"Модерност и холокост" е най-страстната книга от настойчиво превеждания у нас Зигмунд Бауман (изд. "Лик"). Удивително е самото й основание: "най-преднамереното, систематично, целенасочено и всеобхватно масово убийство в човешката история" не е премислено от социолозите - "като верига от причини и следствия".

"Надявах се да убедя колегите си социални мислители да разгледат връзката между събитието "холокост" и структурата и логиката на модерния живот, да престанат да третират холокоста като ексцентричен и анормален епизод в модерната история, а да го промислят като много релевантна, интегрална част от тази история... и на типа общество, което произлезе от нея, и в което всички ние живеем", изповядва Бауман. Той специално анализира нещата, "които ние с особено старание се стремим да оставим неизречени". И книгата му се явява новост в старата тема, по-жестока - фактите са вече банални - даже и от покъртителното съчинение на нашия Цветан Тодоров за лагерите. Точно защото премахва неравенството между холокост и нормалност - стига да издържат читателските нерви.