"Водя дело против работодателя си за незаконно уволнение. Наложи ми се да отсъствам от града в деня на делото и поисках отлагане. Съдията ми направи забележка, че ще ме глоби, ако разтакавам делото. Доколкото си спомням, делата за работниците са безплатни. Ако това е още така, тогава защо съдийката беше готова да ме глобява? Как е уреден въпросът, има ли някаква промяна или това бе лошо отношение към самата мен от страна на съда?"

Пита Василена Николова от Варна



Отговори на поставените в писмото многобройни въпроси се съдържат в Кодекса на труда (КТ) и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Според чл.359 от КТ



производството по трудови дела е безплатно за работниците



и служителите. Те не заплащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Тази разпоредба на КТ прави наистина делата освободени от всякакви разноски - поне в първоначалния стадий на развитие на делото. Това облекчение обаче не трябва да се схваща като абсолютно. Защото ако работникът загуби делото, той трябва да плати и направените разходи на работодателя - за юрисконсултско възнаграждение и други деловодни или канцеларски разноски.

Но конкретният случай не е такъв. Става дума за отлагане на делата, а там наистина има промяна в законодателството. С последните промени в ГПК бяха въведени по-строги изисквания за отлагане на делата. Прави впечатление, че всъщност работодателите най-вече разчитаха на протяжните съдебни процеси, като по този начин само отдалечаваха проблема си с възстановяване на работника на работа и изплащането на обезщетенията. Изключително редки са случаите, когато работник или служител злоупотребява с възможността да се отлага делото, тъй като икономическият му интерес повелява да се стреми съдебните дела да се движат бързо във времето.

От 12 ноември 2002 г. е предвидено, че страната, която причини отлагане на делото или отменяне на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви или посочи своевременно, трябва да понесе независимо от изхода на процеса



разноските за новото заседание



Това се отнася както при гледането на процеса на първа инстанция, така и при обжалване на решението пред втората инстанция, където се събират нови доказателства или повторно се събират вече събраните доказателства.

Разноските обхващат разходите на другата страна и на нейния представител за явяване на делото. Също така се включва допълнително заплащане на държавна такса в размер на 1/3 от първоначално платената, но не по-малко от 100 лева.

ГПК наистина говори за разноски, а не за глоби, каквото е твърдението в писмото на читателката. По-скоро обикновените хора по този начин схващат указанията на съда, но пък и не са длъжни да правят специалната разлика между глоба, разноски и такси.

Въпреки че КТ не допуска работник или служител да заплаща разноски по делото, не бива да се злоупотребява и заинтересованият да отлага нарочно или безпричинно делата. Според ГПК неявяването на някоя от страните, която е редовно призована,



не е пречка за разглеждането на делото в нейно отсъствие



Но съдът пристъпва към разглеждането му след като разгледа делата, по които всичките страни са се явили. Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът-адвокат не могат да се явят заради препятствие, което страната не може да отстрани. Последната промяна в правилата за отлагане и гледане на делата (включително и по трудовите спорове) изисква и работникът, и неговия адвокат да са затруднени едновременно и в еднаква степен и да не могат да присъстват на делото.