|
| *** |
- Добър ден, гражданино. Обажда се Борисов от правителството.
Стреснах се по подходящ начин.
- Кой... Борисов? - проговорих. - Онзи ли Борисов?
- Онзи, гражданино, онзи - любезно, но категорично потвърди той.
Преглътнах:
- Да... господин Борисов?
- Я ми кажете, гражданино, как се казва финансовият ви министър?
- Моят финансов министър?! Аз нямам финансов министър, тук е частен дом.
Той бе категоричен:
- А, не, гражданино! Вие гражданин ли сте на тази страна? Има ли тази страна правителство? Значи и вие имате правителство, съответно, финансов министър!
- Много сте прав, господин Борисов! - казах бързо.
- Добре. Та как, казвате, е името на финансовия ви министър?
Напрегнах паметта си и отговорът изплува като празна бутилка, изхвърлена от руска подводница:
- Горанов - казах, - той е финансов министър в това правителство.
Борисов сякаш се зарадва:
- Аха, съвпада! Значи, гражданино, няма да се тревожите, вашият Горанов още е министър, засега. В парламента е, приклещили са го депутатите, ще го разкъсат вашия човек като стой, та гледай!
- Защо са го приклещили?!
- Онзи ден нали теглихме 16 милиарда лева заем, а сега се оказа, че липсват хиляда лева от тях. Паднали са сигурно някъде, обаче нали вашият Горанов е финансов министър, него дърлят! Изправили са го на трибуната и ще го разкъсат! Зрял мъж, а плаче като бебе! Ама разбирам го, такова нещо не се издържа!
Дожаля ми:
- Че помогнете му нещо на човека, де!
- А, не, аз не мога! Народното събрание е светиня, независима и върховна! Тук аз съм гост! Вие обаче, гражданино, можете да помогнете на вашия Горанов.
Казах меко и с много симпатия:
- Какво говорите, господин Борисов! Щом самият вие нищо не можете да направите, аз ли ще мога?!
Гласът му стана щадящ като чук, увит в хавлиена кърпа:
- Можете, гражданино! Народно събрание е това, а вие сте народът! Само вие можете да спасите вашия Горанов! - той явно прикри с длан слушалката. - Стига, Горанов, не плачи, твоят човек ще те спаси!
- Добре - казах, - какво мога да направя за Горанов?
Той стана делови:
- Първо, гражданино, ще изтичате до най-близкия магазин, ще купите ваучер за мобилен телефон и ще ми продиктувате номера му. Криза е, не мога да харча минутите на правителството, за да спасявам вашия Горанов!
- Нямам аз пари! - казах бързо.
Той много се възмути:
- Абе ей, онзи ден получи 16 милиарда! Твоят човек гине, ти се стискаш за 10 лева да го спасиш! - той явно пак прикри с длан слушалката - Горанов, твоят човек не иска да те спаси, спукана ти е работата, Горанов, съжалявам!
Чух как Горанов с нови сили зарева по най-покъртителен начин.
- Добре - викнах в слушалката, - ще купя ваучер!
- А, това е хубава, човешка постъпка! - одобри Борисов - Проблемът на вашия Горанов обаче, гражданино, така няма да се реши!
- А как ще се реши?
- Ние пестим от служебни автомобили, затова ще дойде един родолюбив шофьор на такси, на него ще дадете хиляда лева да ни ги донесе, та да отървем вашия Горанов!
И тук работата ми светна!
- Ей, Борисов - викнах, - ти си бил голям тарикат, бе! Таксиметров шофьор ще ми праща! Щом е да взима пари, цялото правителство щеше да е пред вратата ми!
Онзи прекъсна връзката. Телефонна измама ли?! Не на мен тия!
