Леко се притесних за изхода от поредното дело, но адвокатът ми рече:

- Хич не го мисли! Съдията е страшен пич!

- Няма как да го знаеш - опонирах му аз. - Все пак делата ги разпределят на случаен принцип! За нас ще е достатъчно да кажем истината!

Адвокатът се ухили:

- Случайно знам, че съдията, който ще поеме нашето дело, е голям пич! Това е. И стига с тази истина.

Влязохме в съдебната зала, провериха кой го има, кой липсва и съдията даде думата на прокурора. Той рече, без да му мигне окото:

- Виновен! Глава на организирана престъпна група и...

Адвокатът мигом протестира:

- Това не е вярно! Никаква престъпна група, още по-малко организирана. Тука става въпрос за неговото семейство - съпруга, деца, племенници. Те са му помагали в един напълно законен и светъл бизнес. Едно семейство никога не може да бъде наречено организирана група...

- Да - продължи прокурорът, - те са му помагали във всички престъпления! Именно това е престъпната група!

Адвокатът най-спокойно обясни:

- Пълни глупости! Най-обикновена семейна фирма, среден бизнес, това е гръбнакът на нашето общество! Тези граждани са за пример, те трябва да бъдат поощрявани, а не наказвани.

Прокурорът видимо се ядоса:

- Имаме над сто тома писмен материал за дейността на тази престъпна група. Имотни измами, внос и износ на стоки, без да се плащат мита и данъци, десетки оплаквания от граждани и институции.

- Нищо такова няма! - рече адвокатът. - Имат половин двор и една леха с домати, какви имоти са това!

- Злоупотреба с една дузина програми и средства в такива размери, че нашите партньори винаги ще ги сочат като най-лошия пример в рамките на цяла Европа.

- Няма такова нещо! Бяха закупени инсталации за производство на бастуни и детски креватчета. Да, наистина, по различни програми и главно с чуждо финансиране. Но това предлага животът. И чак после стана ясно, че прехвалените от вас западни партньори са ни пробутали менте машини, които не стават и за чеп. Всичко отиде на боклука.

- Никой не ви е лъгал вас, а вие сте измамили всички. Закупили сте някакви си машинарии на нереални цени и веднага сте ги изпратили за скрап. Това се нарича пране на пари.

Адвокатът размаха папка:

- Това се вика беда! Експертизата казва, че прехвалената от вас техника, закупена с европейски пари, е пълен боклук. Децата падаха от креватчета, които тази машина сглобяваше. А бастуните ставаха на клечки за зъби. Как моят клиент и неговото семейство да останат на пазара и да се борят с конкуренцията, как да продължат за плащат данъци, осигуровки и сметките си, когато няма производство, няма машини? И те обявиха фалит.

- Никакъв фалит не са обявили! - почти извика прокурорът. - А са продали фирмите си на неграмотни и бедни хора и така отново са излъгали и са нанесли нов удар на държавната хазна!

Адвокатът поклати глава:

- Няма такова нещо! Моят клиент беше принуден да се откаже от бизнеса си. Дойдоха едни напълно непознати хора, заплашиха семейството му, шантажираха го и накрая той им отстъпи фирмите си. Със сълзи на очите!

- Така ли? - ехидно рече прокурорът. - И кои са тези страшни хора, които взеха фирмите ви?

Адвокатът вдигна рамене:

- Представа нямам. И не е моя работа.

Съдията вдигна глава и рече:

- Всичко е ясно. Заключителни думи от страните.

Прокурорът рече:

- Затвор до десет години, обществено порицание и възстановяване на откраднатите средства.

Адвокатът се прокашля и заяви, без да трепне:

- Петстотин хиляди. В евро, в брой.

- Съдът се оттегля, за да вземе решение - рече съдията делово.

- И как - запитах аз после адвоката - съдията ще разбере кое е истината?

Адвокатът благо се усмихна:

- Стига с тази истина, бе! Ние само казахме какви са обстоятелствата. Всеки човек, който не се интересува от истината, ще се ориентира правилно!

Нищо не казах, все пак той познаваше правото, а не аз.