Съдебната палата е била обстрелвана с домати в знак на протест срещу корупцията. Изглежда в нея няма да се гледат дела за злоупотреби, разследвани от спецпрокуратурата по румънски модел. |
А това не се случва.
В България всички хора на висши държавни длъжности, около 6000, подават имотни декларации и попълват документи за конфликт на интереси.
Те обаче остават в регистрите,
дори когато някой си прави труда да засича информацията в тях и да съпоставя начина на живот и доходите им. Причината е, че дори да има разминаване, за това не се носи отговорност. Никоя институция не се и задълбава повече - всички са обикновени регистратори.
Затова, когато се заговори за създаване на Агенция за интегритет по подобие на тази в Румъния, това изглеждаше като светъл лъч. Такава структура би имала смисъл в българския контекст. Стига да бъде така обезпечена законово и кадрово, че да работи независимо и без политиците да се изкушават да се месят в дейността й.
Светлият лъч обаче бързо угасна. Защото в крайна сметка лансираната от вицепремиера Меглена Кунева идея е Агенцията за интегритет да се обособи от сливането на две неработещи структури - БОРКОР и Комисията за конфликт на интереси (КПУКИ). Първата се слави с това, че откакто съществува, като черна дупка поглъща средства за издръжка, без от нея да има реален резултат. Втората пък се е превърнала в синоним на
инструмент за политическа саморазправа,
който е изпразнен от легитимност и съдържание. Сега от тях ще се очаква да проверяват декларациите за конфликт на интереси, да засичат имотните придобивки и да изясняват произхода на средствата за тях. С механичната промяна на табелата над вратата на БОРКОР и КПУКИ и без да е минал суров подбор на кадрите, резултати няма да има.
Както няма как да очакваме качествена промяна в борбата с корупцията при възприетия от управляващите половинчат модел на прокурорско антикорупционно звено, уж пак по румънски модел. Основната логика на този модел обаче е независимостта, но преди около месец стана ясно, че кабинетът е одобрил идеята на главния прокурор Сотир Цацаров звеното да бъде създадено без законови промени и да бъде част от йерархията на държавното обвинение. Така беше сложена точката на идеята на правосъдното министерство антикорупционното звено да е в прокуратурата и да бъде ръководено от зам. главен прокурор, но да е независимо от главния прокурор. За тази идея трябваха и сериозни законови промени, включително и в конституцията.
Идея като тази за независимо от главния прокурор звено (без значение кой е той), за специален подбор на магистратите в него (пак избирани от Висшия съдебен съвет, но и по инициатива на правосъдния министър, пак без значение кой е той), за 150 оперативни служители, работещи активно,
никога не би минала през Министерския съвет и през парламента
И такава структура много лесно би била отхвърлена с оправданието, че е нож с две остриета и може бързо да се превърне в инквизиционна структура.
За звеното, както го иска Цацаров, няма нужда от корекции в законодателството. "То е на базата на опита, който прокуратурата има в създаването на такива звена", обясни неотдавна правосъдният министър Христо Иванов. Тогава той посочи, че опитът на прокуратурата е бил одобрен от Европейската комисия, "макар и с уговорката, че резултати няма". "Г-н Цацаров предложи да се подходи по този начин и беше взето политическо решение то да се направи като звено между прокуратурата, МВР и ДАНС", обясни още Иванов. Той посочи, че "топката" сега е в полето на държавното обвинение, което трябва да предложи рамка.
Сега вероятно ще трябва да изгледаме няколко епизода от сериала на "МВР пикчърс" под режисурата на прокуратурата. Може да се очакват арести и дела на висши държавници, включително и от сравнително високо ниво на сегашните управляващи. Едва ли е случайна грешка, че когато миналата седмица секретарят на комисията за борба с трафика на хора беше обвинена в длъжностни престъпления, от прокуратурата рекламираха това като дело за корупция. Тепърва ще видим и други случаи, доказващи, че и без специална прокуратура корупцията се преследва.
Този вариант е полезен за управляващите по две причини. Първо, те сигурно се опасяват, че създавайки антикорупционната структура, тя бързо може да се обърне срещу тях. Второ, ако има такава институция и тя се окаже работеща, а не поредният надут балон, след известен период може да се стигне дотам, че да бъдат редуцирани основните корупционни хранителни вериги. А това сигурно изнервя силите от сенчестата страна на държавата. Което пък може бързо да дестабилизира управлението. Сега омертата е ясна -
може да пострадаш, но ако мълчиш, няма да е фатално
Затова има разследвания, които се влачат необяснимо дълго и вероятно никога няма да приключат, а станалите безкрайно нетърпими за обществото представители на съдебната власт се отървават от най-тежки наказания.
На последното заседание на Министерския съвет премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че за него борбата с корупцията се свежда до борба с контрабандата. "Цели организации се хранят от тези кръгове, кръгчета, и това, особено контрабандата, е еманация на корупцията. Без митничар, без полицай, без данъчен, без началниците им тя не може да става. Затова това ще са реалните резултати, които ще покажем на народа и на Брюксел", каза Борисов и заяви, че не трябва да се гледа румънският модел.
Само че в Румъния видяхме как шефът на Агенцията за интегритет Хория Джорджеску подаде оставка заради обвинения за злоупотреба със служебно положение и как прокурорите от Агенцията за борба с корупцията го разпитаха и поискаха той да остане в ареста 30 дни. Подобна ситуация тук е немислима.
?