|
| Милена Банич |
- Г-жо Банич, преди дни от просветното министерство бе представена статистика, според която случаите на агресия в училище се увеличават и само от началото на тази учебна година са регистрирани 4000. Може ли да се търси връзка с държавната политика в областта на детското и младежкото правосъдие?
- Насилието е един от големите проблеми днес. Трудно е да се отговори еднозначно защо се увеличават случаите на насилие. Важно е държавата да води политика на превенция, да има програми, които стимулират ненасилието и толерантността, също така да се правят обучителни програми, които да помогнат на младите хора да се интегрират в обществото. Другата страна на въпроса е как държавата реагира, когато насилието вече се е случило. На него трябва да се отговаря координирано и мултисекторно. Понякога е наистина трудно, защото всички системи трябва да работят заедно. Но добрите политики и законодателството може да имат значение за намаляване на насилието. Трябва да се има предвид също, че насилието сега е по-видимо, тъй като хората са по-отворени да говорят за него и статистиката започва да се увеличава.
- Открай време има и друга тревожна тенденция - възрастта на извършителите на престъпления пада. Как държавата би могла да отговори на това?
- Ако говорим за детски съдилища, международните стандарти изискват да се определи минимална възраст за наказателна отговорност. Понякога някои конфликти със закона могат да са под тази възраст. В такива случаи идеята е да се работи с програми за превенция и помощ за семействата и уязвими групи да се социализират.
- Представителите на съдебната власт и адвокатурата имат ли нужда от специално обучение, за да работят с младите хора, които се сблъскват със закона?
- Абсолютно. Властите трябва да се специализират и обучават, за да подобрят познанията си. Правата на детето са област, която има нужда от много познания. Иначе има голяма опасност да бъдат нарушени. Има много стандарти и принципи - като най-добрия интерес за детето, - за които трябва да има специфични познания. Младите хора имат специфични нужди, които професионалистите трябва да знаят. И освен това те трябва да са наясно с новите стандарти в международното право и в националното, за да го прилагат по по-добър начин.
- Какво е специфичното за един адвокат, за да се занимава с деца и младежи?
- Трябва да знае принципите на правата на детето и младежкото правосъдие. Има и други стандарти освен закона, за да се предпазят децата и младежите в съда. Освен това трябва да знае как да комуникира с децата. Когато работят с тях, професионалистите са длъжни да позволят на децата да изкажат своята гледна точка и да участват във всяка стъпка от съдебната процедура. Това винаги означава детето да е информирано, и то по начин, по който може да разбере, като се отчитат възрастта и зрелостта му. Затова има нужда от знания и умения.
- А как се действа, ако правата и интересите на детето не съвпадат с тези на родителите му? Да вземем например делата за развод.
- Най-добрият интерес на детето е принцип, който понякога трудно се прилага. Проблемът е, че понякога има различни перспективи на най-добрия интерес на детето, на семейството и на държавата. Идеята за правата на децата е, че най-добрият им интерес във всеки случай трябва да бъде на първо място. Затова мисля, че съдиите трябва да имат умението да претеглят всяка ситуация и да преценят кой е най-добрият интерес на детето. Затова има нужда от професионални обучения и специализация.
- Да се върнем пак на въпроса за специализираните детски съдилища, за които България отдавна има препоръки от УНИЦЕФ. Според вас те решение ли са?
- Има различни практики в различните страни. В някои съдиите са специализирани, но разглеждат всякакви дела. Младежките съдилища са нещо, което определено осигурява среда за деца, без значение дали са жертви, извършители или свидетели. Младежките съдилища гарантират, че всички съдии и служители са обучени.
- Грешка ли е, че младежите, извършители на престъпления, се третират като престъпници вместо като жертва на обстоятелствата. Нали точно като не полага грижи за уязвимите групи от обществото, държавата отглежда престъпници.
- Обикновено конфликтът със закона в младежките години е някакъв вид реакция срещу обстоятелствата. Така че не може да говорим за престъпници. Обикновено има социален проблем или пропуски в обучението, които влияят върху младите хора. Тези правонарушители имат нужда от подкрепа от институциите и семействата си.
- Мислите ли, че ако има работещи детски съдилища, превенция и семействата в риск се подкрепят от държавата, ще отпадне нуждата от специализирани съдилища за организираната престъпност?
- С добри програми за превенция, добре развита система за младежко правосъдие и алтернативни мерки за това как да се отнасяме с младите хора нивото на престъпност би намаляло във всяка държава. Не мога да гарантирам, че организираната престъпност ще изчезне, но с инвестиции в децата като цяло и особено тези в уязвими групи и в риск да влязат в конфликт със закона определено ще имаме по-ниски нива на престъпност.
- Има ли начин младежите, които се сблъскват със закона, да усетят, че им се помага, а не че се наказват от държавата?
- Има стандарти за младежко правосъдие, които трябва да се прилагат за всяко дете, което попада в съдебната система. Има много стъпки, които трябва да бъдат извървени по време на целия процес, за да може детето да се чувства сигурно, подкрепено, да не бъде виктимизирано, заклеймено, травматизирано. Децата трябва да имат достъп до съда и да защитават правата си, да получават пълна подкрепа от съдебната система, от родителите си и другите власти. Ако изразяват мнението си, децата трябва да бъдат чути по време на процедурата, да бъдат добре информирани за всяка стъпка. Правосъдието за деца има много елементи. На децата, особено на жертвите, трябва да бъде помогнато да се интегрират обратно в обществото - с психологическа или друга подкрепа. Всички тези принципи, от една страна, се нуждаят от добре обучени професионалисти, но от друга - трябва да има разбиране в обществото за този проблем. Така че трябва да се увеличат познанията за правата на децата и младежкото правосъдие и да се намалят предразсъдъците, които водят до заклеймяването им. Има цял кръг от мерки, които да бъдат предприети, за да могат децата да се чувстват различно, когато се сблъскат със системата.
Но преди да се предприемат промени, трябва да се направи анализ и да се набележат индикатори, с които се измерва прогресът. Подходът трябва да е систематичен и не трябва да се пестят пари, колкото и целите да изглеждат дългосрочни и резултатите да не могат да бъдат показани веднага. Но това в бъдеще ще намали бюджета за затвори и разследвания. Инвестицията в децата е най-добрата за стабилност в обществото.