Шефовете на военното разузнаване Веселин Иванов (на преден план) и на цивилното - Драгомир Димитров, неведнъж са били обвинявани, че не се разграничават рязко от комунистическото минало. |
Именно данните, изнесени от Ненчев, бяха използвани като основен мотив за рокадата на върха на военното разузнаване. "С г-н Иванов не можахме да постигнем консенсус по важни въпроси относно работата на службата, особено по кадровото й развитие, където 39% от ръководния състав е назначен преди 1991 г.", аргументира решението си Ненчев.
Няма кой да потвърди или отрече колко точно са съветските възпитаници и работилите за комунистическите тайни служби служители на военното разузнаване. Това е секретна информация, известна само на няколко души. Факт е обаче, че службата, както и цивилното разузнаване са застинали във времето и там не може да се говори за реформа, каквото много от бившите комунистически страни направиха.
Повечето държави се освободиха от
кадровите агенти от близкото минало и те бяха заменени от възпитаници на западни академии и курсове към НАТО. В България единствената "реформа" беше механичното обединяване под шапката на ДАНС на бившата Национална служба "Сигурност" и военното контраразузнаване.
"Ако това се случваше преди 3 години, може би щяхме да го преглътнем. Но днес, когато има явно противопоставяне между НАТО и Русия, ЕС и Русия, няма как да оставим хора, които не знаем за кого работят", каза за "Сега" високопоставен източник от военното министерство.
И като е станало дума за двойни агенти, военният министър Николай Ненчев трябва да отговори на въпроса колко от неговите подчинени в Министерството на отбраната и подчинените му структури също са минали обучение през съветски академии. Има такива, но това засега не е било повод за смени. Точно обратното, дори в екипа му
има съветник, учил във военна академия в Ленинград през 80-те
Логично този въпрос беше зададен и от освободения от поста Веселин Иванов. "Попитайте колко в неговото министерство са отпреди 1991 г. Дали са 30, или са 60%?", заяви Иванов в интервю пред "Преса".
Доста по-солиден изглежда другият мотив за рокадата - споровете по предаването на архива на военното разузнаване до 1991 г. на комисията по досиетата. Това стана повод за най-сериозния конфликт между Иванов и Ненчев. Според военните разузнавачи това ще създаде заплаха за живота на чуждестранни граждани, които някога са били сътрудници на комунистическите специални служби. Ненчев пък твърди, че такава заплаха не съществува, тъй като по закон комисията по досиетата оповестява само информация за български граждани, които са работили за бившата ДС и РУМНО.
Става дума за 33 000 архивни единици. Преди изборите за предаването на всички материали се обяви служебният военен министър Велизар Шаламанов, както и президентът Росен Плевнелиев. Според тях прехвърлянето на целия архив не означава, че ще бъде обявен публично. "Естествено, чужди граждани, агенти на някогашните разузнавателни служби на БНА, няма да бъдат оповестявани публично", обясняваха от кабинета на министъра.
Иванов упорства, че е изпълнил закона, като е предал досиетата само на българските агенти. "Към днешна дата сме предали всичко, което е по закон, т.е. делата на българските граждани. И има една министерска заповед, в която е казано изрично, че става въпрос за досиетата на българските граждани. Казах ясно и категорично на господин министъра: ако желаете и на чуждите граждани делата да бъдат предадени, издайте заповед и ние ще я изпълним. Но това се премълчава и никой не го казва. Той не издава заповед, а иска ние да направим това, с което да нарушим закона. Искаше да прехвърли отговорността на мен, обаче няма да стане", коментира Иванов, според когото непредадените папки са само 4000. Според комисията по досиетата трябва да бъде предадено всичко - целият комунистически архив. "Законът е казал, че комисията трябва да прибере архива и архивни документи, създадени за период от 1944 до 16.07.1991 г., а не да го делим на чужди, български и не знам си още какви граждани", коментира пред БГНЕС председателят на комисията Евтим Костадинов.
По неофициална информация обаче
военното разузнаване не е предало целия архив
дори за българските агенти. Те са изпратили в Комисията по досиетата само микрофилм с досиетата, но не и хартиения им носител. Във филма е имало само номера, с които се обозначени чуждите граждани, които са работили за разузнаването.
Според МО военното разузнаване трябва да изпълни и другото изискване на закона - да предаде списъка на всички, които са работили или работят в него след 10 ноември - началник-отдели и началник-сектори. И съответно са принадлежали към бившата ДС и разузнавателните служби на БНА. Става дума за прословутия параграф 12 от Закона за досиетата, който пазеше тези хора от обявяване. Въпросният текст отпадна през 2012 г. въпреки съпротивата на БСП и дори на хора от управляващата тогава ГЕРБ. Но и досега се смята, че не е изпълнено изискването за обявяването им. Тезата на службите е, че има противоречия между Закона за досиетата, който разрешавал, и Закона за класифицираната информация, който забранявал обявяването.
В момента тече и проверка за извършени нарушения в службата. Основната задача пред новия ръководител на службата е да извърши спешни промени и да започне назначаването и на млади офицери на ключови длъжности в разузнаването. Въпреки че от МО не обясняват каква е проверката, по неофициална информация става дума за назначенията на военни разузнавачи на мисии зад граница. При министъра на отбраната е постъпило оплакване, че едни и същи хора се въртели на задгранични постове и младите разузнавачи не можело да припарят до тях. В пакета закони за сектор "Сигурност" има проект за закон за служба "Военна информация".
Според длъжностната си характеристика новият шеф на военното разузнаване очевидно основно има да мисли "Ще има ли война? Няма ли да има война?". Но като в стария виц за големите и малките проблеми, от него повече се очаква да изчисти малките проблеми - архива на агентите и съветските възпитаници.