Само няколко седмици бяха достатъчни, за да се преобърне представата за внимателен и балансиран (до степен на презастраховане) подход към публичните финанси, която създаде проектът за държавен бюджет за 2015 г. На повърхността най-шумен бе скандалът с прехвърлянето на парите за втора пенсия от частните фондове към НОИ. Но се натрупаха и други внезапни действия, които оставят впечатлението за скрити рискове в бюджета.

Първи събуди подозренията самият финансов министър Владислав Горанов, който фанатично защитаваше "правото на избор" в НОИ. Навсякъде в Европа работят два стълба на осигуряване - солидарен и доброволен, а при нас - три, каза министърът. От аргументите му не личи МФ да е проучвало алтернативите на сегашния пенсионен модел в търсене на дългосрочно решение. Вместо това остана впечатлението за краткосрочни цели на спорната поправка - например опит за натиск върху определени фондове; пренасочване на средства към НОИ, за да се спестят средства за попълване на недостига във фонд "Пенсии" от бюджета.



Възможно ли е бюджетът да е изправен пред скрити рискове



- например във връзка с водени срещу държавата съдебни дела? Или МФ да се тревожи за предстоящите емисии на значителен външен дълг (3.5 млрд. евро) на фона на боклукчийския ни рейтинг. Дали Горанов не се опитва да осигури ресурс за нещо друго? Не научихме отговорите на тези въпроси, а се трупат и други.

Докато всички бяха заети с пенсионната поправка, малцината посветени от ГЕРБ прокараха текст в закона за бюджета, който дава държавни гаранции за Българска банка за развитие (ББР). Текстът, внесен от Менда Стоянова преди второто четене на бюджета, бе приет без дебати. Донякъде това бе изненада, защото седмици по-рано правителството отхвърли всички искания за държавни гаранции, включително за пътища, с едно изключение - за газовия интерконектор с Гърция. Сред отхвърлените проекти е и искане на ББР за гарантиране на заем от Банката на Съвета за Европа. Министър Горанов обяснява: "Подобни искания за държавни гаранции следва да се разгледат след задълбочен анализ и оценка от страна на банката за текущи възможности и ефективно управление. Колеги, ще ви предложа стратегия, както и промени по Закона за ББР, и тогава вече можем да мислим за евентуална капитализация допълнителна, ако се налага".

Каква е причината за обрата, стана ясно, когато точно преди Коледа регионалният министър Лиляна Павлова обяви мащабна програма за безплатно саниране на жилища на стойност 1 млрд. лева. Програмата ще се финансира чрез заем, който ББР ще вземе и ще предостави на общините. "Това е една много сериозна инвестиция, това е банкова гаранция към Българска банка за развитие, която ще създаде фонд, чрез който да финансираме 100% всички сгради", коментира Лиляна Павлова. Схемата, чиято предизборна насоченост вече не буди съмнение, започва да поражда недоволство, тъй като е ясно, че не всички ще имат достъп до безплатното благо. Собствениците на жилища в тухлени кооперации априори са изключени, но ще бъдат изключени и тези, които не могат да се организират навреме поради пребиваването на някой от собствениците в чужбина (например). Звучи като лотария и рискува да остави повече недоволни, отколкото щастливи гласоподаватели.

Но един друг въпрос остана незададен. От т. нар. финансов механизъм



не става ясно как ще се връщат парите



Напоследък се говори, че ще стане за сметка на бюджета през следващите години. Минавайки през държавната банка, МФ се надява да избегне свръхдефицит. Ако е така, това е по същество заобикаляне на закона за бюджета, а вероятно и на разпоредбите за държавната помощ.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) се готви да направи байпас на бюджета и чрез строителството на автомагистрала "Хемус". Проектът тръгна, без да е съвсем ясно финансирането му. От разяснения на министерството стана ясно, че ако се окаже невъзможно той да се финансира по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" (тоест ако не мине опитът да се избегне 15-километровият тунел по магистрала "Струма"), парите ще се вземат от бюджета (може би от бюджета за 2016 г., но все пак). Ангажиментите на МРРБ за "Хемус" и санирането могат да натоварят хазната през следващите години общо с 1.6 млрд. лева, което е почти 2% от годишния БВП.

В началото на 2015 г. настъпи и друг обрат. Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) ще договори с международни банки нов заем, с който да върне предсрочно част или всички средства, отпуснати от правителството за изплащане на гарантираните депозити в КТБ (до 1.75 млрд. лева). Правителството покри недостига във фонда с извънреден заем. Предложението на фонда той да сключи такъв заем с държавна гаранция тогава бе отхвърлено. Възможната причина е, че ФГВБ би договорил парите при по-висока лихва, отколкото държавата. Или пък е имало (необосновани) очаквания, че фалитът на КТБ ще приключи бързо и фондът ще си върне парите за сметка на разпродажба на кредитите на банката. Нервната реакция на Горанов на фалстарта на делото за КТБ не изключва това. Но все пак фондът трябваше да върне парите след малко повече от пет години. Защо МФ си ги иска сега?

Накрая дойде изказването на премиера Бойко Борисов, който съобщи, че "в момента ние подкрепяме други частни банки и никой не говори за това. За да няма проблеми в други банки, държавата се намесва, свършват проблемите и си връщат парите. Няма проблеми в други банки, защото държавата се е намесила и е спряла проблемите", каза той наскоро, без да дава подробности.

Това изказване подсеща, че има доста възможности за непряко подпомагане на банки от държавата. С преходните разпоредби на Закона за бюджета се промени законът за ББР, така че не се изисква да се обезпечават депозити на централния бюджет, "предоставени за финансиране чрез банката... на ликвидна или капиталова подкрепа за банки и други финансови институции". От текста не следва, че такива депозити вече са факт, а само, че МФ е заложило още една възможност да заобиколи правилата за държавна помощ.



Възможно ли е всички тези епизоди да не са свързани?



Разбира се, може да са спонтанни решения на различни ръководни фактори. Но е по-вероятно да имат общ знаменател - пониженият кредитен рейтинг и страхът от финансови трудности на фона на наближаващите избори. И не на последно място - налице е явен опит да се налее публичен финансов ресурс в определени сектори, сред като пресъхнаха надеждите, свързани с "Южен поток", а притокът на новите еврофондове се забавя. Всичко това е притеснително, защото се прави припряно, без разчети, без достатъчно информация и на ръба на закона и европейските правила.