В тази писаница ще напиша за неща, които съм виждал или чувал. Някои са смешни, някои са тъжни. Като емблемата на софийския театър "Сълза и смях".

На стадиона "Юнак" ние, маляците, заедно с батковците крещяхме "Педерас!", когато реферът свиреше дузпа против нашия тим. На връщане с китари от Витоша пеехме: "По време на един лов/ Султана паднал в един ров./ Минал младия Хасан/ извадил стария султан./ Пари ли искаш ил' харем/ за цял живот да си блажен./ Пари, харем не искам аз./ Но знай, че падам педерас./ Тогава младия Хасан/ надупил стария султан./ Това се случи в Туркестан./ Слуга да ** стар султан". Нищо хомофобско, нищо туркофобско, нищо ксенофобско не изпитвахме. Пък едни правозащитници и правозащитнички ни се карат: били сме хомофоби, туркофоби, ксенофоби.

Един смешко каза: "Водим хибридна война." Тъжно е смешковци, които не са виждали война, да ни обясняват каква война водим. Вие и аз знаем, че най-много се лъже по време на война, преди избори и след лов.

Маляк бях, когато видях лов. Отидохме в Азмака. Това е местност преди моста Кемера, където Чая се влива в Марица. Авджиите завързаха "мюрета", домашните патици, примамка за дивите. Патките издават нежно пресипнало крякане, не можеш да го сбъркаш с жабешкото квакане. Дивите патици прелитаха високо в небето. Като чуха мюретата, спуснаха се към тях. Дотогава авджиите чакаха в "гюмето" (в заслончето) на светлината на газена лампа, отпиваха един друг от павурчетата, спореха чия ракия е по-добра. Никой не си изхвърляше изпразненото павурче.

Тогава никой нищо не изхвърляше. Не бяхме чували за разделно изхвърляне на боклука. Нямаше боклук. Нямаше изхвърлени бутилки и буркани, полиетиленови пликчета, пластмасови опаковки. Бурканите ги пазехме да ги напълним със зимнина наесен, празната бутилка я носиш на бакалина Слави Макето да ти я напълни с газ за газената "ламба". Ако сол искаш, Макето сръчно свиваше фунийка от стар вестник или от амбалажна хартия, също degradable, и сипваше във фунийката. От ненужния метал циганите изковаваха хубави цигански пирони. Никой не затлачваше деретата с боклук, понеже нямаше боклук. От старите дрехи - нови черги, вълната от старите дюшеци - на дарака; майките разплитаха старите пуловери и от преждата изплитаха нови. Нито климатици, нито хладилници имахме. Не ни трябваха. Динята се охлаждаше в бунара, после динените кори и неизядената храна - на прасето. Претоплена манджа нямаше, боклук нямаше.

Та така. Авджиите пийваха ракия, надничаха навън през нещо като амбразура. Като видеха спускащите се диви патици, втурваха се навън да зареждат двуцевките. Започваха да стрелят. Кучетата птичари, ирландски сетери, голдън-ритривъри, джапаха в камъша, в тръстиките, намираха ранените диви патици, донасяха ги. Всяко куче носеше на своя стопанин. На един ловец му засече пушката; той нито един изстрел не даде, само псуваше, а получи най-много патици. Погнусих се. Те доубиваха с ръце пърхащата още патица, превъртаха й шията, слагаха я в торбата, висяща през рамо на военно маскировъчно яке. Никой нямаше бърбъри-тренч-коут. Години по-късно, когато приятелят ми Томски си купи бърбъри, аз му казах:

"Томски, ловците са изверги. Ти си като мен, не можеш да убиваш животинки." "Нито в окоп съм лежал като теб. Ама съм сноб като теб - затапи ме той. - Ама бърбърито струва най-малко... 1500 лири стерлинги" - каза той.

Бях виждал бърбъри само на снимка в британските таблоиди. Папараците, нали ги знаете какви са, навират се неканени къде ли не да заснемат нещо, което да продадат на таблоидите. Нашите вестникарски помияри киснат в редакциите и измислят идиотски измишльотини, докато папараците зор виждат. Не знам откъде са минали, къде са се катерили, с какви телеобективи са снимали, но заснеха кралски лов. Двамата принцове с не знам какви ловни пушки и в Burberry trench coats, естествено. Кралицата майка, вече много стара, без пушка, а с бастун и с бастуна доубива патица. Хвърчат кръв, пера и перушина. После научих, че тя прочела само три книги през дългия си живот. Едната била детска, другата за лов, третата забравих за какво. Коронованите са много прости.

Прости са и българските царедворци, "юпита" ли се нарекоха, забравих ги тия от НДСВ. Онзи ден един от тях предложил Симеон Кобургготски пак да оглави България. Да ни помогнел с неговия международен престиж и авторитет. В. "Сега" дори анкетира читателите си по въпроса.

Симеон направи само едно добро нещо - разби двуполюсния модел. Тогава се смеехме: Шумкарите били в гората, дошли жандармеристите и ги изпъдили, после шумците изпъдили жандармеристите, после дошъл горският и изпъдил и едните, и другите. Хубаво. Българското ляво и дясно се оказаха фалшиви етикети; и едните, и другите крадци. Но и "царят фалшименто" излезе крадец. Открадна имоти и гори.

"Горският цар" е злият дух от германския фолклор. От баладата на Гьоте и песента Der Erlkonig на Шуберт. Алчните са винаги прости. "Царят", като видя на площад "Славейков" пейката с баща и син Славейкови, каза "братя Славейкови". Виновен е скулпторът Чапкънов. Чапа, като правеше герба на България с короновани хералдични лъвове, му казаха: "Защо с корони", той отвърна: "Ако искате и с каскети ще ги направя". Все пак "царят" стоеше добре на фона на тогавашните политически "разделни" боклуци и на сегашните, които казват, че водим "хибридна война с Русия".

Връщах се от ски. Нито ските ми ски, нито екипът ми екип, нито аз скиор. Зъзнещ. Жалка картинка. Почуках на вратата на Ситняковската хижа на княз Фердинанд; тогава тя беше на Съюза на писателите. Никога не съм бил писател, нито съм искал да бъда, но гавазите, нали са гавази, разпознаха ме и ме пуснаха. Дадоха ми голяма чаша планински чай, мурсалски ли беше, или от риган не разбрах, но добре ми дойде - горещ, ухаещ. Тръгнах с чашата да разглеждам. Кухничка като кухничка, топличко, уютно. В спалнята на Фердинанд стари афиши: една виенска кабаретна артистка и един берлински травестит. Това не е доказателство, че Фердинанд е бил бисексуален, то говори само за духовния му кръгозор. Не съм очевидец, само съм чувал, че със свитата се отбил в едно селце. Кметът, мъж, ходил войник, се изпружил във войнишка стойка. "Как е, кмете, слушат ли те селяните?", запитал го Фердинанд, вече понаучил български. Кметът, вцепенен от височайшото присъствие, отговорил честно, по войнишки: "Хич ни ма ибават, Ва'шу Височеству". Фердинанд казал: "А трябва, трябва да те ебават". Това било е, преди да се родя.

Но бая мъж бях вече, познавах лично поета Божидар Божилов, той беше важна клечка в Съюза на преводачите. Съжалявам, че не видях неговите изпълнения. Навел се той под масата да си завърже обувката. Видял обувките на сътрапезниците. Развързал им връзките и ги завързал за краката на масата. Когато си тръгнали, изпопадали. В творчески дом на българските писатели Божидар включил микрофона към радиоуредбата и от съседната стая казал, че в София има преврат, комунистите паднали. Върнал се при писателите, комунисти като него. Казал: "Чухте ли какво станало? Загазихте." А те: "И ти, и ти. Пък ние, Божидаре, к'ви комунисти бяхме. Знаеш, че се записахме в партията да се вредим да ни печатат."

ТЖ (Първия) знаеше тези неща. Гавазите му донасяха. Но Божидар, Радой Ралин и Желю Желев ТЖ си ги пазеше за нещо; той си знаеше за какво. Четвъртата му резерва беше Симеон. ТЖ посети Франция; личен преводач му беше моят колега в БТА Нино Нинов. Франция подари на ТЖ "Рено", свръхлимузина, президентска. Шофьорът на българския посланик в Париж незабавно я откарва в Мадрид. Подарък от ТЖ за Симеон.

Лека нощ. Комунизмът си отива, спете спокойно, деца.



DI copyright