"Хора, тук е страшно. Водата ни залива, едва смогваме. Но няма една телевизия да отрази, една медия да повдигне въпрос. Сякаш не съществуваме." Думите са на жител на варненското село Дъбравино в телефонно обаждане до "Сега" в понеделник. Два часа по-късно двама министри летят към района, с тях е и главният секретар на МВР, а Бойко Борисов предупреждава живеещите наоколо да напуснат домовете си. Дъбравино се оказва в центъра на властовата грижа и информационния поток. Вестник "Сега" няма заслуга за раздвижването на министрите. Само констатираме, че проблемите в Дъбравино са от неделя вечерта, министрите се разбързаха около денонощие след това, а хората са се почувствали изоставени. И от медиите, разбира се.

Пътуваме към Дъбравино. Намира се на 50 км югозападно от Варна, на ъгъла между общините Аврен и Долни чифлик. Малко след излизането от Варна, когато автомобилът ни се движи по Авренското плато, в далечината по поречието на Камчия се виждат огромни бели петна. Блестят на слънцето, сякаш и вълни се появяват при вятър. Няма лъжа - нивите са се превърнали в езера, Камчия е направила огромни поразии. Както ще стане ясно по-долу, наводняването на земеделските площи е най-малката беда. Спасителна.

Влизаме в селото. Наоколо жандармерия, пожарникари, аварийни екипи, ВиК... Посреща ни 70-годишната баба Румяна Петкова. Дворът й е точно под камчийската дига, превърнат е в езеро. "Ей, добре че дойдохте. Много бях ядосана. Това тук са селски води. Идват от нивята горе. Две пожарни дойдоха. И понеже дигата почва да прелива, искахме....", реди баба Румяна. "Що лъжете хората, бе! Що? Кога дигата е преливала? Ай стига глупости! Иди виж прелива ли дигата!", мощно я сгълчава човек, който носи помпа.

За да разясним този спор, ще обясним как точно е разположено Дъбравино и какво всъщност се е случило. Селото е под наклон, най-ниските дворове опират в камчийската дига. От наклона към реката се стичат вадички. Лятото са сухи. През другото време по тях минава вода, дълбока не повече от педя. Вадичките се вливат чрез шлюзове в Камчия. В неделя вечерта обаче нивото на Камчия скача стряскащо. И то бързо, за не повече от час. Шлюзовете се затварят (автоматично - за да не тръгва през тях речна вода към селото). Междувременно вали. Много. Eдин затворен шлюз



затапва една вада,



която минава пред къщата на баба Румяна. И водата от всичките "нивя горе" се събира под дигата откъм селото, съответно в двора й. В неделя през нощта Камчия "плува" по ръба си. На няколко места аха да прелее, но аварийните екипи заедно с местните хора я спират с чували пясък. Затова, когато казва, че Камчия почнала да прелива, баба Румяна е права. Прав е и нервният човек с помпа, който казва, че не е. На практика не е. От което на Румяна не й става по-леко.

Тя не е сама, разбира се. Прибавете още няколко шлюза и вадички, къщите стават двадесетина. Факт е - дворовете са залети от "селските води", които не може да не го залеят. Параграф 22.

Докато разговаряме, край мъжа с помпата се появяват други двама. Суетят се, ще изсмукват водата. "Ха, те с тая помпа от 3 цола кога ще я изпомпят - никога", правилно отбелязва четвърти. "От язовирите е. От язовирите. Не ги изпускат лятото, чакат ги да се напълнят, ей затова стават такива работи", добавя мъжът. Пети жител на Дъбравино се приближава. "От язовирите е, разбира се. Изпуснаха "Камчия", после "Цонево", и "Елешница", как няма да стане така", казва и той.

Пак малка скоба - край Дъбравино Камчия е една, ама преди това се дели на Луда и Голяма. По Луда Камчия има два язовира (едноименният и "Цонево"), по Горна е "Тича". И трите са сред най-големите в страната. По притоците също има язовири. Като прелее един, със сигурност ще прелее друг (връзката "Камчия" - "Цонево" е най-пряка). Това е сложна и отговорна работа, затова, ако някой орган иска да проверява, най-напред наистина трябва да види как, защо и кога са изпускани тези язовири. Но властта казва, че язовирите са буйни, понеже вали. Пак Параграф 22.

Сега трябва да разкажем какъв ужас са изживели тези хора в критичната неделна вечер, какво мъжество и усилия са проявили. Всички общински и държавни сили, доколкото могат (понеже има и други бедстващи села), пристигат в Дъбравино. Вали неспирно. Камчия се вдига, ситуацията е безизходна. Дигата на няколко места за малко да поддаде. Всички



местни мъже се хващат и заедно с аварийните екипи



нареждат чувалите с пясък. "Ако не беше това, щяхме да бъдем удавени", споделя кметът Атанас Атанасов. В същото време започва подготовка по взривяване на дигата - да я разцепят откъм нивите, да ги залее тях. Но тази работа я свършва самата река. "Някъде диви животни са правили дупки, подронили са я, спукала се е на такова слабо място", обяснява кметът. И така огромната водна маса залива нивите, спасява селото.

Някъде ще прочетете, че доброволци са помогнали и са проявили мъжество. Какви ти доброволци из опустяващите села - това са местните хора, стопани, съседи, които задружно се хващат и укрепват дигата, копаят канали. Когато те се обадиха в "Сега", имаха предвид, че нещо като се случи в големия град, цялата държава шуми и всички се отзовават, а пък в провинцията - нищо.

Другото е мъка. "Ето, вижте, на 71 години съм, къщичка имам. От една година съм в нея, построих си я. И да ми я залеят... И кокошчици гледам, и други животинки", плаче баба Марина Узунова. В понеделник следобед, след "включването" на министрите и очакванията за нова огромна вълна, 69 души от ниските части са изведени. Едни спят при роднини, други в училището, трети, като нея снахата и сина - в автомобилите. Четвърти пренебрегват заповедта и през нощта се връщат - можеш ли да си оставиш къщата? Който може, си води животните някъде по високите части, който не - оставя ги и се моли.

Всички в Дъбравино казват, че отговорните държавни и общински органи са пристигнали навреме. "Вижте, истината е, че не могат да овладеят положението. Местната власт е в безизходица. Няма ли "Гражданска защита" и армия, нищо не може да се направи. Ето, пожарната е тук, полиция,



ходят момчетата, ама не знаят какво да правят



Казват - не знаем. Това е цялата работа. Имаше си "Гражданска защита", съсипаха я тая служба. Присъстват тук всички, две думи няма... Но не знаят как да реагират. Имат техника, но не са обучени за такива ситуации", казва 42-годишният Иван Христов, синът на баба Марина.

Всички чакат Камчия да се успокои, шлюзовете да се отворят и селската вода да изтече. Чуват се различни предположения за причините - времето, язовирите, затлачен канал, който преди извеждал речната вода в гората, дигата, по която пасат домашни животни и я ерозират с годините; също и шлюзовете, които навремето били железни, пък сега -дървени, и май пропускали; трябвало и по-бързо да се изпомпа "селската вода"... "Е, ние отде да знаем? Какво може да кажем ние?", обобщава 64-годишният Димитър Стоянов.