"Не гледай какво правя, а слушай какво казвам" е мотото на държавите, които имат проблем с международния си образ. Все повече репресивни лидери наемат пиар фирми и лобисти, които да се грижат да не бият на очи нарушенията на човешките права в тях. В доклада си "Спин докторите на тираните: как европейски пиар фирми реабилитират репресивни режими" неправителствената организация "Обсерватория на корпоративна Европа" разглежда осемнадесет случая, в които западни организации са поели грижата да изчистят образа на държави с "нетипична" демокрация.

Това е само върхът на айсберга, предупреждават от организацията. "Заради слабостта на изискванията към лобистите, колкото по-противоречив е клиентът, толкова по-малко вероятно е проучванията ни да са го разкрили", пише в документа. Изследването се опира предимно на медийни текстове и на данни от европейския Регистър за прозрачността, в който на теория трябва да присъстват лобистите, работещи в Брюксел.

"Параноята струва много пари", отбелязва европейският медиен директор на "Хюман райтс уоч" Андрю Стройлайн в доклада. "Тези режими могат да похарчат много повече, отколкото организациите за човешки права във всяка една кампания, понякога в мащаб 10 или 50 към 1." И ето какво се случва на практика.

През 2013 г. в Азербайджан Илхам Алиев спечели за трети пореден път президентските избори, след като събра 84.5% от вота. В доклада си наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) писаха за заплахи срещу политически опоненти и интернет активисти, задържания, дела и



физически атаки срещу журналисти



по време на кампанията. От 2012 г. насам правителството концентрира усилията си върху ограничаването на политическата дейност на опозицията, върху това да наказва публичните обвинения в корупция и да упражнява по-голям контрол върху НПО, обвинява Баку и доклад на "Хюман райтс уоч".

Делегациите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и на Европейския парламент обаче не са видели нищо подобно. "Не дойдохме до Азербайджан, за да даваме уроци или да измерваме нивото на демократично развитие в страната", започва общото им изявление, в което пише, че делегатите са станали свидетели на "свободен, честен и прозрачен изборен процес", макар че изборите са били "далеч от перфектни".

Обикновено поне 30 депутати биват канени в Азербайджан всяка година - някои от тях - по няколко пъти, твърди докладът "Хайверна дипломация: как Азербайджан накара Съвета на Европа да млъкне" на тинк-танка "Инициатива за европейска стабилност". Канят ги на конференции и ваканции, подаряват им скъпи коприни, злато, сребро, хайвер, поемат им разходите.

Това е "любопитен контекст" на позитивната оценка на ПАСЕ и ЕП, отбелязват от "Обсерваторията за корпоративна Европа". Една от организациите, финансирали пътувания на евродепутати и членове на ПАСЕ до Азербайджан, е Европейското азербайджанско общество (ТЕАС). ТЕАС е регистрирана във Великобритания и е паневропейска лобистка група, пише в доклада. Председателят й е Тале Хейдаров - син на Камалдин Хейдаров, близък на президента Илхам Алиев. Организацията твърди, че не получава финансиране от Баку. Но офисите й "от Лондон до Берлин са известни с пищните партита, които организират за национални политици; освен това ТЕАС дава щедри дарения на националните политически партии", отбелязват от "Обсерватория за корпоративна Европа".



Лондон е глобалният център за "пране на репутации",



показва проучването, а Берлин и Париж също играят голяма роля. Причината е, че посолствата просто не могат да се справят с изискванията на модерната дипломация. Така аутсорсването на подобни дейности се превръща във все по-привлекателен бизнес за пиар и лобистките компании. Държавите и корпорациите имат нужда от почти едно и също изграждане на имиджа. "Клиентите ни са с нас, защото ние сме очите и ушите им в Брюксел, а понякога - и устите им", казва Карл Айзъксън, ръководител на лобистката фирма "Крийб Гавин Андерсън", пред "Обсерваторията за корпоративна Европа".

А такива "усти" понякога са много необходими. Миналата година, докато хаштагът #BringBackOurGirls ("Върнете момичетата ни") обикаляше света в знак на съпричастие с роднините на 270-те нигерийски ученички, отвлечени от ислямистката група "Боко Харам". Президентът Гудлък Джонатан нае американската компания "Левик", която да "промени международния и местния медиен наратив за усилията на Нигерия да намери и върне безопасно отвлечените момичета". По-голямата част от момичетата, които ислямистите заплашиха да продадат в Чад и Камерун, още са в неизвестност. В началото на януари "Боко Харам" извърши най-кървавото нападение в историята си, избивайки над 2000 души в гр. Бага, алармираха от "Амнести интернешънъл". Президентът обаче настоя пред медиите, че няма нужда от външна помощ и че властите са в състояние да се справят с терористичната групировка, с която воюват от години. Междувременно



Нигерия харчи най-много за пиар услуги



от всички държави в Африка, показват данните от "Спин докторите".

За няколко месеца президентът на Кения Ухуру Кенята се превърна от заподозрян в престъпления срещу човечеството до лидер на страната, отчасти благодарение на пиар стратегията на британската фирма "Би Ти Пи Адвайзърс", отбелязват изследователите. Кенята бе обвинен от Международния наказателен съд в престъпления срещу човечеството заради етническите кланета през 2007 г., в които бяха избити над 1000 души, а повече от 600 000 бяха прогонени от домовете им. Според кенийския вестник "Стар" "Би Ти Пи" са представили процеса като машинация на западните сили срещу Кенята. В крайна сметка той бе оправдан от съда в Хага.

Що се отнася до действащите в Брюксел защитници на интереси на различни правителства, разликата между пиара и лобизма е тънка и размита. Те често минават между капките, като наричат дейността си "брандиране на държава". Това означава, че извършват маркетингови услуги за някое правителство, както за всеки друг клиент, отбелязват от "Обсерватория на корпоративна Европа". А фактът, че записването в европейския Регистър на прозрачността не е задължително, само улеснява работата им. В столицата на ЕС работят между 15 000 и 20 000 професионални лобисти, показват данните на организацията. Броят на регистрираните субекти към 8 март обаче е 7983.

Повечето големи лобистки фирми все пак присъстват в регистъра, макар да не предоставят осъвременена информация за клиентите си. Голяма част от средните и малките изобщо ги няма. В края на 2013 г. "Обсерватория на корпоративна Европа" установи, че поне 46 компании не са записани. Броят на "излезлите на светло" започва да се повишава, след като на 1 декември м.г. ЕК стартира процедура за задължително публикуване на уговорените срещи на служителите й. Само на представители на организации, присъстващи в регистъра, е позволено да влизат при работещите в комисията. Брюксел обмисля да направи и записването в регистъра задължително за всяка организация, която иска да се свърже със служители на самата ЕК, ЕП или Европейския съвет, писа през декември електронното издание "Юропиън войс". Засега обаче само обмисля.