|
| Дялани-недодялани. |
- Мерси - рекох, - ама мен хич ме няма по силовите упражнения. В казармата какъв зор видях с коремното, ако знаете... Няма ли нещо по-подходящо за прилично дебел човек в разцвета на силите си - примерно завеждащ отдел "Пивоварство" в Онова министерство?
- Мушморок си ти - потупа ме по друго място Онзи, чието име... и така нататък, - но няма да се измъкнеш - отиваш силовак и това е! И хич не ми се прави на интересен - от мен по-голям разбирач ли искаш да се изкараш!
- Сакън - рекох бързо, защото хич не е на добро да се изкараш по-голям разбирач от Онзи... и така нататък, - ама като как ще стане тая работа, като единственият ми контакт с държавните силови структури е отпреди сума ти години, когато кварталният ме накара да подпиша протокол, че повече няма да нарушавам нощната тишина? Няма ли да ми се смее униформеният състав?
- Елементарно, Белчев - рече ми Онзи, - ти ако си ги забравил тия работи, аз ще ти обясня. Ти нищо няма да правиш: като влезеш в стая с униформени, един от тях ще се сепне и ще викне "Господа офицери!" и всички ще застанат мирно. Можеш да ги държиш така колкото си искаш, докато не им разрешиш, никой няма да посмее и да се почеше!
То било лесно!
- И няма да се впрягаш много, те си знаят работата, имат си професионално ръководство, а ти само ще им осъществяваш политическото.
- Как? - попитах плахо. - И какво значи това политическо ръководство?
- Ами като дойде някой с папчица и рече - ей тоя сме го натаманили на калъп, да го прибираме ли, или да събираме още хартия, ти ще го изръководиш. Ще погледнеш строго над очилата и ще речеш - ама да не се окаже после, че е политическа репресия! Съвсем не, ще рече тоя с папчицата, обектът от десет години плаче за Централния, ама едва сега под вашето мъдро политическо ръководство постигнахме напредък...
- Ами ако е политическа репресия?
- Дали е репресия, или не е - решава се на друго място, ти не бери грижа! Нали ми имаш номера?
Номера го имам. Как да го нямам!
- Като не ти е ясно нещо, звънваш и питаш!
Все повече започвах да се навивам.
- Ами ако нещо все пак се обърка? - реших да се осведомя за последно. - В смисъл че нерепресираният се разбере с когото трябва и се окаже репресиран по политическа линия?
- Ами - рече ми Онзи, когото... и така нататък, - тогава те уволняваме, за да поемеш политическата отговорност за некадърното си политическо ръководство, и отиваш да храниш мечките в зоологическата! И там ще се справиш - ти си наше момче, дялан камък, навсякъде ще си си на мястото!
Това не ми хареса. В зоологическата тигрите се разхождат сред публиката, за да разглеждат маймунките, а мечките кой знае какви ще ги вършат, като се събудят от зимен сън!
- Шефе - рекох, - мерси значи за доверието, ама аз освен за дялан камък се мисля и за гърмян заек... Що не си хванеш някой друг за тая работа?...
...Сега чакам мечките да се събудят. Отворил съм им вратата към клетката със слоновете - винаги ми е било интересно кой ще победи, ако се сборят мечка и слон. Приемам и залагания! В края на краищата носенето на отговорност трябва да носи и малко файдица!
