|
| Юлиан Войнов |
- Договор за дилърство между България в ролята на емитент и 4 банки: "Ситигруп Глобал Маркетс", HSBC, "Сосиете Женерал" и УниКредит Банк в качеството им на организатори и дилъри;
- Договор за агентство между България в качеството на емитент и Ситибанк, клон Лондон, в качеството на фискален агент, платежен агент, агент по замяната, агент по прехвърлянето и агент за изчисляване и "Ситигруп Глобал Маркетс Дойчланд" в качеството на регистратор, платежен агент и агент по прехвърлянето относно Глобална средносрочна програма на България и за издаване на облигации на стойност 8 млрд. евро.
Договорите са подписани на 6 февруари от министъра на финансите Владислав Горанов. Те имат едно положително качество и то е, че с обема на новоемитирания дълг, ако той бъде реализиран, България заявява сериозно присъствие на международните финансови пазари. Оттам нататък обаче започват проблемите.
Двата договора
са подписани от финансовия министър абсолютно непрозрачно
Банките, с които тези договори са подписани, не са избрани с конкурс и няма никаква яснота какви са били условията, съгласно които те са избрани. Всъщност това са същите банки, които участваха в подготовката и синдикирането на извънредния мостов заем в размер на 1.4 млрд. евро, който правителството изтегли през ноември миналата година и който падежира през май. С този заем бяха осигурени необходимите средства за изплащане на гарантираните депозити в КТБ. Причината за избора на същите банки е, че още при подготовката на посочения кредит е поет ангажимент именно те да посредничат при емитирането на бъдещата емисия еврооблигации, с част от която правителството да погаси изтегления мостов кредит. Всъщност в случая имаме задълбочаване на проблема с непрозрачността, защото веднъж изборът на тези банки е направен без конкурс и втори път е поет ангажимент, който предопределя следващия избор на правителство.
Параметрите по сключените договори за дилърство не са ясни за обществото. В тях
липсва информация за таксите и комисионните,
които тези банки ще начислят за своите услуги, като тази чувствителна информация не е разкрита в изпратените в парламента документи. Единственото, което става ясно, е, че според член 17 от договора с фискалния агент емитентът се задължава да заплати таксите заедно с всички дължими данъци и разноските за услугите на агентите, както е договорено отделно с фискалния агент. От този текст е ясно, че съществена част от информацията остава неразкрита и въпросът е дали парламентът би следвало да ратифицира подобни договори, без да е наясно всъщност с един от основните параметри на разходите по новоемитирания дълг. В случая следва да се отбележи, че добавката върху лихвата на емитираната миналата година облигационна емисия е в размер на 0.4% върху годишната лихва за шестмесечния заем, която е 1.079%.
Съществено безпокойство буди и текстът, касаещ лихвата по облигациите. Отново трябва да се подчертае, че в самите договори размерът на лихвата не е обявен. Тя е посочена в мотивите към законопроекта, където е записано, че ценните книжа ще бъдат емитирани при максимален лихвен процент в размер на 10%.
Това е абсурдно висок лихвен процент,
при условие че облигациите, които бяха емитирани миналата година за погасяване на глобалните облигации през януари, беше в размер на 2.95% при доходност от 3.055%. В настоящата ситуация е абсолютно неясно защо е поставена такава висока максимална стойност. Това означава, че правителството може да емитира нов дълг почти без никакво ограничение по отношение на цената. Възможно е дори новият дълг да бъде емитиран при цена, по-висока от тази на облигациите, които бяха пласирани от Милен Велчев, който отнесе сериозни критики за неизгодната сделка. Още по-притеснително е, че в случая високият лихвен процент може да не се дължи на доходността на ценните книги, а на таксите за дилърите, които са добавка към лихвата. В този случай парламентът реално дава празен чек в ръцете на финансовия министър да договаря абсолютно всякакви условия по емитираните ценни книги, които той прецени. И се повдига основателно въпросът защо не се заложи в договорите минимална доходност и ако тя не може да бъде постигната, да се предвиди последваща ратификация на парламента за частта, надхвърляща минимално заложената. Именно подобно условие е гаранция, че финансовото министерство ще работи за максимално изгодно ниво на лихвата при емитиране на облигациите, което ще бъде стимул и за агентите да ги пласират на максимално ниска лихва, за да могат да увеличат добавката като такса, която ще получат. Подобни условия, разбира се, трябва да бъдат заложени в договорите, което в момента не е направено.
На следващо място
изненадва изключително дългият максимален срок на бъдещите емисии
Изобщо не е ясно защо той е заложен на 30 години. Към настоящия момент България не е емитирала облигации с толкова дълги матуритети и не е ясно какво налага подобно поведение. Трябва да се има предвид, че лихвите на финансовите пазари в момента са на рекордно ниски равнища и в бъдеще се очаква единствено тяхното повишение. Дългият матуритет превръща разходите за лихви във фиксирана част от държавния бюджет за дълъг период, а освен това повишава риска за бюджетните разходи във връзка с очакваното повишаване на лихвените нива. Разбира се, облигациите могат да бъдат емитиране за значително по-кратък срок, но тогава възниква същият въпрос като в предходната точка: защо просто не се заложи значително по-нисък матуритет и ако се наложи емитиране за по-дълъг срок, това да стане отново с предварителна ратификация от парламента. Ясно е, че изпълнителната власт се стреми да оперира максимално свободно извън опеката на парламента. Въпросът е дали парламентът ще одобри това поведение и ще приеме условията на правителството, респективно на финансовия министър.
И последно, но всъщност от особена важност, това е въпросът с размера на дълга, който правителството се готви да емитира. Както става ясно от законопроекта, правителството предлага България да емитира нов дълг в размер на 8 млрд. евро. Тази сума се обяснява с необходимостта да се погаси падежиращият през следващите 3 години държавен дълг, както и да се осигурят средства за покриване на бюджетния дефицит, който ще възникне през тази и следващите две години. След като параметрите на новия дълг напрегнаха до краен предел политическата ситуация и крайните реакции не закъсняха, Министерството на финансите в късния следобед на 11 февруари качи информация на сайта си в опит да разясни намеренията си и да отхвърли нападките срещу себе си. За съжаление обаче представената информация вместо да изясни нещата, ги усложни допълнително и всъщност
даде основание за още по-сериозни съмнения,
че в случая става въпрос или за некомпетентност, или за умишлена заблуда и подозрения, че правителството вкарва България в дългова спирала, без за това да има сериозно основание. Нещо още по-лошо - създава се впечатление, че управляващите взимат допълнително дълг за цели, различни от обявените. Ето и фактите.
В долната таблица е представена информацията, разпространена от МФ с цел аргументиране на своето намерение да изтегли посочения размер нов дълг. Това, което министерството се опитва да ни убеди, е, че за трите години дългът, който следва да бъде погасен, плюс бюджетния дефицит, който е планиран в бюджетната прогноза за периода 2015 - 2017 г., е в размер на 9314.72 млн. евро (или 9.3 млрд. евро). Така излиза, че планираният нов дълг де факто няма дори да стигне, за да се покрият падежите на дълга, който трябва да бъде изплатен през следващите 3 години заедно с планирания бюджетен дефицит. Ако се вземе под внимание само външният дълг, то се вижда, че за трите години неговият кумулативен размер е 3855.65 млн. евро, което е значително по-малко от планирания нов обем. Това пък от своя страна показва, че правителството е решило кардинално да смени структурата на дълга и преобладаваща част от него да го направи външен дълг за сметка на вътрешния, като в момента вътрешният и външният дълг имат приблизително равен дял от по 50%. Каква е целта на това упражнение обаче не е много ясно, защото винаги е по-добре да управляваш вътрешен дълг, отколкото външен, когато той става подвластен на външните финансови пазари и на начина, по който тези пазари възприемат България.
Таблица 1. Данни, аргументиращи необходимостта от новия дълг
| 1. | Погашения дълг + дефицит | 9,516.0 | 3,898.0 | 4,804.0 | 18,218.0 | 9,314.72 |
| 2. | Погашения по държавен дълг | 6,996.0 | 1,723.0 | 3,005.0 | 11,724.0 | 5,994.39 |
| 3. | Вътрешен | 2,028.0 | 1,369.0 | 783.0 | 4,180.0 | 2,137.20 |
| 4. | Външен | 4,967.0 | 353.0 | 2,221.0 | 7,541.0 | 3,855.65 |
| 5. | Бюджетен дефицит | 2,520.0 | 2,175.0 | 1,800.0 | 6,495.0 | 3,320.84 |
| 6. | Размер на дълга към 31.12 | 24,106.9 | 25,968.2 | 27,352.7 | |
| 7. | Дълг (% от БВП) | 29.3% | 30.8% | 31.3% |
Източник: МФ
Параметрите, посочени в таблицата, обаче не отговарят на параметрите, заложени в бюджетната макрорамка, която правителството е актуализирало съвсем наскоро, на 16 януари, както и на заложените параметри в ЗДБРБ. В следващата таблица са представени данните, които са заложени в актуалната бюджетна прогноза, както и в самия бюджет за 2015 г.
Таблица 2. Актуална бюджетна макрорамка
| 1. | БВП (млн. лв.) | 82,406.4 | 84,418.3 | 87,398.0 | |
| 2. | Дефицит млн. лв.) | -2,488.9 | -2,145.8 | -1,755.8 | -6,390.5 |
| 3. | Дефицит (% от БВП) | -3.0% | -2.5% | -2.0% |
| 4. | Дълг (% от БВП) | 29.7% | 30.2% | 27.4% | |
| 5. | Дълг (млн. лв.) | 24,474.7 | 25,494.3 | 23,947.1 |
Източник: МФ
Както се вижда от сравнението на държавния дълг в двете таблици, наблюдава се значително разминаване в цифрите, като това разминаване е особено осезаемо за 2017 г., когато разликата достига 3.4 млрд. лв. Т.е според таблицата на МФ от 11 февруари държавният дълг през 2017 г. е по-голям от посоченото число. Поради тази причина и делът на държавния дълг като процент от БВП вместо да намалява до 27.4%, както е планирано, се увеличава до 31.3% Излиза, че или документите, които е приел Министерски съвет и които е гласувал парламентът, са грешни, или в случая става въпрос за манипулация на данните с една единствена цел - да се докаже необходимостта от новия кредит.
Освен в размера на дълга се забелязва разлика и в бюджетния дефицит за периода. Според макрорамката за тази година той трябва да бъде 2448.9 млн. лв., докато според информацията на МФ изнесена на 11 февруари той е 2520 млн. лв. или с 32 млн. лв. повече. За 2016 г. тази разлика е 30 млн., а за 2017 г. - 35 млн. лв.
Има също така разлика и в размера на дълга, който следва да бъде погасен през 2016 г. и 2017 г. Съгласно ЗДБРБ през 2016 г. година падежира дълг в размер на 3.6 млрд. лв., а през 2017 г. той е 4.7 млрд. лв., докато заложените в таблицата от 11 февруари числа са значително по-малки.
Така, ако приемем числата от таблицата от 11 февруари за меродавни, възниква въпросът какъв е смисълът парламентът да гласува и приема закони, след като всеки чиновник в държавната администрация може да ги промени без никакви последствия? От друга страна, ако числата в макрорамката и в Бюджет 2015, са верни, какво е обяснението за това драстично разминаване?
В заключение, важно е министърът на финансите, министър-председателят и управляващото мнозинство да излязат с детайлна обосновка, аргументи и факти, с които да докажат необходимостта от предприетите действия за емитирането на нов дълг от 8 млрд. евро, както и да дадат отговор на горните въпроси. В противен случай напрежението в обществото ще продължи да се нагнетява, докато не намери някъде своя отдушник, което да доведе до сериозна политическа и обществена криза. И без това недоверието към правителството във връзка с неговите действия по управление на парите на държавата е на изключително ниско ниво и без драстично преориентация в неговото поведение кризата ще бъде неизбежна
|
| Стана практика финансовият министър Владислав Горанов да внася в парламента спорни предложения за милиарди, без обосновка, в 12 без 5 |