Министерският съвет официално одобри идеята на здравния министър Петър Москов у нас да се създават листи на чакащи за лечение, с което да се стимулира доброволното допълнително здравно осигуряване и да се спестят разходи на здравната каса. Промяната е заложена в поправки на Закона за здравното осигуряване, одобрени от кабинета вчера.

Пакетът здравни услуги, поети от здравната каса, ще се раздели на три - спешен, базов и допълнителен. "Спешният пакет е ясният ангажимент на държавата, базовият пакет е ангажиментът за обществото, който през здравното осигуряване пресреща лечението на основните групи заболявания, а допълнителният пакет е възможността всеки да може да надгражда в собственото си здраве", коментира Москов след заседанието на кабинета.

Идеята е спешният пакет да покрива лечение на животозастрашаващи състояния и да може да се ползва и от неосигурени. Базовият пакет ще обхваща лечението на социално значими заболявания, майчиното и детско здравеопазване и ще поеме болестите, които формират 90% от причините смъртност у нас. В допълнителния пакет ще влизат заболявания и състояния, за които може да се чака - и в болничната, и в доболничната помощ. Той също ще може да се покрива от НЗОК, но парите за него ще са доста намалени спрямо отпусканите в момента, т.е. лечението ще се разсрочва. Целта е да се формират листи на чакащи, а хората, които не искат да чакат, ще могат да се осигуряват допълнително в частните здравни фондове, които да им плащат за по-бърз прием.

Листите на чакащи вероятно ще са факт съвсем скоро. Във вторник надзорният съвет на НЗОК прие правилата, по които касата ще финансира болниците тази година. Според тях лечебните заведения ще получават ежемесечно до 90% от парите, платени им през миналата година, и за разлика от други години допълнителни пари за отчетена над лимита дейност няма да се отпускат. Това също ще доведе до разсрочване на плановото лечение, а целта е да няма преразходи. "С тези бюджети ще формираме голяма листа на чакащите. Сега започва подписването на договорите с болниците, все още важат старите правила. Докато влязат новите правила, аз ви гарантирам, че дефицитът ще бъде вече 20-30%", коментира представителят на КНСБ в надзора на касата Иван Кокалов, който е гласувал против решението. Това ще доведе до рекет над пациентите и те ще трябва да обикалят болниците, за да видят къде не е изразходен лимитът, смята Кокалов.

Всеки, който не се осигурява, ще трябва да плати всичките си дължими вноски от 2000 г. досега, ако иска да получи поето от НЗОК лечение, предвиждат още промените. По закон обаче при здравните осигуровки, подобно на данъците, има 5-годишна давност, след което лицето може да подаде заявление за опрощаване и държавата не може да си ги търси. Тоест няма как да се събират вноски, неплатени преди 2010 г. Проектът предвижда и шестмесечен гратисен период, в който те ще могат да се върнат в системата, като платят здравните си вноски за три години назад, т.е. по настоящия регламент.

"Това означава,че ако вие се ударите с "безкрайно скъпата си кола" и това изисква един месец лечение в болница на стойност 50, 100 или 200 хил. лв., вие няма как да възстановите правата си с 500 лв. за последните 3 г. Ще бъдете така добър да заплатите всичко, което дължите от началото на създаване на здравноосигурителния модел", мотивира се Москов.

Друго предложение е болниците и медицинските центрове да са длъжни да докладват на НАП в тридневен срок, когато при тях отиде пациент без осигуровки. "Не е възможно една банка да знае във всеки един момент моето състояние на човек, който има кредит към нея и дали съм просрочил с 10 минути задължението си, а държавата с всичките си механизми да не може да отговори, включително и в тоя момент, какво е количеството на здравно неосигурените, и това ще се промени", закани се Москов. Лечебните заведения се осведомяват кой си плаща вноските именно от сайта на НАП, където срещу ЕГН на пациента излиза осигурителният му статус. Занапред явно ще трябва и да се обаждат на приходната агенция, за да я уведомят каква информация са открили на сайта й.

ОСИГУРЯВАНЕ

Проектът предвижда и поетапно повишаване на размера на осигурителния доход, върху който държавата ще внася здравните вноски за осигуряваните от нея деца, пенсионери, военни, социално слаби и др. Увеличението ще е с 5 на сто годишно от началото на 2016 г. до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който сега е 420 лв. В момента здравната вноска за осигуряваните от държавата групи се плаща върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се.