Има шахматисти, за които знаем твърде малко, въпреки че са били достойни шампиони и изключителни личности. Един от тях е гениалният украински шахматист и учен Федор Бохатирчук (1892-1984). Роден в Киев на 14 ноември 1892 г., той става един от водещите шахматисти на Украйна. Негов шахматен учител бил самият Михаил Чигорин, когото Федор като младеж придружавал на няколко турнира, а великият руски шахматист оказал решаващо въздействие върху стила и играта му. Най-големия си успех Бохатирчук постигнал през 1927 г., когато разделил първо място в първенството на СССР с Пьотър Романовски. Зад шахматната дъска той се срещнал с четирима световни шампиони: Капабланка, Алехин, Ласкер и Ботвиник. Срещу последния Бохатирчук имал уникален резултат: +3=1-0. Заради последната си победа (Москва, 1935 г.) украинецът получил остри критики от ръководителите на Украинската компартия. Обвинили го в политическа ненадежност, защото "...е положил всички усилия, за да спечели партията" срещу фаворита на Москва, и така му е попречил да стане едноличен победител! Според Борис Спаски, ако Бохатирчук беше станал професионален шахматист като Ботвиник, то несъмнено би бил първият съветски гросмайстор, а възможно и световен шампион, защото по талант той не само че не му отстъпвал, но го и превъзхождал. Още по-забележителна от шахматната била научната му кариера. Бохатирчук завършил медицина в Университета в Киев и се включил в Гражданската война като военен лекар. Бил преподавател по анатомия в Института по физкултура и спорт в Киев. Едновременно с това участвал в радиологически изследвания. След Втората световна война останал да живее и работи в Киев, където продължил с научната си работа и станал председател на Украинския Червен кръст. С приближаването на съветските войски към Киев (1944 г.) бил принуден да напусне родината си, за да не бъде съден за сътрудничество с немците. Прекарал четири години в Полша и Германия, но като обещаващ учен-рентгенолог получил разрешение да замине за Канада през 1948 г. Той е първият, който разкрива "тайната" на успехите на съветските шахматисти. Бохатирчук обяснил на света, че в СССР шахматът е държавна политика и разполага с изключително много пари. Още тогава Бохатирчук обърнал внимание на възможността заради "държавни интереси" руските гросмайстори да уговарят резултати помежду си. Десетилетие по-късно от това се жалвал Боби Фишер и поставил ултиматум на ФИДЕ за промяна на системата за световното първенство от Турнир на кандидатите в мачове на елиминация! В новата си родина Канада Бохатирчук продължава научната си работа, с която се занимавал през целия си живот - радиологията, и става професор по радиология в университета в Отава и един от най-големите специалисти за лечение на рак. През 1955 г. е удостоен с най-високата световна награда по радиология - "Барклей". Умира в Отава през 1984 г.

Позицията на първата диаграма е от партията между Бохатирчук (с белите) и Владимир Ненароков, шампионат на СССР, Москва, 1923 г. Как можете да използвате активността на белите фигури?

Позицията на втората диаграма е от партията Федор Бохатирчук - Макогонов, от шампионата на СССР, 1927 г. Белите спечелили красива победа с ефектна жертва на фигура. Открийте я.

гм Маргарита Войска