|
| *** |
- Предай се! - вика ми противникът. - Дошъл съм да те завладявам!
- Хубаво си решил - викам му аз. - Влизай, не стой на прага!
Той леко се стресна, сигурно беше очаквал да срещне отпор или нещо такова, но пристъпи.
- Не се събувай, влизай направо! - казах му.
Противникът затропа с тежките си обувки към кухнята, седна край масата. В това време жена ми подаде чорлава глава от спалнята:
- Кой е?
- Противникът - прошепнах й, - дошъл е да ни завладява.
- Да звъннеш на НАТО, чуваш ли! - прошепна и тя.
- На НАТО само му е до нашия противник, няма си НАТО други грижи! - прошепнах й подигравателно. - Скрий се да не уплашиш противника!
Жена ми направи муцка и изчезна в дълбините на спалнята. Отидох и аз в кухнята.
- Та, викаш, дошъл си да ни завладяваш? - казах му на противника. - Ама ще ни окупираш ли, или само ще поставиш марионетно правителство да ни управлява?
Той задрънка с оръжие:
- Пълна окупация! После ще видим какво друго!
- Добре - казах му, - само внимавай с този автомат, че скоро сме боядисвали, няма и трийсет години. Чешки латекс!...
- Предай се! - прекъсна ме противникът, но автомата си постави на масата така, че да му е под ръка.
- Това ясно! - казах категорично. - Ти си шефът! Да видим сега какво следва после.
Противникът се зачеса под окичената с изкуствена зеленина каска:
- В смисъл... Как после?
- Ами нали ни окупираш напълно. Значи поемаш съответните ангажименти... - отворих едно чекмедже и извадих наръч похабена хартия, започнах да я подреждам на масата пред противника. - Сметки. Вече ти ще ги плащаш.
Той им хвърли бегъл поглед и пребеля под маскировъчните гримове. Продължих:
- На опашка пред личен лекар чакал ли си? Вече ще чакаш, аз бях дотук.
Противникът извади таблет, прегледа някакви разузнавателни данни и се умисли. Изчаках го търпеливо и тъкмо да продължа, жена ми надникна в кухнята, беше с пеньоара за гости и с нещо като прическа и демонстрирайки, че е незабележима, прошепна:
- Почерпи нещо човека, де! В хладилника има малко мусака от вчера.
Тя посочи с кутре към хладилника и след добре премерена пауза се дръпна обратно. Кимнах през рамо след нея:
- Ще трябва да изпълняваш и съпружеските ми задължения.
Противникът инстинктивно сграбчи автомата и го притисна към гърдите си. Казах бързо:
- Ако направиш това, братче, ще те пиша не окупатор, а освободител, мъжка дума!
Извадих от хладилника опушена тавичка:
- Ще хапнеш от мусаката, нали? Иначе ще обидиш жената!
Противникът извади радиостанция и заговори в нея с някакви числа и кодови думи. Търпеливо го изчаках, дъвчейки студен картоф. Противникът стана:
- Получих нови нареждания, ще окупирам други страни и народи!
И понечи да тръгне към вратата. Преградих пътя му с тялото си:
- А, не, дошъл си, ще окупираш! Казана дума, хвърлен камък! Обнадеждиш човека, после студен душ!...
Противникът заотстъпва заднешком. Аз не спирах:
- На теб ти е лесно! Ще се оттеглиш, а аз къде да отида?! Не, оставаш, окупираш и край!
Той рязко се обърна, отвори прозореца и тренирано се метна навън. Надвесих се през перваза, изкрещях след отворилия се парашут:
- Да знаеш, че ще разкажа на другите противници какъв си женчо!
Противникът се приземи до кофите за боклук, откопча ремъците на парашута и затича като побеснял. Язък, а такъв обещаващ противник изглеждаше!
, 
!
