Негативната тенденция все повече деца да отпадат рано от училище се задълбочава, показват данните на Евростат за 2014 г. Въпреки че години наред България успяваше да постига известен напредък в това отношение, след 2012 г. подобрението спря. Миналата година 12.9% от учениците са отпаднали преждевременно, докато за 2012 и 2013 г. делът им беше 12.5%.

Според заложените цели в областта на образованието в "Европа 2020" България трябва да сведе дела на отпадащите от училище деца до 11%. Вместо това обаче се отдалечава от набелязания праг. По този показател сме на шесто място сред 28-те еврочленки. Най-много деца, които в момента не учат, не стажуват и не са ангажирани в продължаващо обучение, са регистрирани в Испания - 21.9%, Малта - 20.4%, и Румъния - 18.1, следвани от Португалия и Италия съответно със 17.4% и 15%. В четирите държави без Румъния обаче броят на напусналите системата ученици намалява в сравнение с 2013 г. Което означава, че за разлика от нас въпросните страни се придвижват, макар и с бавни темпове, към заложените си за 2020 г. цели. Ръст на рано напусналите образователната система спрямо 2013 г. е отчетен в още 6 държави - Чехия, Естония, Румъния, Словения, Словакия и Финландия - държавата, чието образование обикновено се сочи за пример.

Държавите отличници с най-малък дял отпадащи ученици са Хърватия - 2.7%, Словения - 4.4%, Полша - 5.4%, Чехия - 5.5%, Литва - 5.9%. Данните показват, че 15 държави вече са изпълнили целите за след 5 години - Дания, Гърция, Германия, Франция, Австрия и др.

През учебната 2012/2013 г. класните стаи са спрели да посещават 17 571 деца, сочат данните на НСИ. Малко над 5 хил. от тях са до IV клас, а 6530 - от V до VIII клас. Най-често това става по семейни причини и заради заминаване в чужбина. При доста от учениците в по-горните класове пък напускането е и поради нежелание да учат. България е и единствената, в която повече момичета, отколкото момчета напускат преждевременно системата на образованието, докато във всички останали държави момчетата са по-застрашени.

България изостава от държавите в Еврозъюза и по дял на завършилите висше образование между 30 и 34 години. Към края на 2014 г. родните висшисти са били 30.9% при средно за ЕС 38% и при заложена цел в "Европа 2020" за страната ни - 36%. По-малък процент висшисти от нас имат само пет страни - Чехия - 28%, Италия - 23.9%, Малта - 26.6%, Румъния - 25%, и Словакия - 26.9%. Повечето от тях обаче са по-близо от нас до поставените си цели. В Литва, Люксембург, Кипър и Ирландия пък над 50% от хората между 30-34 г. са с висше образование. Във всички страни от ЕС с изключение на Германия жените висшистки са повече от мъжете с висше.



ТЕНДЕНЦИИ

От 2002 г. насам делът на хората от 30 до 34 г. с висше образование в ЕС расте непрекъснато - от 23.6% до почти 38%. Процентът на ранно отпадащите от образователната система пък намалява стабилно - от 17% средно за съюза през 2002 г. до 11.1% през 2014 г.