Методите за следене на Агенцията за национална сигурност станаха широко известни през 2013 г., след като Едуард Сноудън разпространи в медиите секретни документи. |
Конкретните мерки, срещу които е насочен искът, са следенето на интернет комуникациите между американци и граждани на други държави, разкрито от Едуард Сноудън през 2013 г. Те са извършвани в рамките на поправките от 2008 г. на Закона за външното разузнаване (FISA).Тези поправки позволяват събирането на данни, които попадат в широката категория
"разузнавателна информация от чужбина",
която включва практически всичко, за което се смята, че се отнася към националната сигурност или външните работи, посочват от "Уикимедия". Правозащитните организации обвиняват Агенцията за национална сигурност, че не спазва принципа за пропорционалност и нарушава Първата и Четвъртата поправка на конституцията, които защитават свободата на словото и гарантират, че гражданите няма да бъдат претърсвани без причина.
Организациите оспорват и законността на специалния съд, който издава разрешения за дейностите на АНС - Съда за наблюдение на разузнаването в чужбина (FISC). Според иска им съществуването на подобна съдебна институция, която проверява легалността на предлаганите от властите дейности, противоречи на чл. 3 от конституцията, който гласи, че съдилищата трябва да решават само съдебни спорове.
Фондация "Уикимедия" заяви в блогпост по темата, че целта й е да защити правата на потребителите си по целия свят. "Наблюдението уврежда оригиналната идея на интернет:
отворено пространство за сътрудничество
и експерименти, място без страх", писа основателят на "Уикипедия" Джими Уейлс. "Ако хората се оглеждат през рамо, преди да потърсят нещо, ако спират, преди да добавят нещо в противоречиви статии, ако се ограничават да споделят доказуема, но непопулярна информация, "Уикимедия" и светът ще станат по-бедни", категорични са от фондацията.
През 2013 г. Върховният съд на САЩ отхвърли подобна жалба на "Амнести интернешънъл" с мотива, че организацията няма мотив за нея. Ищците в подобни дела трябва да могат да докажат, че са жертва по някакъв начин. В случая от "Уикимедия" твърдят, че могат: според тях сред разкритите документи е имало слайд в презентация на АНС, в който специално се уточнява, че "Уикипедия" е сред целите на наблюдението. Други специално наблюдавани сайтове са тези на Си Ен Ен, "Джимейл" и "Фейсбук".
Повече от 75 000 редактори месечно работят върху страниците на "Уикипедия", а статиите в нея са над 33 млн. "Много от тях предпочитат да работят анонимно, особено тези, които се занимават с противоречиви проблеми, или които живеят в страни с репресивно управление", посочват Джими Уейлс и Ляля Третякова, изпълнителният директор на "Уикимедия", в статия за "Ню Йорк таймс". Анонимността им обаче изобщо не е гарантирана, тъй като Агенцията за национална сигурност претърсва
практически целия международен интернет трафик,
който има общо със САЩ. Тоест - обясняват от фондацията, - когато някой преглежда или редактира страница от "Уикипедия" от чужбина, вероятно АНС следи дейността му: това какво е чел, какво е писал, както и информация за мястото, на което се намира, и личните му данни.
Агенцията има право да пази информацията по три години, независимо дали потребителите са извършили престъпление, заподозрени или невинни са, обясняват от Американския съюз за граждански свободи - организацията, която изпрати иска в съда в Мериленд от името на деветте организации. Следенето засяга буквално всеки американец, който използва интернет, за да общува с хора отвъд Океана, пишат от ACLU. От Агенцията за национална сигурност и Министерството на правосъдието все още не са коментирали подадения иск.