Вървях по улица в централната градска част на столицата, когато някакъв ме пресрещна много възмутен:

- Гражданино! Защо сте без памперс?!

И ми бута в ръцете огромен памперс.

- Да ми се махаш от главата! - отблъснах го.

Той ме нападна с удвоени сили:

- Да! Точно от главите ни идва цялата работа, обаче последствията са откъм другата част на тялото! Слагайте памперса!

Май вдигнах кръвно, чух гласа на Кубрат Пулев "Фрасни му един!", но понеже бях гледал историческия мач, излаях:

- Чиба!

Онзи се спаружи като отлежало добро намерение, май преглътна сълза:

- Добре! Ругайте ни! Това заслужихме в общината!

Кличко опита и той да каже нещо в главата ми, но не му разбрах, прекъснах го:

- Значи си от общината! Дотам ли стигнахте - да раздавате памперси на хората!

Общинският нямаше щастлив вид:

- Какво да направим като не достигат 1 милиард лева за изграждане на канализация?! Маса пари!

- Памперсите да не са по-евтини? - заядох се.

Той издекламира отработено:

- Два милиона столичани и половин милион гости на столицата по левче за памперс - два и половина милиона лева и проблемите с канализацията в града са решени!

- Гениално! - казах ехидно. - А като напълним памперсите? Още два и половина милиона!

- Чак след седмица!

- Вие на седмица ли смятате да сменяте памперсите на хората?! - ахнах.

Той направи широк жест с ръка:

- Нещо да предполага прекалено чистофайничество?

Нямаше как да не се съглася с него, но не съм аз този, дето ще признае това, пък и имах си още доводи:

- По памперс на седмица прави 10 милиона месечно! Сто и двайсет милиона годишно!

Онзи се изсмя снизходително:

- Какво са сто и двайсет милиона пред милиард? В общината сме оптимисти...

- Личи ви! - вметнах гадно.

Не му мигна окото, продължи:

- До година, най-късно до две ще се справим с канализационния проблем.

- Ще намерите милиард? Дръжки!

- Не, разбира се, няма да намерим милиард. Ще приключи изпълнението на амбициозната общинска програма "Клозет за всеки"!

Като го гледах такъв горд, нямаше как да не му го кажа:

- Абе, какви хора сте вие?! София е на незнам си колко хиляди години, а канализация няма!

- Времето лети неусетно! Кое по-напред?! Освен това ние отговаряме за последните години!

Това и чаках:

- Кажи за последните години!

- Борим се с проблема, мъчим се. Имаше идея метрото, наш приоритет, да изпълнява едновременно и функциите на градска канализация, но неохотно се отказахме, не покрива целия град метрото. Затова решихме - ще борим проблема с традиционни български методи! Градински клозети! Просто и ефективно!

Опитах се да си го представя, но не можах и си признах:

- Аз това не мога да си го представя.

- Какво е сложното?! Пред всеки блок - клозет. Пред всяко заведение, пред всяка обществена сграда - клозет. Пред парламента - три: за управляващи, опозиция и балансьор, да престанат да се питат кой на кого какво е направил в гащите.

- Е, това е мъдро! - оцених. - Пред правителството трябва да е някакъв по-голямшък.

- Не, криза е, каквото за всички, това и за правителството! Даже, с цел икономии, на островчето насред булеварда пред Министерския съвет копаем общ клозет, в него ще ходят и президентът, и депутатите от сградата на бившия партиен дом.

- Много народ! Ще се извие опашка! Някой може да не дочака!

- Големите проблеми изискват и големи жертви! - заучено каза той. После ми бутна памперса в ръцете. - Слагайте!

- Благодаря най-сърдечно!

Взех го, сложих го. Той благо се усмихна:

- Не върху, а под панталона!

- Вече е все тая! - махнах с ръка и продължих напред.