Както всяка класация, и тая най-напред трябва да се приема с ирония, за да се издържи захаросаната патетика на успеха, тъй характерна за медиите, които я правят, както и за лицата, които на подобни мероприятия връчват чужди награди. Става дума за поредното допитване за читатели на в. "24 часа" и слушатели на радио "Дарик" по темата "Кой е най-добрият за живеене град в България?" Резултатите са следните:

Най-добър град за живеене за 2014 г. е София; наградата връчва президентът Росен Плевнелиев; столицата има още два приза - най-хайтек град на годината и наградата на НДК за най-ярък град в областта на културата. Най-добър за живеене на младите хора град е Варна; наградата връчва пак президентът. Пловдив е най-бизнесград; призът връчва министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. В класацията за исторически град призът е за Велико Търново; наградата връчва министърът на културата Вежди Рашидов. А за град на спорта - Бургас; награда връчва министърът на спорта Красен Кралев. Най-зелен град е Хисаря; наградата връчва министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. Най-перспективен град е Стара Загора; наградата връчва Виолина Маринова, директор на Банка ДСК. Най-добър град за партита е Приморско; наградата връчва министърът на туризма Николина Ангелкова. Най-красив е Асеновград; наградата връчва генералният директор на БТА Максим Минчев. Има и приз за град герой; това е Харманли, защото успешно се справил с бежанската вълна.

Нормално е класацията да се приема по същия начин, по който човек разсеяно зяпа разни шоупрограми, за които иначе сериозно би се чудил



дали са по-нагли в претенциите си за реалност



уж каквато е, или са още по-нагли с анонса "България гласува". Тоя стил на "уж каквото е" е следван и тук. За това най-вече допринасят 31 критерия за класиране, разхвърляни в "икономика", "зелен живот", "баланс работа-свободно време", "семейство", "градски живот", "състояние на пътната мрежа", "здраве", "образование и култура", "престъпност". Те приличат на ония от знаменитата китайска енциклопедия, която си измисли Хорхе Луис Борхес, за да опише аналитичния език на Джон Уилкинс; тя подведе постмодерните умници да мислят, както си искат, когато се занимават с действителността. В нея животните са класифицирани в най-разнообразни категории: принадлежащи на императора, балсамирани, неизброими, опитомени, животни от басните, сирени и т.н. до такива, които отдалече приличат на мушици, уж каквито са.

По подобен начин ги разгръща и въпросната класация. Нейните критерии



гъмжат от идеологически клишета



и управленска решителност с нелеп прогресистки тренд откъм общото състояние на България, тънеща в първобитие, кал, свлачища, блъскани от падащи камъни влакове, сцепени магистрали, полуразложени след снеготопенето трупове на хора и животни и непрестанни мародерски набези. Какво друго да са на тоя фон критерии като инвестиции в инфраструктурни проекти, чужди инвестиции за 2014 г., намерения за 2015 г., наличие на добра техника за лечение и провеждане на конференции и събития? Към тях се прибавят географски, биологически и исторически дадености, чиято естественост прави още по-неестествено всяко смислено класиране: близост до море, река, планина, брой слънчеви дни в годината, продължителност на живота и т.н. Не са забравени сълзотворящи до лиготия позиции, които умиляват лоялния към традициите и прогреса гражданин, който търси и брани правата си на достоен за ХХI век живот: алеи за велосипеди, безплатен интернет, възможност за улично изкуство, приятни места за пиене на кафе, наличие на кувьози и дали има пострадали бебета поради влошеното им състояние, качество на въздуха, престой в задръстванията, летище. Има и пропуски: наред с важните критерии за кърменето в молове и метро до летището липсва доста по-маловажният "Най-добър живот - къде и за какъв доход в левове месечно?". Направо изненадващо е как без тях, както и без критерия "Наличие на отсечка президентство-Народно събрание-Орлов мост", по който активното българско гражданство брани морала в политиката, наградата печели столица с девиз "Расте, но не старее", тъй подходящ и за канцерогенните образувания, и за пластичната хирургия.

Ако следва политкоректния си компас, прогресивното гражданство е трябвало да се помотае западно от тая отсечка, преди да гласува за София.



Тогава ентусиазмът би секнал



още в прословутия столичен символ на толерантността между джамията, синагогата, католическата катедрала и румънската православна църква. Тук София се справя с бежанската вълна не по-зле от града герой Харманли; нещо повече, местното население се изселва с бързи темпове; само някои от питомците на класическата гимназия храбро държат с родителите си фронта срещу феновете на Модерно предградие. Отиде ли още по-нататък, примерно към Татарли, Факултето или покрай жп линията Надежда-Връбница-Обеля, гражданинът няма как да не се сети и за прочутото гето Столипиново в бизнесграда Пловдив. По важните за родната политикономия показатели, които класацията за жалост не отчита - "износ на проститутки, заложни къщи, пласиране на контрабанда цигари и наркотици, участие в избори" -



софийските бидон вили съперничат на пловдивските



Впрочем същото е положението и с "най-голямата перспективност", и с "най-добрия за младите", свърне ли към гетата на Стара Загора и Варна. Защо те да не са и "най-парти град"? Понеже някои красавци-колумнисти на любимия вестник имаме преки връзки, чак корени в Асеновград, няма да спорим дали наистина той е най-красив при наличието на толкова хубавици от Пловдив, Бургас и Стара Загора, покрай които се знаят красотите и на тия градове. Но нима Асеновград е по-красив около автогарата си примерно от Самоков? Турско-китайският внос наоколо някак подсъзнателно уеднаквява хубостите. А и както отбеляза зам.-кметицата на Асеновград, тя също очаквала



да го обявят за град герой заради "природните катаклизми".



По тоя критерий цяла България напоследък е героиня, най-вече селата й, които засега никой не класира по брой взломни кражби, убити старци и отвлечени животни. Дотолкова класацията е напълно условна в резултатите си, мерим ли ги с действителността.

Разбира се, да се правят подобни подреждания е естествено за медии, които помпат оптимизъм преди Великден по дългосрочен проект, както е и нормално да се дават най-различни награди, за да няма обидени. И по света, и у нас това е отдавнашна практика - от Холивуд, където под прикритие на филмова академия се раздават "Оскар"-и за правилно идеологическо възпитание, до годишните награди на нашенския символ за успешна културна индустрия "Пайнер", да не стигаме чак до Нобеловите награди и местните научни, литературни и театрални призове. Размножаването на категориите за наградени е неминуемо средство за рекламиране на реално или въображаемо влияние. Опасението, че така девалвира самата класация, отстъпва пред илюзията, че в това размножаване се увеличава авторитетът на подобни състезания, чиято годишна повторяемост се представя за природна неизбежност. Когато обаче тя влезе в политическа употреба и за да покаже важността си, кани управляващите, а те тълповидно връчват награди, нещата не са никак безобидни.



Не са безобидни, защото се представят за национален избор -



обявяването на класацията и връчването на призовете при такова мощно държавно представителство легитимира тая илюзия за реална значимост и на наградените, и на награждаващите. Също така не е безобидно, че подобно присъствие очевидно радва и съответните организатори така, както дебилно се радват героите в бутафориите, където отъждествяването на претенции и реалност твърде наподобява тъждеството между журналистически дълг по нашенски и организиране на събития около реалност, уж каквато е. Миналата година наградите връчваше не особено словоохотливият и бездруго притеснен от близката си оставка министър-председател Пламен Орешарски, при което разбираемо нямаше как да се появи и изяви президентът. Тази година Плевнелиев дръпна обичайната си реч, изпъстрена с "успешни заедно в клъстери", "иновации" и "да сме единни" особено в по-големите градове победители, случайно управлявани от кметове на ГЕРБ. Това не даде кой знае колко възможности за изява на купчина министри, не броим министърката на инфраструктурите, все повече приличаща при мъдрото отсъствие на Бойко Борисов на каещата се Мария Магдалена на Тициан, гримирана сякаш от Модиляни.

Затова всичко в тая класация дава повод за ирония и задевки, но откъм състоянието на българската територия, да не говорим за държава, е пошла. Пошла е, защото за много българи най-добрите градове за живеене отдавна не са в България не само по икономически причини, а и от житейска погнуса, предизвиквана от битово, медийно и политическо двуличие. Още по-пошло е, защото лица, които трябва да съобщават, изразяват и защитават интересите на т. нар. нация и т. нар. общество, сериозно се изтъпанват на сцената, за да каканижат имената на спечелили градове и да симулират оптимизъм, че догодина другите, ако положат усилия, ще настигнат заслужените победители. А най-пошло е, защото на сцената в НДК всички са в уюта на добре охраняваните и хранените държавни, общински и частни комплекси. Което още повече им помага да задълбочават комплекса на задължително загрижени и ангажирани с прогреса същества, рекламиращи нагласен успех, слепи за реалността в загниваща и загиваща територия, в която все повече хора безпомощно отпускат ръце и се надяват на пощада от Бог или Природа.