Настана криза и един министър подаде оставка... Олеле, мале! Потекоха сложни комбинации от обяснения, за да се стигне накрая до най-тривиалното и обичано извинение за ситуацията - виновни са ДПС и моделът КОЙ. По принцип подозренията, че всички злини произхождат оттам, още вършат някаква работа. Една от тях е да се внуши на обществото, че Бойко Борисов не е такъв човек и под шлифера не е гол, а носи достоен генералски мундир, с който спасява държавата денонощно. Лошите са едни други хора, които го заплашват, "държат", манипулират, въртят му ченгеджийски номера, пускат му "червеи" в зимника и т.н. С две думи, това е старата приказка за добрия Цар и злите царедворци, които тормозят народа и прогонват добрите министри на вътрешните работи. В този объркан хор се включиха и реформаторите, които се лутаха между "личните причини" на Меглена Кунева и нежеланието на Радан Кънев да има такава оставка,



сякаш той я подава и от него зависи дали е приета...



Наивно някак. Подценяващо интелигентността на публиката.

Положиха се усилия в рамките на 24 часа на бегом да се докаже, че моделът ТОЙ в лицето на Бойко Борисов е невинен и едва ли не вероломно го занимават с дреболии, а зад пердето хитро дърпа конците моделът КОЙ в лицето на Делян Пеевски. Каква е разликата в подхода на двата "модела", така и никой не може да обясни. А и очевидно не искаше да го направи.

Ако се върнем към формалната причина за оставката, ставаше дума за овладяване на ключови позиции в инфраструктурата и системите за сигурност. Явно е, че Борисов държи тези назначения да са лично негови и брътвежите за реформи само го разсейват допълнително. Министър Веселин Вучков явно си е позволил да мисли, че той е министър и ще има суверенитета да направи предложенията. Грешка. При модела ТОЙ такъв суверенитет няма. Нямаше го и в първия кабинет на Борисов, няма го и сега. Спомнете си оставката на Трайчо Трайков заради упоритите му опити да докаже, че България потъва финансово от проекти като "Белене". Въпреки това Борисов изсипваше пари в тях две години и половина. Накрая се раздели с Трайков и му се наложи сам да спре проекта. Днес виждаме същото - вчера бе неподходящ ден за кадрови промени, а днес е подходящ, но министърът си отиде. Което идва да рече, че на Борисов такива номера не му минават и че е неуправляем в смисъл, че никой не му дърпа конците, най-малкото ДПС. И всичко това направено по неподражаемия начин на премиера - с подходяща театралност и съспенс. Тук



Морфов и Скорсезе могат само да му дишат прахта



В сегашния случай можем да кажем, че Цветан Цветанов и неговото влияние в МВР може би вече са минало и ведомството минава на ръчно управление от премиера. С илюзията, че там ще се творят промени и с втори център на власт, сигурно се простиха и ген. Атанасов, и президентът Плевнелиев, и моделът ТЯ, с който Борисов дълго живееше. Това бе реалната битка и реалното противопоставяне. Тук директорът на ФБР е невинен. Стана само обикновен свидетел по стечение на обстоятелствата и за потрес на Борисов, че го излагат пред чуждите му контрагенти. Разбира се, всички ще посрещнат с овации новата номинация. Двуличието е част от т.нар. "стабилност на кабинета". Всъщност дали става дума за двуличие или многоличие? Няма значение, всичко е в името на добрата драматургия.

Част от любопитната нелепост на пейзажа е какво послание се изпраща към света, когато вътрешният ти министър отговаря за коалиционната политика? Или такава вече няма да е нужна? Или пък ще се осигурява от службите за сигурност? Да му мислят миноритарните съдружници. От друга страна, е любопитно как г-жа Румяна Бъчварова ще е с ранг на вицепремиер, но като министър ще се отчита на друг вицепремиер - Меглена Кунева?



Освен че е объркано, е и малко смешно



Дано само смехът да е здравословен. Ясно е, че сега ключовите назначения са за шеф на ДАНС и главен секретар, тъй като министърът ще изпълнява само функцията на политически пълномощник и представител на волята на Борисов. За тази роля Бойко Борисов всъщност отдавна си мечтае. Сега му се отдаде сгоден случай да превърне мечтаното в действителност.

След този случай, предполагам, вече никой няма да упражнява остроумието си на тема, че "Борисов 2" е друг и е станал по-диалогичен, мъдър и предвидим. Моделът шлифера си мени, но нрава - не. Такъв бе от времената, когато ТОЙ бе главен секретар на МВР, та до днес. Новината е, че годината е 2015-а.