Националният статистически институт обяви, че бюджетният дефицит за 2014 г. е 2.8% от брутния вътрешен продукт, или 2.337 млрд. лева. Това е чудесна новина, защото прогнозата на Министерството на финансите бе доста по-песимистична - за 3.7% "дупка" в хазната, и защото с такъв резултат България се вмества в допустимите за страна членка на ЕС до 3% дефицит от БВП. Но има и лоша новина - че данните на НСИ са предварителни и че има голяма вероятност България все пак да се окаже в свръхдефицит в окончателната статистика за 2014 г. - заради сътресенията в банковата система, започнали миналото лято и довели до фалита на КТБ.

От НСИ съобщават, че Евростат - статистическата служба на ЕК, е изразила резерви за докладвания от България бюджетен дефицит. Причина за това е случаят с КТБ, активирането на Фонда за гарантиране на влоговете и парите, които държавата даде като заем за изплащането на гарантираните депозити в КТБ. С други думи, вероятно бюджетните разходи на страната ни за 2014 г. ще трябва да бъдат увеличени със средствата за изплащането на депозитите, а това означава преминаване на позволените до 3% и опасност от влизане на България в процедура по прекомерен дефицит.

От Министерството на финансите обясниха, че е въпрос на тълкуване как ще се третират данните за влиянието на изплатените депозити и че предстои Евростат и НСИ да изчистят разминаванията. Откакто стана ясно, че държавата ще помогне на Фонда за изплащането на влоговете в КТБ, се знае, че натоварването на бюджета заради банката с отнет лиценз може да увеличи дефицита. Дори да прескочим 3-те процента, ЕК може да не започне процедура за свръхдефицит след септември, ако парите за гарантираните влогове бъдат третирани като еднократен разход на бюджета, допълниха от финансовото министерство.

До момента Фондът за гарантиране на влоговете в банките е изплатил защитени депозити в КТБ за общо 3.575 млрд. лв. Част от сумата беше осигурена със заем от държавния бюджет, а другата беше покрита от натрупаните във фонда средства от вноските на търговските банки. За осигуряването на кредита правителството пое дълг от 1.5 млрд. евро от няколко международни банки, който беше върнат наскоро.

И от съобщението на НСИ се разбира, че окончателна яснота по числата ще има наесен. Всяка държава членка на ЕС предоставя предварителни данни за дефицита до 31 март на следващата година, а окончателни - до 30 септември, като следва правилата за изчисление на Евростат.

Според икономиста Георги Ангелов най-вероятно окончателните данни за България наистина ще прескочат 3-те процента. Той се позовава на случая с Полша, която има фонд за гарантиране на влоговете, подобен на нашия. Варшава поискала от Евростат указания как да третира приходите и разходите на фонда. От ЕК обяснили, че тъй като в управлението на полския фонд, също като в нашия, има представители на държавата, той не е напълно независима структура и приходите и разходите му трябва да се третират като част от сектор "Държавно управление" - тоест от бюджета. "Ако това се приложи и за България, разходите в нашата хазна ще скочат с пълния размер на разходите за гарантираните влогове и тогава бюджетният дефицит за 2014 г. може да стане 6-7%", обясни Георги Ангелов.Според него обаче това не е страшно, защото ще е еднократен скок, а през 2015-а и следващите години фондът ще има приходи - от вноските на банките и от осребряването на активите на КТБ, а те на практика ще подобряват и бюджетното салдо.

Освен това до есента има доста време и ако България покаже добро управление на бюджета, ЕК няма да обявява процедура за прекомерен дефицит заради лошите данни за 2014 г., смята Ангелов. Министерството на финансите също се надява Брюксел да не отваря такава процедура.

Данните на НСИ сочат още, че през миналата година държавният дълг се е увеличил с почти 8 млрд. лв. Към края на 2014 г. той е бил 22.694 млрд. лв., или 27.6% от БВП.



ИЗЧЕЗНАЛ ДОКЛАД

Докладът на ДАНС за дейността на агенцията през 2013 г. така и не е пристигнал в Народното събрание. Това стана ясно от думите на председателя на Временната парламентарна комисия за КТБ Десислава Атанасова след закрито заседание вчера, на което бе изслушан председателят на ДАНС Димитър Георгиев. Според Атанасова в "покрития" доклад е имало предположения по отношение на финасовата стабилност на държавата. Тя не отговори на въпроса дали има информация в доклада да е било записано, че именно КТБ застрашава финансовата стабилност. Един от въпросите, които трябва да изясни комисията, е защо този доклад, който е бил внесен в Министерския съвет, не е стигнал до Народното събрание, обясни тя и отбеляза, че по това време министър-председател е бил Пламен Орешарски.