|
| Клинт Истууд съживява убиец рекордьор |
В заглавието и темата си "Американски снайперист" подозрително напомня патриотична пропаганда, каквато Холивуд обича. Клинт Истууд, вероятно най-успешният актьор -преквалифицирал се в режисьор ("Непростимо", "Мостовете на Медисън", "Реката на тайните" и т.н., и т.н.), звучи като подходящия човек да развие сюжета - бойната слава на Чичо Сам е намирала място в негови филми и преди ("Знамената на бащите ни", "Писма от Иво Джима"). "Американски снайперист" бе погален и от академията - с пет номинации в основни категории, но пък само една, утешителна награда в периферния раздел "звуков монтаж". В компанията на многобройни по-добри филмът бе набеден, че е сред номинираните само заради политически правилното си послание.
И да, и не - "Американски снайперист" не е особено запомнящ се филм, нито най-добрият в биографията на Истууд. Обаче не е и дивата патриотична пропаганда, която го изкарват. Всъщност, като всеки смислен филм за войната, той носи антивоенно послание, а мотивацията на героя да убива е вътре в него още от детството, не е продиктувана от генерали и патетични речи.
Крис Кайл, роден в Одеса, Тексас преди 40 години, е ветеран от войната в Ирак. При четирите си мисии като снайперист там той унищожава 160 души; предполагаемата, но недоказана "бройка" е 255. Това го прави най-резултатният убиец във военната история на САЩ. Нему принадлежи и рекорда за най-далечна успешна стрелба - той уцелва жертвата от 1920 метра, тази сцена е ключова и във филма на Клинт Истууд. След като се връща у дома, при семейството си, Кайл страда от психически травми, характерни за ветераните. Тъкмо когато успява да ги превъзмогне, е застрелян от друг бивш войник. Оцелял в четири военни мисии, той умира в мирно време, в родния Тексас. Премиерата на "Американски снайперист" в България съвпадна точно с актуалния развой на събитията - оня ден убиецът на Крис Кайл бе осъден на доживотен затвор без право на замяна. Съдът не прие твърденията на Еди Рей Рут, че е невинен поради момент на невменяемост.
Ролята на Кайл се изпълнява от Брадли Купър, който ще се окаже съвсем нелош актьор - показа го и в "Наръчник на оптимиста" и "Американска схема". Филмът го показва донякъде като национален герой, донякъде като човек с вътрешна борба. Военната кариера е закодирана в действителната му биография: още на 8-годишна възраст той получава от баща си пушка. През цялото време героят Кайл вярва, че се бие на страната на доброто; че е убил едни, за да спаси други.
Военните сцени в "Американски снайперист" се разгръщат сравнително монотонно и напомнят полудокументалния стил на Катрин Бигълоу от "Войната е опиат" и "Враг номер 1". Вероятно поради търсения реализъм не са най-надъхващите бойни кадри. Все пак е далеч по-добре от последния военен филм, който гледахме - "Ярост" с Брад Пит. По-силната страна на Истууд са тихите моменти, които показват персонажите извън бойното поле.
Клинт Истууд съживява убиец рекордьор
|
|
| Клинт Истууд съживява убиец рекордьор |
В заглавието и темата си "Американски снайперист" подозрително напомня патриотична пропаганда, каквато Холивуд обича. Клинт Истууд, вероятно най-успешният актьор -преквалифицирал се в режисьор ("Непростимо", "Мостовете на Медисън", "Реката на тайните" и т.н., и т.н.), звучи като подходящия човек да развие сюжета - бойната слава на Чичо Сам е намирала място в негови филми и преди ("Знамената на бащите ни", "Писма от Иво Джима"). "Американски снайперист" бе погален и от академията - с пет номинации в основни категории, но пък само една, утешителна награда в периферния раздел "звуков монтаж". В компанията на многобройни по-добри филмът бе набеден, че е сред номинираните само заради политически правилното си послание.
И да, и не - "Американски снайперист" не е особено запомнящ се филм, нито най-добрият в биографията на Истууд. Обаче не е и дивата патриотична пропаганда, която го изкарват. Всъщност, като всеки смислен филм за войната, той носи антивоенно послание, а мотивацията на героя да убива е вътре в него още от детството, не е продиктувана от генерали и патетични речи.
Крис Кайл, роден в Одеса, Тексас преди 40 години, е ветеран от войната в Ирак. При четирите си мисии като снайперист там той унищожава 160 души; предполагаемата, но недоказана "бройка" е 255. Това го прави най-резултатният убиец във военната история на САЩ. Нему принадлежи и рекорда за най-далечна успешна стрелба - той уцелва жертвата от 1920 метра, тази сцена е ключова и във филма на Клинт Истууд. След като се връща у дома, при семейството си, Кайл страда от психически травми, характерни за ветераните. Тъкмо когато успява да ги превъзмогне, е застрелян от друг бивш войник. Оцелял в четири военни мисии, той умира в мирно време, в родния Тексас. Премиерата на "Американски снайперист" в България съвпадна точно с актуалния развой на събитията - оня ден убиецът на Крис Кайл бе осъден на доживотен затвор без право на замяна. Съдът не прие твърденията на Еди Рей Рут, че е невинен поради момент на невменяемост.
Ролята на Кайл се изпълнява от Брадли Купър, който ще се окаже съвсем нелош актьор - показа го и в "Наръчник на оптимиста" и "Американска схема". Филмът го показва донякъде като национален герой, донякъде като човек с вътрешна борба. Военната кариера е закодирана в действителната му биография: още на 8-годишна възраст той получава от баща си пушка. През цялото време героят Кайл вярва, че се бие на страната на доброто; че е убил едни, за да спаси други.
Военните сцени в "Американски снайперист" се разгръщат сравнително монотонно и напомнят полудокументалния стил на Катрин Бигълоу от "Войната е опиат" и "Враг номер 1". Вероятно поради търсения реализъм не са най-надъхващите бойни кадри. Все пак е далеч по-добре от последния военен филм, който гледахме - "Ярост" с Брад Пит. По-силната страна на Истууд са тихите моменти, които показват персонажите извън бойното поле.
