|
| *** |
И, тъй като не знам до кого е адресирано, мисля да го публикувам с цел спасяване на човешки живот:
"Здравей, Сладур,
Как си? Щото аз съм добре. Много хубаво е тук, точно както си го представяхме - плажът започва от морето и свършва на края на държавата. На тях им се вижда малко, ама на нас плаж, широк стотина километра, ни иде отгоре.
Значи, това, на пропагандата, не бива да й се връзваме - само ни плашеха, че имало сух режим. Къркаме си на воля! Вярно, само в хотела, ама навън е такава жега, че всички си стоим вътре на климатика и гледаме палмите през прозореца. И при тях - като на Слънчев бряг - носят ги отнякъде и си ги поливат, иначе на тоя пек и палма не вирее.
Да ти кажа, малко е скучно без работа. С онези двамата, дето първи дойдоха, живеем през петнайсет етажа, от време на време се събираме на табла, хич не я разбират тая игра, ама няма с кого друг. Вчера дойде някакъв нов - духнал преди трета инстанция, вика, политиката се смени - преди почтено си ти казваха - бегай, Кире, че те гоним, сега - чакат сам да се сетиш. Шест месеца се правят, че не ме търсят, белким стопля, че съм им горещ картоф и трябва да вдигам налъмите, как пък нямаше един да ми реди мъжки за какво става дума... Иначе тука как върви купонът?
Ами - горе-долу, викаме, скука, брато, седим затворени, като в централния, край бара на басейна, протягаме се и си къркаме. А, вика оня, аз тая няма да я оставя така, това не е за делови човек като мен, още утре почвам работа. Книга ще напиша! Тетралогия! Ей толчава дебела!
Що пък толкова дебела - питаме, пък той вика - докато ми изтече давността, има време, все трябва да се занимавам с нещо.
Най-досадното е, когато дойдат ваканциите - тогава хотелът се пълни с българи. И - гадна пасмина е това българинът, неблагодарна - всички до един се правят, че не ни познават! Онзи ден хванах един за копчето и му викам - Станчо, що се правиш на улав, кога беше на въпрос дарение за партията да направим, ми спа на изтривалката, а сега - кой откъде е, така ли? Пък той вика, пущи ме, аз съм тук инкогнито, ще ни гепят папараците и ще ми съсипеш политическото реноме.
Да те у реномето, викам, к'ъв ти бе проблемът да се обадиш на прокурора, че това е политически скалъпено обвинение и трябва да пледира невинен, а оня си откъсна копчето и бега из лобито като папуняк.
Неблагодарно племе, Сладур, гадна пасмина.
Да ти кажа, почна да ме гепва носталгията - липсва ми България. Варна, морето и други такива... Снощи сънувах Витоша, кривия разбит път, дрънченето в багажника, песента на птичките, мириса на борчетата, аромата на прясно изкопана пръст...
Та се сетих - оня ден четох в интернет, че са изкопали Кольо Кривия. Сладур, ако разбера, че ти си изпял къде го копахме, ще се прибера и ще те копна на същото това място - там никой няма да те намери. Даже и полицията знае, че снаряд два пъти на едно и също място не пада! Пък после ще се върна тук, на климатика, и ще напиша и аз тетралогия.
Целувки, сладък, надявам се - не доскоро!"
Какво мога да добавя към това обещание?
Ами - Сладур, ако си го прочел това, оправяй се - от мен каквото зависеше - направих...
|
| *** |