|
| *** |
- Абе - подхвана някак научно съседът, - ти чете ли, че Европейският парламент щял да обсъжда въвеждането на предупредителни стикери върху бутилките с алкохол?
- Като на кутиите с цигари ли? - попитах.
- Да - кимна той, - подобни етикети, които да стряскат хората и да ги отказват от порока.
- Браво! - одобрих инициативата аз. - Айде наздраве! - и се чукнахме.
- Идеята ми е - продължи съседът, - че няма да е зле, след като са се загрижили толкова за здравето на хората и искат да ги предпазят с етикети, да вземат да налепят предупреждения и върху политиците ни... В крайна сметка у нас именно те са най-голямото зло, нали?
Досега винаги като си помислех за най-голямото зло, пред очите ми изплуваше образът на тъщата ми с ролки в косата и уста, която не спира да мели. В случая обаче съседът определено имаше право.
- Слага им се, значи, по един етикет... примерно - "Този сериозно вреди на вас и на другите около вас", за да знаят хората, а пък те нека си правят изборните агитации и да си се усмихват колкото искат.
- Добре де - замислих се аз, - как ще им сложат етикетите?
- Аз предлагам да е с лепенка на устата - хем ще се вижда ясно, хем няма да им слушаме глупостите постоянно, нека само кимат и мигат!
- Няма как - отпих замислено, - нали трябва и да се хранят...
- Да, прав си - сви устни съседът, - те обичат да си хапват... Тогава може да им се закачат значки... Идва при тебе да ти обясни как приоритет номер едно в програмата му е твоето добруване, а на значката му пише - "Този намалява кръвоснабдяването и води до импотентност"...
- Е, чак до импотентност... - изразих съмнение аз.
- Ти стой и му слушай два часа наглите глупости - закани се съседът, - за безплатни таблети, пенсии от по хиляда лева и домашни еднорози, пък после, ако можеш, ходи обменяй интимитети с жена си.
- Така е, така е - съгласих се, за да не вземе да тръгне мълвата, че съм извратеняк. - Обаче знаеш ли какво се питам - като ги гледаме какви са загубеняци повечето, няма ли да си губят постоянно значките, а?
- Ще ги губят - въздъхна съседът. - Прав си, даже нарочно ще ги губят, за да си пускат после обществени поръчки за нови!
- Абе - внезапно ми хрумна нещо, естествено, гениално, - защо да не ги жигосваме?
- Може, може... - замислено закима съседът, - харесва ми идеята!
- А и като има задължително жигосване, вече няма всеки втори да иска да е в парламента, нали така, няма да има случайни хора из партиите.
- Ама да им жигосват дълги изречения, с големи букви, с много удивителни, многоточия и запетайки - замечта се съседът. - Ей, много ще е хубаво... Като се съблече на плажа, всички веднага разбират, че е вредител!
Някой над нас изхвърли две торби с боклук една след друга и се наложи да пием на екс два пъти. После се умълчахме, като бях сигурен, че и двамата си представяме едно и също - дълга редица народни представители, които с треперещи крачета чакат да им бъде жигосан предупредителният етикет.
- Много ще е хубаво това, да знаеш... - повтори след малко съседът, след което отпихме за последно и преустановихме сериозните политически разговори за деня.