на Националния съвет на синята партия.

Сугарев е завършил българска филология в СУ, кандидат е на философските науки. Работил е като библиотекар, преподавател по български език, научен сътрудник в Института по литература на БАН, издател на "Литературен вестник".



Неговите акции винаги са на живот и смърт



Като син депутат във Великото народно събрание от "Екогласност" той гладува срещу приемането на новата конституция през лятото на 1991 г. Паметна ще остане и гладната му стачка срещу президента Желю Желев на 7 юни 1993 - искаше оставката му, понеже е предал идеите на СДС, в името на които е избран за държавен глава.

Не по-малко остри са конфликтите му и с неотлюспените партийни другари. На 16 декември 1992 г. Сугарев напусна ръководството на ПГ на СДС с мотива, че "това вече не е група, а сбирщина от хора, които тласкат СДС към фатални решения". През март 1993 г. твърдеше, че "в НКС има много лумпени, но в парламентарната група са откровени идиоти". Върхът на този конфликт бе на 6 септември 1994 г., когато ПГ на СДС го освободи от редовете си. Нарекоха го "основния кинжал". Не помогна написаното няколко месеца преди това открито писмо до НКС на СДС, в което Едвин се опита да опровергае зачестилите критики от сини лидери - че бил "психопат", "провокатор", "екстремист", "агент на КГБ" и т. н.

Обиден на съпартийците си, по онова време поетът излезе с декларация, с която обяви



"война на мафията без оглед на нейния политически цвят"



Казва, че е сформирал специална група от журналисти, юристи и криминалисти, която ще разследва едри престъпления. Пак той съзря черни сили, причинили гибелта на депутатите Свилен Капсъзов и Красимир Чернев при автомобилни катастрофи.

После започнаха едрите разкрития - за пране на пари, корупция и мафиотски икономически групировки. Именно Сугарев и тогавашният депутат от СДС, а сега от НДСВ Тошо Пейков занесоха на главния прокурор Иван Татарчев "списък с перачи на пари".

Сугарев се намеси здраво в скандалите около договора за цесия на дълговете на "Химко" и "Кремиковци" към "Булгаргаз", поети от "Мултигруп". Обясни, че това е "драстичен пример за накърняване на държавните интереси от частни групировки".

Поетът беше първа писта в сагата "Орион". През октомври 1996 г. обяви, че в ЦСБОП има сведения, според които шефът на групировката Румен Спасов е договарял с арестувания председател на федерацията по борба Димитър Джамов евентуалното убийство на бившия шеф на БЗК Атанас Тилев. Сугарев изпрати отворено писмо до главния прокурор, в което описа случаи на корупция, свързани с "Орион", Балканбанк, с договорите на пощите, БТК и спортния тотализатор с гръцката "Интраком".

През ноември 1996 г. разкри, че родната банкова система "е създадена за грабеж". Той сътвори "Бяла книга за банковия банкрут на България", в която описа механизмите за източване на ПЧБ, ПИМБ, БЗК, Бизнесбанка, Сирбанк, ЧЗИБ, Стопанска банка, Ямболската банка, Агробизнесбанк. Оповести и огромните размери на рефинансирането на частните банки от ДСК. През декември пак прати писмо до главна прокуратура и поиска Жан Виденов, икономическият му съветник Владимир Жеглов, шефовете на БТК и КПД Михаил Данов и Любомир Коларов, банкерите Бистра Димитрова, Любомир Филипов, Иван Китов и директорът на "Нефтохим" Стефан Неделчев да бъдат подведени под отговорност. В отговор



правителството на Виденов поиска Сугарев сам да се откаже от депутатския си имунитет



Поетът обаче не се съгласи, "защото това означавало да напусне Народното събрание". Същата година той даде пресконференция, на която обяви, че СИК внасят противопехотни мини, за да дестабилизират държавата.

Макар че разкритията му имаха значение в опозиционната борба срещу червеното управление, Едвин Сугарев си остана недолюбван в сините редици. След като загуби вътрешната битка с Иван Костов през 1997 г. и СДС стана партия, той се оттегли като посланик към Монголия. После Командира му даде нов мандат - в Индия. Както се говори - за да го държи по-далеч от България.

И от странство Сугарев правеше разкрития. През лятото на 2000 г. той даде мощно рамо на премиера Костов, като изобличи свалените вече като министри Евгений Бакърджиев и Богомил Бонев - обвини ги, че имат връзки с Майкъл Чорни и даже са се возили на яхтата му.

Последната засега битка на Едвин е срещу главния прокурор Никола Филчев. Преди да я поведе, той подаде оставка като заместник на Надежда Михайлова в СДС. Тя пък се разграничи и даже порица атаките му. Сини функционери твърдят, че Костов е направил тъкмо обратното.