Когато стане дума за животни, спасени в резервати, най-често за пример се дават конете от породата "Пржевалски". Тя се е запазила благодарение на това, че през 1889-1904 г. дузина животни са били доставени в частния резерват "Аскания-Нова" в Украйна. Тук за първи път започнали да ги развъждат, а след това ги разпратили в различни зоопаркове, реинтродуцирали ги в Монголия и т.н. С други думи, направили за спасението на дивия кон каквото са могли. Но "Аскания-Нова" не е толкова резерват, колкото според съвременната терминология сафари парк, т.е. изкуствено създадено местообитание, свого рода обширен зоопарк, но без клетки, в който посетителите могат да видят животни от различни континенти. И конете "Пржевалски", и другите диви животни са били докарани в "Аскания-Нова" отдалеч, от своите естествени местообитания, където са почти изчезнали.
Но ако се говори за резервати и тяхната роля за спасението на изчезващи видове, по-удачен пример е азиатският лъв, заради който е бил създаден Националният парк "Сасан-Гир" в индийския щат Гуджарат. В древните времена този лъв е бил широко разпространен - можело е да бъде срещнат в Персия, в Средна Азия, в Кавказ и даже в Гърция. Разбира се, лъвът и хората, които активно завземали все нови и нови територии, не са могли да оцелеят съвместно. И през средните векове азиатските лъвове, макар да са били все още многочислени, вече обитавали гори, далече от градовете. В степите е било лесно да бъдат уловени и затова там бързо били избити. През ХIX век с разпространението на огнестрелното оръжие популацията на азиатските лъвове за броени десетилетия почти изчезва. През 1884 г. на планетата е останала само една гора, където все още ги има - в Гир. За щастие собственикът на тази гора, управителят на княжество Джунагадх, през 1900 г. забранил лова на хищниците на своя територия и организирал охрана срещу бракониери. А през 1965 г. индийското правителство обявило създаването на национален парк с площ 258 кв. км, в който ловът е строго забранен. В началото на ХХ век в Гирската гора живеели около 250 лъва. Днес те са вече около 400.
Азиатският лъв много прилича на своя африкански роднина, но е по-малък. За разлика от африканските лъвове, постоянно живеещи в стада от няколко десетки животни, азиатските са по-скоро единаци. Само в размножителния период самците живеят заедно със самките, но и тогава стадото се състои от два, много рядко три лъва. Вероятно това е свързано с факта, че плячката на азиатския лъв не са зебри или антилопи, а дребни копитни. Макар че понякога азиатските лъвове ловуват и индийски елени, които тежат до 320 кг. Но най-често плячката е малка, може да се хване самостоятелно и не е изгодно да се дели с "роднини" и "приятели". Азиатският лъв не се конкурира за плячката с хиени или диви кучета - така че и това не е причина да търси голямо семейство за живот и лов.

Уязвимите дебелокожи

Не повече от 60 екземпляра, и то в един национален парк - това е всичко, което е останало от популацията на яванския носорог, някога обитаващ земи от Зондските острови до Южен Китай и Индия. От десетките видове, живели в еоцена и миоцена, днес са оцелели само пет вида носорози. Роднини на тези странни нечифтокопитни животни са били и най-едрите сухоземни млекоптаещи - индрикотериите, достигащи 8 метра височина и тежащи 20 тона, както и косматите еласмотерии, отличаващи се с огромния си остър рог. Може би времето на носорозите е отминало, но ако тези видове не бяха подложени на безмилостен лов, можеха още дълго да обитават нашата планета. В последните векове носорозите се унищожават не за прехрана, а поради фантасмагориите на китайската медицина. На изток все още приготвят отвари от роговете на носорози и даже в XXI век има хора, които са готови да дадат огромни суми, за да си купят подобно "лекарство" срещу диария например или пък за потентност.
Най-редките днес носорози - яванските, са се запазили само в Уджунг-Кулон, Западна Ява, и на островите Кракатау, макар че преди три хилядолетия късогледите гиганти са бродили из целия полуостров Индокитай. По времето на холандското владичество в Източна Индия европейската администрация се загрижила за опазването им. През 1958 г. местообитанията на последните 25 носорога на остров Ява били обявени за резерват, а през 1992 г. - за национален парк. Ако това не е било сторено, яванският носорог отдавна щеше да е изчезнал от Индонезия, както съвсем неотдавна изчезна от Виетнам. Проблемът с оцеляването на вида се усложнява и от факта, че до момента учените не успяват да създадат резервна популация в зоопарковете: яванският носорог не се размножава, ако не е на свобода.
Той е един от най-дребните носорози, доживели до наши дни - 1.5 м височина и до 2 тона тегло. Рогът му също не е голям, но на черния пазар струва до 30 000 долара. Огромната цена на рога в съчетание с факта, че в местообитанията на носорозите живеят много бедни индонезийци, и досега прави животните жертва на бракониери. Носорозите са неприспособими и към новите болести на нашето време. Затова за съжаление с почти пълна сигурност може да се прогнозира, че те няма да преживеят XXI век.

Свирепото джудже

Коренните жители на филипинския остров Миндоро избягвали да се срещат с този звяр, който едва надхвърлял метър. Тигър? Див овен? Не, филипинците се страхували от тамарау - бивол джудже. Макар да е два пъти по-дребен на ръст и четири пъти по-лек от своите континентални роднини, този дребосък е известен със своя агресивен характер и редовно използвал острите си рога срещу хора. Даже уловените малки биволчета, пуснати при домашните животни, атакували женската, която ги храни. Сприхавият характер доста добре защитавал тамарауто до идването на европейците на острова през XVI век. Вкусното месо и отличната кожа обаче бързо направили бивола джудже обект на безразборен лов. Опитвайки се да се адаптират към новите условия, биволите даже изменили начина си на живот и станали от дневни нощни животни. Но и това не помогнало. В резултат още през ХIX век тамарауто започнало да изчезва и днес го има само в резерват в планинския масив Миндоро. Популацията обаче не надхвърля стотина екземпляра.
Тамарауто, макар да е джудже, не е най-дребният бивол. На остров Сулавеси живее аноа, чийто ръст достига едва 90 см, а преди 10 хиляди години на филипинския остров Себу живеели биволи с ръст едва 70 см и тегло от 150 кг.

Завръщането на лори

През 1937 г. в Шри Ланка бил открит нов подвид на тънкия лори. Виждали са го четири пъти, а след това той изчезнал за цели 65 г. Смятало се, че приматът е измрял. Но в отчаян опит да изясни неговия статус група биолози го открила в Националния парк "Хортън Плейнс". Оказало се, че тънкият лори все пак е оцелял в резервата, създаден през 1969 г. на плато, назовано през XIX век на името на британския губернатор на Цейлон Робърт Хортън. От 1989 г. резерватът с площ 3160 хектара бил обявен за национален парк.
Защо маймуната, която някога можела да бъде срещната из цяла Шри Ланка, е оцеляла само тук, макар че дори не е била обект на лов? Вероятно защото горите в по-голямата част на Цейлон били масово изсечени още през XIX век и тяхното място било заето от чайни плантации. А тънкият лори е горско същество и не може да живее в облагородена местност. За негово щастие платото в централната част на острова отдавна привличало интереса на английските природолюбители - например лейтенантите Уилям Фишер и Алберт Уотсън, които провеждали тук археологически изследвания. Знаменитият ботаник Джозеф Гукер направо посъветвал властите "да оставят на мира гората, която е по-висока от 5000 фута". Неговият авторитет бил толкова голям, че от 1873 г. тук не се развива никаква селскостопанска дейност въпреки многообещаващите находки на скъпоценни камъни и желязна руда.
На този "остров на сигурността" оцелели и тънките лори. Това е неголямо, тежащо около 200 грама, животно, което обикновено води нощен живот, а през деня спи, седейки в дупка или на клон. Това, че лори е нощен ловец, е видно от пръв поглед - огромни, заемащи почти цялото лице очи, огромни остри уши. Лори бавно се прокрадва към своите жертви - насекоми, гущери или малки птици. Приматите предпочитат да заварят своята плячка спяща и внезапно да я хванат, заглушавайки я с удар в дървото. Придвижвайки се по клоните, лори ги оросяват с урината си, макар да не е много ясно защо - според едната версия така те отбелязват територия, но има и обратното мнение - че заради мириса никой няма да може да локализира точното място на лори.
Тънкият лори трудно може да бъде отглеждан в изкуствена среда. Причината е, че за разлика от своя събрат дебелия лори животното е лесно възбудимо, склонно е към истерия.

Разбира се,

в националните паркове намират спасение не само бозайници. Редкият черният кълвач шлемоносец е оцелял само в бразилския Национален парк "Игуасу". Още много видове птици, земноводни, влечуги са оцелели само защото част от територията, която обитават, е била взета под опеката на държавата или на частни лица, преди животните окончателно и безвъзвратно да изчезнат.