|
| *** |
- Комши - каза ми, - дай да поговорим за нещо сериозно, имаш ли време?
Жена ми гледаше някакъв сериал и толкова го беше усилила, че всеки момент стената щеше да се напука, а аз точно се чудех какъв повод да си измисля, за да се махна от апартамента - последният път счупих всичките яйца, само и само да отида до магазина за нови. Въпреки това за пред съседите с жена ми много се обичахме, затова все пак трябваше да спазя задължителния етикет:
- Ох, комши - въздъхнах, - с жената точно се бяхме гушнали на дивана и взаимно си изброявахме прекрасностите в характерите... Но, хайде, съседи сме, ще ти отделя два-три часа...
Качихме се у тях и той наля по чашка. Значи нещата са сериозни, помислих си, комшията никога не сипваше току-така. Чукнахме се без мезе, но аз бях наясно, че на този свят не всичко е идеално и трябва да се радваме и на малките неща.
- Ти чу ли за този чех Вит Йедличка - преглътна съседът, - дето създал нова държава - Либерландия, на брега на Дунава, между Сърбия и Хърватия?
- Чух нещо... - казах.
- Виж какво пише тука - измъкна от тоалетната парче вестник той - "Целта на чеха е да създаде общество, в което могат да живеят честни хора и където държавата не вгорчава живота с ненужни ограничения и такси" - след което се наведе през масата към мен, сякаш не бяхме сами, и някак многозначително прошепна:
- Дай да се вдигнем и да идем там, а...?
- В смисъл, на почивка или да емигрираме? - не разбрах аз.
- Нито едното, нито другото - заканително поклати глава съседът, - идеята ми е да идем там и да вземем властта, докато още се назлъндисват! Имам един лелинчо, месар в Радомир, идеален е за министър на културата! - започна да чертае плана си комшията. - Ти също ще вземеш роднини, приятели, както си е редно, ще си направим назначенията и кабинетът е готов.
- Добре, де - отпих замислено аз, - как така ще отидем и просто ще вземем властта, да не сме терминатори?
- Виж сега - сви устни съседът, защото така изглеждаше по-умен, поне според него, - в крайна сметка сме от България! Дето се казва - учили сме се на тия неща от най-добрите! Значи, там още няма вестници, нали така? Затова отиваме, правим един хубав ежедневник и почваме да плющим с бича - изкарваме кирливи ризи, обвиняваме в корупция, този е гей, онзи обядва с мафиот, трети изнесе държавата... Схващаш ли?
Замислих се как съседът винаги се хвалеше с това, че е завършил осми клас и че единствената книга, която е прочел, била комикс, като всъщност пропускал текста в балончетата ако бил по-дълъг.
- И няма нужда публикациите да са истина - продължи той, - в крайна сметка ние журналисти ли ще бъдем или балами? - и удари с юмрук по масата. - После правим втори вестник, трети, правим си телевизия, банка, спортен тотализатор, съдебна система и пристанище на Дувана - и хоп, взимаме властта. Елементарно! А ако нещо пътьом се объркаме, винаги можем да си пуснем новините, да видим какви мерзости вършат в България и да копираме в реално време - поне изворът ни на идеи за гавра с обществото никога няма да пресъхне.
Представих си как седя на брега на Дунава, радвам се на слънцето, а гражданки ми веят с паунови листа... После се върнах в реалността.
- Съседе - попитах, - а ти говориш ли чужди езици?
- Ми... не - внезапно осъзна основния минус в плана си той.
- Аз също.
Помълчахме. След малко съседът въздъхна.
- Гениалните идеи винаги се провалят от ей такива незначителности! - каза и наля.
После наля пак.