|
| *** |
- През нощта трябва да е заплакал! - обясняваше продавачът. - Вечерта не плачеше, а сутринта вече ронеше сълзи като в песента на Маракуя "Силиконено сърце"!
Народът се въртеше около сергията му, завъртях се и аз, та видях - голям червен домат се бе пукнал и от пукнатината тържествено сълзеше.
- Да не си го нещо обидил? - попита впечатлена леля. - Растенията много преживяват такива неща!
- Как ще го обидя?! Аз с жена си не се държа така любезно, както с доматите! Пет и трийсе килото! Викам им "шефе"!
- Навремето доматът беше приятел на човека, а сега се е овълчил! - извика резервният полковник от съседната сергия за вакса, тебеширчета срещу хлебарки и доноси. - Искаш ли да ти напиша донос по въпроса? Левче на страница, всяка десета е бонус!
- Какво ще го правя този донос?! - дръпна се продавачът. - Не ми стига плачещ домат, та и за донос да мисля!
- Пращаш го на колегите в службите и те си знаят работата!...
- Не, не!
- Ей, толкова доносници съм вербувал, сега никой не иска да използва богатия ми опит! Варвари!
- Който може, донася, който не може, вербува! - обади се ехидно недоунищожен интелигент от сергията за банани.
Полковникът го изгледа мръсно и си записа нещо на стената на сергията с тебеширче за хлебарки.
- Плаче, защото е неадекватно скъп! - върна се на темата интелигентът. - Бананите, един екзотичен плод от другия край на земното кълбо, са три и двадесет, а нищо и никакви домати - пет и тридесет!
- Ти знаеш ли как се гледа домат, бе! Това не е книги да ми четеш!
- Милият! - изхлипа лелята. - Плаче, защото е далеч от родината си! Какви са доматите, турски ли?
- Направо са си български, госпожа, отглеждат ги преселници от възродителния процес!
- Ако не бяха нашите усилия, сега щяхте да предъвквате американски домати! - обади се жлъчно резервният полковник.
- Викайте поп! - намеси се бабата от сергията за коприва и лапад.
- Да го освети ли?
- Той си знае! Ако трябва, ще го наръси със светена вода, ако трябва, ще го покръсти!
Викнаха свещеника от параклиса в градинката до банката, то банката отдавна фалира и сега там има игрална зала, но параклисът си стои.
- Дай червено вино! - избоботи свещеникът към чичото от сергията за тикви, който основно продаваше домашно вино. - Дай, свидливостта е грях!
Чичото неохотно му даде половинка в пластмасово шише от минерална вода. Отецът замърмори молитва над домата, като от време на време отпиваше от виното. Стояхме притихнали наоколо със сведени глави и ту се прекръствахме, ту се почесвахме.
След малко молитвата и виното свършиха, а свещеникът така се бе зачервил, че запя нещо величествено на църковнославянски. И ние живнахме, поизправихме рамене, момчето от сергията за мед заотмерва такта на обърната пластмасова кофа и тъкмо се зачудих дали да не поканя на танц една по-така дама, когато отчето изпя "О, благочестивом и христолюбивом царе болгарстем Симеоне..." и резервният полковник подскочи, извика:
- Хайде пак този Семьон! Не му стигат имотите и горите, сега и отци песни за него ще пеят!
- Няма как, чадо, от Светия синод така повелиха!
- Дядо попе, да ти напиша един донос, а? Ще го дадеш на някой алтернативен синод!
Свещеникът величествено се оттегли към параклиса да подремне, зяпачите оредяха, разпръснаха се.
- Искаш ли пукнатия домат на половин цена? Молитва му е четена, знаеш ли каква салата ще стане!
- Може, ако ми дадеш и един непукнат!
После наминах към бабата за пакет коприва и връзка киселец, пък си отидох от пазара.