Взех си факлата на просвещението и - къде-къде? - в Париж!

Запретнах ръкави, палнах факлата, с факлата си запалих пурата и взех да си изтръсквам искрите.

Исках да запаля в душите на тая публика огънче, от което да се разгори световен пожар. Как се пееше в оная песен - "Мы раздуваем пожар мировой..." Забравил съм я, нещо за Барон Мюнхаузен май се пееше. Тоя Мюнхаузен, да ви кажа, не вярвам да ги е раздувал всичките измислици-премислици на гола вода... Огън трябва тука! Позагрях се и взех да прехвърлям в главата си разни думи и изрази като "апогей", "триумф", "покорихме световната столица на културата", "да е жива и здрава чартърната журналистика"...

И тъй - развявах си факлата и тъкмо захвърчаха искрите по таз културна земя, някакъв тенор се обади от дълбините на бездната като бащата на Хамлет:

- Срамота е, веждо засукана! Срамота е, мултикултурна свиньо, да ревеш месеци наред по телевизиите за парите си в КТБ, а да се подиграваш на труда ми с някакви дребни левчета. Моят глас идва от една бездънна яма - ямата на дългогодишното унижение и подритване. Не ми говори за факли и божествен огън, заври си ги в пожълтелия мустак! И мустакът ти е мултак!

Хубава работа! Аз съм тръгнал славата на България да разнасям, вдигнал съм факлата, сложил съм главата на Севт в торбата с трици, тоя ми дудне за дребното си теме някакви басни.

- Човече божи, сине майчин, гугутке златна, тенорче ангелско - подредих аз няколко обръщения, - не ми разваляй духовния празник, аз в тоя момент отварям вратите на най-легендарния храм в Нотр Дам, в тоя момент душата ми извършва такива движения, каквито и Кайо Терзийски не може да опише - ти ми говориш за някакви финикийски знаци и примитивни нужди. Ако си толкова закъсал, ще хвърля в ямата 50-100 лв. лично мои пари, да мирясаш. Ама че диване, кукузел с кукузел! Не съм някакъв простак, ама ще ти ги лепна на челото да ми пееш ангелски песнопения на ушенце. Тръгнал да ми развява някакъв пряпорец и някаква гусла!

***

Трябва да ви кажа, че парижката публика много беше огладняла за българска култура - не само за тракийските злата, дето пак са си чисто български, ами и за писателките ни. Закарах малко пен-феминистки - няколко женици, талантливи до ушите, и Антон Дончев. И той е голям феминист, никога не е писал "Време разделно" по смисъла на половото неравноправие.

***

Аз докато триумфирах в Париж, Кайо Терзийски, също голям писател и феминист, но невключен в делегацията, ходил до градчето П за среща с ученици.

- Аз съм български писател - казал Кайо на учениците. - Вие мен уважавате ли ме? Чели ли сте нещо от мен?... Чели ли сте нещо от друг съвременен български писател?... Знаете ли какво е да се самозадоволяваш духовно?... Не знаете! Марш в Париж да слушате кукузели!

***

Преди да замина за Париж, ходих при при рибарите на Ченгене скеле до Бургас. Красота, казвам ви! Целият залив е една приказка. Заприказвах се с рибарите, пихме по едно безалкохолно (големият кораб минава край залива и се отразява в очите ни) и взех да ги подпитвам какви журналисти да си взема за Париж.

- Г-н културтрегер - каза ми най-старият рибар, - погледнете какви птици се въдят на този божествен залив. Ето там онова пиле се нарича блестящ ибис, онова другото е тънкоклюн свирец. Такива журналисти ви трябват!

Послушах го и не съжалявам. Взех си само блестящи ибиси и тънкоклюни свирци - такива материалчета ми завъртяха за триумфа и екстаза в Париж - да си оближеш мустаците! И дори мъжете си сложиха новите рокли.