България вече трайно влезе в новинарския поток за тероризма. Като се започне от атентата в Сарафово, делото за който боксува въпреки многото събрани данни, и се стигне до задържания и върнат на Франция сподвижник на парижките убийци от "Шарли ебдо". Новините обаче вече са за постигнати успехи по залавяне на терористи.

Фриц Жоли Жоашен - френски гражданин от хаитянски произход, бе обвинен в тероризъм и ще остане поне 4 месеца в предварителен арест в Париж. Подобни обвинения имат само срещу още трима души във Франция. Това поставя "българската следа в световния тероризъм" този път в положителен план,



колкото и случайността да е изиграла роля



Жоашен бе задържан в 3.30 ч. в новогодишната нощ на ГКПП "Капитан Андреево" в автобус Париж-Истанбул не за друго, а по искане на съпругата му - френска гражданска от тунизийски произход, заради това, че е отвлякъл 3-годишното им дете. По нейната жалба прокуратурата във френския град Бобиниго бе издала европейска заповед за арест. Куриозно е, че по това искане българското правосъдие отказа да предаде Жоашен на френските власти, защото извършеното от него не било престъпление по Наказателния кодекс.

Докато се разглеждаше този казус обаче, дойде втора европейска заповед за арест, вече от съд в Париж. Обвинението вече бе за тероризъм - участие в организирана престъпна група за подготовка на терористични актове. Този път българските прокурори намериха подходяща формулировка - участие в организирана престъпна група с цел подготовка на терористични актове. Те обявиха, че не е тяхна работа да преценяват дали френските власти имат сериозни основания за подозренията срещу Жоашен и приеха за достатъчен факта, че той е бил близък с братята Куаши, които окървавиха Париж.

"Човек може да има приятели и те могат да правят каквото си искат, аз съм тръгнал във ваканция и нямам нищо общо. Мисля, че правосъдието не се основава на това какви са хората, които познаваш, и кои хора са ти приятели, още повече че има такива, които са ти приятели от детството. И ако някои от тях са предприели нещо, като в случая с тези убийства - аз не знам. Аз съм тръгнал за Турция", обяви в българската съдебна зала французинът. След като беше екстрадиран, той обяви и пред френски съдии, че е искал да отиде в Турция на почивка, а не за да се присъедини към бойците в Сирия.

Едва ли френските власти нямат достатъчно данни за него. Най-малкото Жоашен би имал време да се върне от Турция и да участва в парижките атентати, ако не беше задържан тук. Оказа се, че преди да сключи граждански брак, той е пътувал до Саудитска Арабия на поклонение няколко пъти. Ходил е и на различни места в Близкия изток. В Париж редовно е водил 3-годишния си син Абдел на арабско училище. Собствената му жена твърди, че той се опитва да изведе детето в Сирия, където да се обучава в радикализъм.

Тази история съвпадна с



активизиране по делото за проповядване на радикален ислям,



което се води срещу една дузина български гражданин. По време на заседание в Окръжния съд на Пазарджик, при което шестима от задържаните при акцията на ДАНС през ноември м. г. бяха оставени в ареста, прокурор обяви, че най-известният от подсъдимите - Ахмед Муса Ахмед от Пазарджик, е помогнал на двама чужденци да достигнат до Сирия и да се бият за "Ислямска държава". Според прокурорските твърдения Муса в съучастие с още двама са посрещнали босненец с френски паспорт и друг мъж с германски паспорт и ги настанили в квартал "Изток" в Пазарджик, като дори снабдили единия от тях с автомобил.

Паралелно се случи и друго разкритие. ДАНС получи информация от чуждестранните си партньори и залови двама мароканци и бразилец, срещу които в Испания се води наказателно производство за съпричастност към терористична група. Тримата имали за цел да преминат транзитно през България в Турция, за да отидат в Сирия и да се включат в бойните действия. Те били задържани при опит за излизане на ГКПП "Капитан Андреево". Същия ден са обявени за издирване от Интерпол - Мадрид на основание международни заповеди за арест за терористична дейност.

Именно с Испания е свързана още една "българска връзка в световния тероризъм". Става дума за най-кървавото престъпление в Европа - взривовете в мадридската гара "Аточа" на 11 март 2004 г., отнели живота на над 190 и ранили други 1800 души. Веднага след това се появиха три версии за българска следа, но така и нито една не бе доказана. Първо на 24 април 2004 г. трима индийци заявиха, че българин купил от магазина им в Мадрид 9 от общо 12-те мобилни телефона, с които били задействани взривовете. На 4 май същата година полицейски източници съобщиха, че арестуваният мароканец Рафа Зухейр купил оръжие за терористите благодарение на връзките си с българската мафия. Накрая бе обявено, че в български арест е бил Тони Радев от Хасковско. Преди атентатите той бил помощник на имам в мадридска джамия. След този случай



името му бе вкарано в списъка на световните терористи



редом до Осама бин Ладен. Оказа се обаче, че въпросният човек върти дюнери на автогарата в Димитровград. Лека-полека се разплете, че е при разследването на атентатите е била установена връзка между ислямските терористи и български трафиканти на оръжие, които им продали намерените в апартамент в мадридския квартал "Легана" 3 автомата и пистолет. Основното подозрение срещу българина било, че е свързан с тези оръжия. В средата на май 2004 г. тогавашният директор на националното следствие заявява, че задържаният сънародник е освободен, тъй като е установено, че няма пряко участие в терористичния акт. При проверка на МВР е било засечено, че той се е прибрал в България на 3 март 2004 г., повече от седмица преди атентатите в Мадрид. Малко по-късно той е арестуван, преди да влезе за молитва в софийската джамия. Разпитан е и след три дни е пуснат, тъй като съдът е решил, че няма опасност да се укрие и няма дос­татъчно доказателства за участие в атентатите.

Година по-късно испанските медии написаха, че местните власти искат отново да го разпитат. После се оказа обаче, че няма такова искане и че всичко, събрано от българското национално следствие и МВР, е пратено в Мадрид. След четири месеца съдебни заседания испанският съд произнесе тежки присъди срещу 24 души, като само двама от тях са отменени после от Върховния съд. Сред наказаните има и хора, които по един или друг начин са подпомагали терористите. Българин между тях няма.

Три години след тази история тогавашният шеф на българското разузнаване Кирчо Киров обяви, че



на Балканите има спящи терористични клетки



и че при конкретни условия в зависимост от позицията на дадена държава по определен проблем или криза те могат да бъдат активирани. Тогава той заяви и че за разпространението на ислямския радикализъм прикрито работят и редица неправителствени структури с видимо хуманитарен характер.

На няколко пъти през годините България гони представители на ислямски фондации с мотива "заплаха за националната сигурност". А напоследък зачестиха знаците, че България вече не е само транзитна зона. Атентатът в Сарафово е най-голямото доказателство за това. Бежанската вълна през последната година и половина засили тези притеснения. Неведнъж беше съобщавано, че са локализирани чужденци, свързани с тероризъм, които се опитват да проникнат уж като бегълци от войната. Страшното е, че никой не знае дали службите ни са си на мястото, дали са намерили достатъчно агенти с подходящ произход и езици, след като години наред се оплакваха, че нямат, и дали вършат работата, за която им се плаща. Тоест научен ли е урокът от Сарафово.