|
| *** |
- Извинете - казах й, - магистралата ли шиете?!
Тя спря и ме погледна над очилата си:
- Кърпя я, господине.
- Магистралата?! - изблеях.
Клекнах до нея и се взрях - да, с голяма губерка с дебел сив конец лелята прихващаше две леко различаващи се по цвят части от магистралата.
- Няма пари за какъвто си трябва ремонт, та се налага да кърпим на ръка - обясни ми тя. - И за да не стане магистралата кръпка до кръпка, направо зашиваме цели парчета магистрала на най-засегнатите участъци.
Сега не повярвах и на ушите си:
- Ама как така ще зашивате цели парчета?! Откъде ги взимате?!
- Втора употреба ги внасят с тирове. От Германия, от Испания и френски карат също, ама по-малко. Не ремонтират ли толкова във Франция или не се връзва изгодно, но рядкост е парче тяхна магистрала да се появи.
Недоверието се разпростря и към мозъка ми, което ми дойде в повече.
- Я ми обясни поред и стройно! - казах прекалено рязко, та добавих: - Ако обичаш, госпожа.
Тя ловко опъна двете парчета асфалт, приглади ги с длан и започна да ги пришива с бод зад игла. В същото време говореше:
- Там редовно ремонтират магистралите и за да не се трупа много асфалт, стария отдолу го махат със специални машини, изрязват го, навиват го на рула, връзват ги с канап и го продават на килограм. Понеже не я използват, както е тук, докато не стане като дантела, старата магистрала си е съвсем здрава. Оправни хора са се сетили, внасят тия парчета магистрала да се пришиват на разрушените участъци от нашите магистрали. Хем по-евтино, хем немската магистрала даже и като кръпка е по-здрава от нашата.
Картинката ми се изясни напълно, пък и повярвах, защото разумно ми се видя на фона на всичко, дето става непрекъснато у нас.
- А не е ли малко по-дебело парчето, дето го пришиваш? - посочих с пръст.
- По-дебело е - потвърди тя, - там слагат колкото си трябва асфалт, а не както е тук - колкото да не е без хич. Обаче като го стегна с конеца, отстрани леко като подгъна, като подпъхна където трябва... и става, получава се кръпката, та даже и не личи много.
Погледах малко как равномерно боде с иглата, после тя пак проговори:
- Знаеш ли какво разправят? Понякога върху някое парче вносна магистрала се намира забравена кола.
Сетих се:
- Както оня, дето си купил дреха втора употреба и в джоба й намерил 100 евро? Измишльотини са това, госпожа!
Лелята сви рамене:
- Може и да са измишльотини. Ама пък като са сгъвали магистралата, в бързината може и някоя кола да са опаковали.
- Слязъл е шофьорът да пусне една вода край аутобана, пък като се е върнал, магистралата нова и колата му я няма - разсъдих.
- Аха - потвърди хипотезата ми тя.
- Абсурд! - отсъдих. - Хайде, лельо, приятно пришиване, пък аз ще се поразтъпча малко, докато те чакам да приключиш кърпенето.
Засвируках си и тръгнах да огледам кръпката. Абсурд, абсурд, ама и къде по-абсурдни неща стават у нас!
