До месец кабинетът ще представи нов модел за подпомагане и обезщетяване на частните собственици, претърпели щети вследствие на природни бедствия. Ще бъде създаден нов фонд за покриване на щетите - т. нар. катастрофичен пул, който най-вероятно ще се финансира от собствениците на имоти чрез задължително плащане на база данъчната оценка на имота. На този етап не е ясно колко ще плащат собствениците, нито дали и как застрахователните компании ще участват в пула.

Новината за промените е била обявена от вицепремиера Томислав Дончев по повод наводненията от последните дни, стана ясно от стенограмата на заседанието. Той е припомнил, че тази тема е стара и е коментирана нееднократно в предходните години. "В рамките на този месец заедно с колегите, на първо място от Министерството на финансите и МВР, ще представим на българската общественост предложението ни за модел, по който да се случва това. Това е обмислено през последните седем или осем месеца, правейки анализ и на практиката в България, и на международния опит", е обяснил Дончев.

Вчера Дончев не обясни какъв точно ще бъде механизмът за финансиране на катастрофичния пул. Преди месец обаче той каза, че съществуват две възможности - въвеждане на задължително застраховане на имотите или създаване на механизъм за събиране на малка сума от всеки собственик във фонд, от който ще се гарантират обезщетения при нужда. "Правейки изчисления при вноска за катастрофичен пул от порядъка на 5-10 евро годишно, би могло да се събира обем средства, който при една година, в която не е имало много бедствия, може да се използва не само за възстановяване на частни домове, но и за превенция", обясни тогава Дончев. На въпрос на "Сега" финансовият министър Владислав Горанов също бе категоричен вчера, че създаването на катастрофичен пул не предвижда задължително застраховане. Въвеждането на задължителни застраховки се изтъква като по-скъп вариант спрямо отчисляването на задължителна добавка към местния налог.

Националното сдружение на общините бе изненадано от намеренията на правителството. "Не сме виждали подобен законопроект, до момента той не е съгласуван с нас", коментира изпълнителният директор на НСОРБ Гинка Чавдарова. Тя уточни, че тази идея е била нееднократно коментирана, но НСОРБ няма представа в какъв вариант се обсъжда в момента. "Винаги, когато е ставало дума за катастрофичен пул, се е говорело за задължителни плащания на база стойността на имота", коментира Чавдарова.

Проверка на "Сега" установи, че със застрахователите е бил консултиран теоретичен вариант за въвеждането на новия модел. С тях е било обсъждано да участват процентно или на квотен принцип в катастрофичния пул.

Нуждата от нов модел за подпомагане се доразвива и от вътрешния министър Веселин Вучков. По думите му в момента в комисията за справяне с бедствията има искания от хора и общини за 410 млн. лв., което е шест пъти повече от бюджета й. Молбите най-вероятно са от миналогодишните бедствия, защото сега тепърва почват огледите от наводненията от последните дни. Дори и след тях обаче едва ли хората ще получат пари. Причината е, че със средства от комисията се възстановяват предимно пътища и обществени сгради. Вучков също засяга темата със застраховките, но в друга насока. Той е изтъкнал ниските данъчни оценки и скромните вноски за застраховки, но въпреки това никой не искал да го прави доброволно. Дал е пример и с миналогодишното наводнение в Берковица, където само една жена е имала застраховка.

Кабинетът вчера си даде единодушно висока оценка за реакцията към наводненията от последните дни. Премиерът Бойко Борисов дори коментира, че "жертвите от последните дни не са били вследствие на наводненията, а на създалата се ситуация".



СПОР

Проблемът с наводненията предизвика остра размяна на реплики в парламента между премиера Бойко Борисов и Корнелия Нинова (БСП). Червената депутатка обвини правителството, че се бави с разрушаването на опасните язовири и не е внесло закони срещу незаконната сеч и за създаването на единен орган за контрол на язовирите. Борисов категорично отрече наводненията да са в резултат на бездействие. "Как да бутна язовирите сега януари-февруари? Представете си в това наводнение да съборим и от още 70 язовира да изтече водата", ядоса се премиерът. И посочи, че в Ямбол и Сливен водата не може да се оттича заради състава на самата почва и при всеки силен дъжд положението ставало критично. "Какво, да спрем дъжда ли? В предишния мандат можех, сега не мога", пошегува се Борисов.