Ако застанеш на моста над река Харманлийска, или Улу дере, както я наричат местните, в село Динево и погледнеш по течението, ще видиш в лявата страна почти нова дига, изградена през 2011 г. Тя е главната причина днес част от селото да не е наводнено. От дясната страна обаче дига няма, брегът е съвсем открит и затова всеки път като придойде реката, детската градина на селото, както и къщите от тая страна задължително остават под вода. На прозаичния въпрос защо няма дига отдясно, се дава още по-прозаичният отговор: "Няма пари. Толкова е отпуснала държавата, толкова сме построили". От 2012 г. до сега в Динево е имало пет наводнения. "Един път в живота да дойде, как да е. Ама много често взе да става", казват местните.

Липсата на дига в Динево е само щрих от безумието, в което живеят хората тук. Мостът в селото е най-високата точка над речното корито, т.е. залее ли го водата, задължително преди това е потопила голяма част от населеното място. А моста често го залива вода. Местните разказват, че съоръжението е строено от германската армия, когато минавала оттам на път за Беломорието. Метален, солиден, широк, да могат да се разминават танковете, шегуват се хората. Не е ремонтиран от памтивека и се руши. Придойде ли вода, удря го, отнася части от него и се оттича. Така до следващото наводнение. От 2012 г. насам проектът за ремонт е вкаран в бюджета на община Хасково, но централният бюджет все не отпуска достатъчно средства.

Пътят към селата Стойково и Любеново, отново по течението на р. Харманлийска, пак минава през мост.



Даже през два - стар и нов. И двата са неизползваеми.



Първият е разбит, а вторият недовършен. Старият пак е от военните години, нисък и тесен, гредите му стърчат изпод асфалта. Асфалта го отнася водата малко по малко. Същото се е случило и с пътя към село Родопи. Приливната вълна е ударила насипа под пътя, а отгоре, подобно на тънка люспа, стоят остатъците от асфалт. Общината веднага докарала техника и направила засипка с чакъл, но белята е сторена и сега ще трябват пари за възстановяване.

Старият мост към Стойково често се превръща в тапа. Тъй като е нисък, клоните, носени от водата, както и всякакви други боклуци се закачат за него. Така се образува нещо като мрежа, през която вълната не може да минава, водата излиза от коритото и плисва по цялата обработваема площ наоколо. От международния път, водещ към границата с Турция, откъдето се отбиваш вдясно, до моста към Стойково и Любеново има около 700-800 метра ниви. Всичко е под вода.

Новият мост е произведен през 1996 г. За това свидетелства датата, изписана върху един от елементите. Всъщност скоро ще има рожден ден - на 21 февруари. Построен е на следващата година. Но е недовършен оттогава до днес. Мостът стърчи насред реката - прекрасен, само дето не е свързан с двата бряга. Липсва му и асфалт. За него трябват около 500 хил. лв., пресметнали са от общината. 250 хил. лв. е цената за реконструкция на моста в Динево. Искали са пари от Междуведомствената комисия за подпомагане към Министерския съвет. Оттам им отговорили, че няма да дадат пари заради ония 80 души, дето са останали в Любеново.

Ако се намерят пари за двата моста и за дига, при наводнение селата поне няма да се откъсват от света. Но потопите едва ли ще спрат. "Напоителни системи"



тайно изпускат язовир "Тракиец" и така се наводняват селата",



твърди кметът на Хасково Георги Иванов. Под тайно тук се разбира, че никой не си прави труда да подаде информация за намеренията си към селищата, които могат да бъдат засегнати. Язовир "Тракиец" някога е водоснабдявал Хасково, но вече не се ползва за тая цел. Строен е през 70-те години. Оттогава до днес обаче стената му няма издаден акт 16. Причината е, че един от изпускателните кранове не работи и никой специалист няма да се подпише, че подобно съоръжение е годно. Но поне е от малкото, за които се знае чия собственост са. По думите на областния управител на Хасково Добри Беливанов в момента язовирът се ремонтира и се търсят начини да се оправи работата със стената. В общи линии начините са два. Първият - язовирът се пресушава и кранът се ремонтира. Вторият е с водолази и е доста скъп.

Заради проблема с крана "Тракиец" се изпуска от канали, които се използват за напояване, твърдят от общината. Стопаните му си гледат техния интерес - водоемът не трябва да прелива, затова го изпускат. Какво се случва надолу по течението, не ги интересува. И нищо чудно, че населението там е убедено, че бедите му идват повече от хората, отколкото от природата.

Навсякъде из селата са кълнат, че нивото на водата се покачва, след като валежите спрат. В това, естествено, няма логика, освен ако не чакаш приливната вълна от язовира. В Динево я чакат по-кратко. В Тополовград обаче отнема около 20 часа, казва зам.-кметът на общината Веселин Камашиков. Там водата идва от язовирите "Копринка" и "Жребчево". Иначе в Тополовград не са пострадали много от наводнението.



"За всеки случай" обаче са затворени два пътя



Да не би да дойде водата и помете минаващи оттам коли. Защото не чакат някой да ги предупреди за подобна опасност. Според Камашиков причините за наводненията са две - тотална липса на поддръжка и неконтролируема сеч. "Разрушиха дигите след земеразделянето, тъй като попадаха в частни ниви. Сакар е станала като парк направо. И в Стара планина е същото", казва той.

Язовирите и мостовете не са единствените проблеми на наводнените места. Някогашните канавки за отводняване, минаващи през нивите, отдавна са затрупани. Тия, които са в общински или държавен фонд, могат да се почистят от кмет или областен управител, но ползата е малка или почти никаква. Какво като почистиш 500 метра, а другите 2 км в частната земя си останат затрупани? Ако областната управа поиска пари от държавния бюджет да чисти по цялото протежение на канавката, няма да й отпуснат, защото сумата става много голяма. Ако поиска за част от трасето, няма да има смисъл.

Така всичко се върти в омагьосан кръг - като наличната и липсващата дига в Динево. Имаме пари само за една, една ще построим. А когато дойде наводнението и удави селото, ще платим в пъти повече за възстановяване. Ама и на това сме свикнали.