Министрите са хора оперативни и при тях няма такива положения като в приказката - "я камилата, я камиларят".

Примерно - падне ли сняг, прелее ли язовир, стане ли някъде напечено - те тичат с всички сили към местопроизшествието, за да окажат спешна специализирана помощ. В "Телеграф" е описан такъв случай: "Лиляна Павлова чисти пътя Хасково-Кърджали". Не че е хванала лопатата да рине - отишла лично да координира разчистването. Отишла, видяла, координирала - самият факт, че един човек е министър, го поставя в умствено и оперативно отношение неизмеримо по-високо от обикновените професионалисти. Затова и присъствието им по горещи точки е безусловно необходимо.

Но там, където не присъстват лично министри, нещата не се развиват така правилно.

"Съд връща мерцедес, той вече продаден", информира "Стандарт". Тука вече е съвсем по модела - "я камилата, я..."

Историята на тоя мерцедес е абсолютен юридически и житейски парадокс - държавата прибрала колата заради заловени контрабандни цигари на собственика й. Наскоро ВКС постановява автомобилът да се върне на собственика му, но междувременно данъчните вече го били продали. Те ти, булка, Спасовден! Съдът бързал да възстанови справедливостта, ама докато се натутка - я правосъдието, я милосърдието (мерцедес = милост, милосърдие)...

Аналогичен случай в перипетиите на една оставка. Първанов не е като министър Вучков и нещата не му се получават така експедитивно. "АБВ се учи да ходи на въже", анализира автор на "Стандарт" и хроникира: Първанов си дава оставката; Националният съвет на партията я приема "за сведение", но тя ще влезе в сила на Националната конференция в края на април. Дотогава - я оставката, я мотивите... Най-вероятно на конференцията ще бъде предложен нов председател, който ще е старият и ще бъде избран с безбожно мнозинство. И така - "хем вълкът да е сит, хем агнето - цяло, хем шлиферът на овчаря - изгладен".

Чиста работа - като бял мартенски сняг.