Винаги, когато шеф на контраразузнавателна служба, и то на една от световните сили, е в София, възниква въпросът защо е тук. Тъй като Федералното бюро за разследване (ФБР) има задача да разследва нарушенията на федералния закон, да защитава Съединените щати от чужди влияния и терористични действия, както и да осигури ръководство и помощ за спазването на закона на федерални, щатски, местни и международни агенции, във визитите на шефовете му винаги има много подтекст.

"Мислим еднакво с премиера Бойко Борисов и за мен беше важно да посетя България в началото на моя мандат", заяви директорът на ФБР Джеймс Коми след срещата си с Борисов в сряда. И добави, че "заедно ще се борим с организираната престъпност, тероризма и киберпрестъпността". Коми разви този сценарий и с реплики, че "престъпниците са направили света по-малък с интернет и в този смисъл България и САЩ са като съседи". Както и че е убеден, че връзката на службата с България ще бъде все по-силна, а самият той



ще се връща още много пъти в страната ни през мандата си,



който започна през септември 2013 г. и ще продължи цели 10 години.

Официално от американското посолство в София съобщиха, че визитата е била по покана на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и е включвала срещи с министър-председателя Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ДАНС Владимир Писанчев. "Директор Коми беше в София, за да обсъди силното партньорство между ФБР и правителството на България по въпроси, свързани с борбата срещу тероризма, киберпрестъпността и организираната престъпност, както и да заяви подкрепа и съдействие в борбата срещу корупцията и за утвърждаване на върховенството на закона", пише в стандартното съобщение.

На снимките се видя как Коми потупа по рамото последователно Борисов, Цацаров и Писанчев. "Обсъдихме някои от дейностите с премиера, с които се занимавахме, когато бяхме по-млади. Надявам се да продължим прогресивната връзка между двете агенции", обяви след срещата гостът. (Което породи закачливи коментари в социалните мрежи от типа "ама и Коми ли на младини е правил същото като Борисов".) С главния прокурор темата била "мерките за борба с тероризма и противодействие на корупцията" с акцент належащата необходимост от приемане на ново антитерористично законодателство. Обмяната на информация за Близкия изток е била в центъра на разговора с Писанчев. Акцентирано било върху необходимостта от засилване на обмена на информация във връзка с движението на чуждестранни бойци до и от зоните на конфликт в Близкия изток и противодействието на кибератаки и корупция, съобщиха от ДАНС. Директорът на ФБР е посетил и разположения в ДАНС Национален контратерористичен център, създаден след посещение на бившия вътрешен министър Цветлин Йовчев в САЩ.



Тук свършва официалната информация и започват версиите



за истинските цели. Например, че основното е било потупване по рамото на сегашната власт за действията й срещу Русия в икономически план. Че има връзка с изчезването и прибирането на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов. Че е деликатен начин да се каже, че бившият вътрешен министър Цветан Цветанов не случайно ходи често в Щатите и правосъдната му съдба не е без значение. Че има някакви терористични заплахи. Или пък че може да се дадат доказателства за едра корупция в България.

Биографията на Джеймс Коми е твърде интересна - от януари 2002 до декември 2003 г. е бил федерален прокурор в Ню Йорк, а след това заместник на главния прокурор на САЩ. Прочува се още през 2004 г. след като отказва на администрацията на Джордж Буш младши да възобнови програмата за следене на телефоните и електронните пощи на гражданите без санкция на съда. На следващата година започва частна юридическа практика. От 2005 до 2010 г. Коми е бил старши вицепрезидент на оръжейния гигант "Локхийд Мартин". От началото на 2013 г. става старши изследовател в Юридическото училище на Колумбийския университет и е дори член на борда на директорите на банка HSBC. Очевидно търсен човек. През юни 2013 г. президентът Барак Обама го предлага за директор на ФБР. Кандидатурата му е одобрена от Сената с огромно мнозинство. Коми встъпва в длъжност на 4 септември 2013 г.

Трябва да се отбележи, че директорите на ФБР не ходят често в чужбина, а посещенията им винаги са многозначителни. Всъщност това е



едва третото идване на ръководител на тази служба в България



Предишните две бяха също в твърде напрегнати времена. Така например доскорошният шеф на ФБР Робърт Милър, чийто мандат дори бе удължен с две години, дойде у нас през 2011 г., за да потупа управляващите по рамото заради "борбата им с организираната престъпност". Още по-симптоматично беше идването за първи път на ръководител на тази така популярна по целия свят структура през 2001 г. Тогавашният шеф на ФБР Луис Фрий долетя в България точно в разгара на шпионски и дипломатически скандал с Русия, свързан с изгонването на няколко човека от руското посолство от правителството на Иван Костов и на ръководената по онова време от Атанас Атанасов Национална служба "Сигурност".

Още с кацането си в София Фрий деликатно намекна, че моментът е специално подбран. Без никой да го пита, той подкрепи правителството на Костов за изгонването на руските дипломати и коментира шпионския скандал. Разбира се, Фрий се опита да обясни, че ръководеното от него Бюро е просто страничен наблюдател и няма нищо общо със скандала. Той подробно разказа как агентите от неговата служба нямат право да събират да събират оперативна информация извън САЩ. Но почти веднага се опроверга, като се похвали, че "ФБР и разузнавателните служби в САЩ споделят и разменят информация с българските служби по тези въпроси".

Нямаше как да не направи впечатление, че някои от репликите на Фрий бяха твърда подкрепа за правителството на Костов в започналата "война" между София и Москва. Така например шефът на ФБР заяви, че "въпреки края на студената война, има държави, които все още се опитват да подкопаят основите на демокрацията с шпионаж", че "трябва да бъдат парирани всички опити на чужди разузнавания (разбирай руското - бел.ред.) да извършват секретна дейност в САЩ и България", че



изгонването на руските дипломати е "много подходящо действие"



Совалките на Фрий и цялата агентурно-дипломатическа драма у нас тогава протичаха на фона на огромен шпионски скандал в САЩ заради задържането на Робърт Филип Хансън, който заемаше стратегически постове в самото ФБР. Американците твърдят, че той бил вербуван от КГБ през 1985 г., докато работел в подразделението на ФБР в Ню Йорк. Оттогава Хансън е направил шеметна кариера в контраразузнаването, като на финала е бил натоварен със задачата да разпознава руските шпиони, работещи в дипломатическите мисии в САЩ. Случаят бе болезнен удар по ФБР.

При идването си в София Фрий показа и завидни познания около детайлите на подготвяния по онова време меморандум между НАТО и България. А в публичните си изявления той много по-често говореше за успешното сътрудничество между България и НАТО, отколкото за взаимодействието между българските и американските полицейски служби. Фрий дори не скри, че преди да тръгне към Балканите е имал специални срещи с тогавашния вицепрезидент Дик Чейни, държавния секретар Колин Пауъл и съветничката на американския президент по националната сигурност Кондолиза Райс. А къде е ФБР, къде - НАТО...

Това натрупване на факти даде възможност да се заговори за мястото на България в разразилото се тогава противопоставяне между Москва и Вашингтон. В очертаващата се още тогава нова студена война страната ни очевидно бе не просто плацдарм, но и ключова за превземане територия. Сега изглежда по-драматично. И битките не са само на тихия фронт. Такава ожесточена информационна война никога не се е случвала, разбира се, подпомогната от бума на новите технологии. Нали сме вече съседи благодарение на Интернет.

Ясно обаче е едно - България е важна както за Русия, така и за САЩ. И измъкване от капана на студената война между двете велики сили няма как да има.