|
| Димитри Иванов |
Към нормалните читатели: Простете моите груби думи. Ометоха ли се навлеците? Добре. Те за 9 май и за Втората световна война всичко знаят. Аз зная само как се казвам, къде живея и кога съм роден. Роден съм преди Втората световна война. За мен тя е patchwork от виделици и преживелици. Пачуърк, шарен като българска черга. Който предпочита едноцветен мокет, да не ме чете и да не ме коментира. Да си носи наочниците и да е щастлив. Глупаците са щастливи. Мислят, че са остроумни. На тях всичко им е ясно.
На мен не ми е ясно що оста Рим-Берлин-Токио не спечели войната. Тогава първом чух "нов световен ред". По радио София куплетистът Миленков си акомпанираше на китара и пееше: "Рим Берлин и Токио / Верни във борбата / Скоро ще наложат / Нов ред на Земята /" Нямаше звукозаписи, нямаше плейбеци. Гюрга Пинджурова-Тричкова, Тамбурашкият оркестър - всичко на живо от студиото. Но имаше грамофонни плочи. Предавателят във Вакарел се чуваше чак в Северна Африка, войниците на фелдмаршал Ромел пишеха писма до радиото, искаха преди сън да чуват "Лили Марлен", любима песен на немските, а и на воюващите с тях английски войници на фелдмаршал Монтгомъри.
"Лили Марлен" беше забранена песен. Гьобелс я беше забранил, понеже Марлене Дитрих, която я пееше, беше останала в САЩ вместо да се завърне в Берлин. Но Радио "София" я пускаше и преди сън всички чувахме "Vor der Kaserne / Vor dem grossen Tor / Stand eine Laterne / Und steht sie noch davor / So wolln wir uns da wiedersehn / Wenn wir bei der Laterne stehn / Wie einst / Lilli Marleen / Wie einst, Lilli Marleen".
Монтгомъри носеше барета със само две звездички. Ромел "Фенека" (лисицата на пустинята) позираше с песъчинки в бръчиците около очите. Генерал Владимир Стойчев няма снимка с мундир и ушанка като съветските генерали. Нисичък, но изпъчен, само по куртка и фуражка до маршал Толбухин (до 1990 г. Добрич се казваше Толбухин), с два пръста по широка сабя от обикновените кавалерийски. Когато Добрич бил румънски. Спайч (моят кръстник Димитър Списаревски) спирал с приятелите си файтоните с румънски офицери, превивал им сабите на коляно, връщал им ги превити на буквата "г" и момчетата казвали "Тук е България". След това се завърнал от Германия като летец-изтребител с диплома с пречупен кръст, подписана от Херман Гьоринг. Заспивах, когато лампата светна и влязоха баща ми, майка ми, Фроса Каблешкова, гаджето на Спайч, и Спайч, който каза на майка ми "Дай му чирозите утре". Майка каза "Да ти превържа ли ръцете". Спайч каза "Не, под ръкавиците хич не личи". Те били в бара на "Раковски", там, където е сега Театърът на армията. Там имаше едни стъпала надолу и влизаш в нощен бар. Преди входа беше ел.таблото с бушоните. В бара изсвирили немския химн и всички станал прави. После българския химн и немските офицери останали седнали, пиели мастика и замезвали със салатка от чирози с копър. Фроса, като си го знае Спайч, че е кибритлия, своевременно прибрала чирозите с копър и ги завила в пергамент преди Спайч да обърне масата и да развърти едрите си юмруци. И той съобразителен, на излизане развъртял бушоните и никой не знае какво станало в тъмното, няма свидетели.
Аз исках да съм като Спайч. Генерал Луков беше създал младежката организация "Бранник". Бранниците имаха хубави униформи пясъчен цвят "хаки" или "каки" не знам как е. Първата си кола купих в Япония, поръчах я в точно този цвят и обяснявах "В лайняно жълто, за да ми отива".
"Бранниците поздравяваха с вдигната ръка като Мусолини и Хитлер. Носеха значка с "Б" (Бог, Борис, България и Бранник) и казваха: "За България и нейните колонии!" Колониите бяха Тасос и Самотраки. Беломорието и Македония бяха "Новите земи", Южна Добруджа (Силистра, Тутракан, Добрич, Балчик) станала румънска през 1913 г., Хитлер я върна на България през 1940 г.
Бранниците на Луков караха мотори "Ромел" с кош, които много ми харесваха: 1500 кубика, две от трите колела задвижващи и със задна скорост. Когато казах, че искам да стана бранник, баща ми само се намръщи, а майка ме наби с дилафа (машата), казвайки нещо на фрески, което не разбрах, макар че говорех френски. Нашето момиче, синеоката Катеринка от Вакарел се чувстваше член на семейството, прегърна ме така, че нейното дупе да отнесе ударите, но не успя и аз си изядох боя. Сега правозащитните дами казват: Не бийте децата си. Джентълмените казват, че е конституционно право на жената да не я бият. Аз казвам: Жена, която се свързва с простаци, заслужава да я бият. Тя не може да размаха конституцията пред лицето на замахващия простак. Възпитанието започва вкъщи. Като деца ни биеха и ние станахме мъже не като сегашните сополи. В Англия беше "Spare the rod spoil the child". В България беше "Дете се целува само когато спи". Без US лигавщини като "I love you". Малолетният не е подсъден, ако вземе ключовете от колата и утрепе себе си, съученици и чакащи на спирката. Ако беше възпитаван с родителски бой, това не би станало.
След като аз си изядох боя, татко каза: "Хайде сега в Петлите!" Всички се ухилихме. Кръчмата "Дивите петли" беше като тръгнеш от "Попа" по "Граф Игнатиев" отдясно преди да стигнеш до църквата "Свети Седмочисленици". В "Дивите петли" имаше препариран глухар. Див петел. Там ни чакаше д-р Недков светило в пластичната хирургия и ловец. Той обясни, че дивият петел, глухарят, не е глух. Има невероятно остър слух. Невъзможно е да припариш до него. Той не чува само когато кукурига. От кукуригу до кукуригу с прибежки се приближаваш до него и го отстрелваш. Дивите кокошки, глухарите не кукуригат и тях не можеш да ги отстреляш. Природата си знаела работата. Достатъчен бил един глухар на десет диви кокошки.
Сега си мисля: Премиерът Бойко Борисов ще го застрелят. Той безспир кукурига за успехите си. Провалил бил три руски енергийни проекта. И сега няма "да си направим едно хъбче". Турция и Гърция ще си го направят за "Турски поток".
Кукуригащата хвалипръцковщината е заразна. Военният министър Ник. Ненчев се похвали, че искали да го подкупят. Сега органите харчат пари на данъкоплатците да проверяват застрашен ли е скъпоценният му живот. Ник. Ненчев изглежда голям храбрец когато иде реч за чужд живот.
Докато френският посланик в София говореше за гнили ябълки в българската съдебна система, аз гледах в супермаркета невкисващото кисело мляко на френската фирма Danone и въздишах за истинското българско овче или биволско кисело мляко. Гледах негниещите генно модифицирани вносни домати с long shelf life и си спомнях за прекрасните български градински домати и как България задмина Испания и Италия по износ на домати.
След 1989 г. първият дар, който българите получихме, беше царевица от САЩ. Гниеща в силозите, макар генно модифицирана. Един US конгресмен измисли как фермерите в Средния Запад да гласуват за него. "Вашата царевица гние непродаваема в силозите. Вместо да я хвърлите купуваме я по Foreign Aid Bill, предвиждащ транспорт с US кораби. The US shipping companies си вземат навлата от българите, вие се отървавате от гнилата царевица". Припомням случая не от злопаметност, а от възхищение пред практичността на US бизнеса.
Миналата седмица Франция направи нещо далеч по-значително: тя каза че по-скоро ще потопи в океана два вертолетоносача, капарирани от Русия, отколкото да се отцепи от US санкциите, наложени на Русия; същевременно продаде на Катар 24 многоцелеви изтребители "Рафал". Второто не можеше да стане без Франция да кукурига за първото.
US ни най-малко не се тревожат за "демокрацията" в Саудитска Арабия, докато тя купува десетократно повече US оръжие и плаща в петродолари. Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи бяха наказани, Ирак и Либия разпердушинени в името на "демокрацията" понеже искаха недоларови плащания. Това предизвика предвидим хаос, наплив на бежанци. САЩ казаха Европа да ги интегрира, германски бойни кораби също ги спасяват от удавяне, но ги стоварват в Италия. Английските хитреци хитруват, както навремето през 40-те на ХХ век, когато европейски евреи, еврейки и еврейчета поеха към Палестина на борда на гнили корита, а англичаните не ги пускаха да слязат на брега. Те пътуваха в нечовешки условия както сегашните пришълци към Европа.
Онзи ден консерваторът Камърън спечели изборите. Той обеща референдум дали GB да остане в ЕС. Ако има референдум, той ще е много смешен. Камърън ще се моли да не го спечели.
За пришълците в България, български NGO кокошки казаха "Те ще обогатят генетичния ни фонд, ще решат демографския ни проблем". Вярно, те бързо се размножават. Ами забулете се, размножавайте се с тях, ако сте полово незадоволени, не се правете на общественички. Де бой, де! Френското нахалство и на US наглостта край нямат. След разпадането на съветския блок, където България беше най-верният сателит на Москва, Жак-Ив Кусто прелетя с вертолет над АЕЦ "Козлодуй" и отсъди: Тези реактори са опасни и трябва да се закрият. Командан Кусто беше световноизвестен. Jacques-Yves Cousteau и 23-годишният Луи Мал (Louis Malle) направиха един филм със забележителни за онова време (1956) подводни снимки. Филмът се казваше "Светът на мълчанието" (Le Monde du silence, The Silent World). Присъдата си над АЕЦ "Козлодуй" произнесе от пиедестала на своето невежество за енергетиката. Той искаше в Сахара да се добива слънчева еленергия за Европа. Той казваше energie solaire, а не фотоволтаици, както сега казваме, и тази идея вероятно има бъдеще, но едва ли в България, която не е Сахара и ветрогенераторите и слънчевите панели станаха спекулативни начинания да расте цената на еленергията и да се съсипва природата. Де бой, де.
След мухлясалата царевица от Минесота петима елитни френски командоси ядоха бой в български царевичак ли беше нива с люцерна ли беше забравих. Те долетели от Румъния, спуснали с парашути в землището на плевенското село Коиловци, където ги чакал супер джип оборудван с техника за секретни комуникации и нощна локация. Но двама денонощни пазванти и един пенсиониран полицай помислили, че цигани крадат царевицата/люцерната, грабнали едни сапове (дръжки на лопати) и спукали от бой петимата елитни командоси и тоя, дето ги чакал в специалния джип. Командосите знаели няколко български думи и имали легенда да казват, че са спортисти, провеждащи тренировка в екстремен спорт, ако се натъкнат на недружелюбни туземци. Те били експерти по ръкопашен и всякакъв бой в елитна част за високорискови тайни операции на френското военно разузнаване, но двамата пазачи не знаели това и ги пребили със саповете. Съчувствам на френския посланик. Що да стори човекът? Направи най-умното. Тихомълком експедира във Франция пребитите командоси, двама със сачми от ловджийско чифте в краката, един със счупен нос. Всичко да остане скрито-покрито. "Незначителен инцидент". Вярно, незначителен е. Но е и френски гаф. За Франция България е разграден двор за тренировъчни операции. Вярно разграден двор е. Но има неща, които не се казват. "Des choses qui ne se disent pas." Има такава френска песенчица. Има и такава максима на Дьо Ларошфуко. От българска страна официално мълчание, като започнеш от кмета на Коиловци и свършиш с вътрешния министър Цветан Цветанов. От френска страна онемяха посланикът в София, военният министър и външният министър в Париж. Но и на българите, и на французите все журналистите им криви. Обадиха ги български вестници, френските издания "Le Point", "Marianne".
Има и втори такъв случай. Не са виновни журналистите. От Бургас до Созопол се разнесе мълвата как Мирослав набил два US "тюлена". US "тюлените" са елитни бойци. Миро нямало да ги набие, но те прекалили. Влезли, задърпали две гаджета на масата на Миро. Той, вече на втората си бутилка уиски, станал и понеже също знае бойни хватки пребил ги и двамата и ги изхвърлил. На другия ден довтасал за обяснения защо пребили момчетата му началникът на "тюлените" . Бил напомпан, но спихнал. На френски се казва "se degonfler"; той на английски помолил "to keep mum about it" , "да се мълчи за дребния инцидент", но той се разчу, ето че и до моите уши стигна.
На друго място край морето има една паметна плоча за трима съветски войни. До плочата има ваза, във вазата винаги има свежи цветя. Няма да кажа къде е това, щото има осквернители, те потрошиха барелефа на кръстника ми Димитър Списаревски на софийските гробища щото се сражавал с US бомбърите, които бомбардираха София. По една случайност зная, че тримата червеноармейци намерили смъртта си пиейки от една цистерна със спирт, който се оказал спирт не спирт питьевой, а някакъв друг. Все едно как са умрели; за нищо на света не бих посегнел на тяхната паметна плоча, въобще на паметник. Трябва да си отрепка, за да го направиш. Софийски млади палави отрепки мацат паметника на Червената армия, други искат той да се пренесе в музей на тоталитарното изкуство. Хайде пренесете Альоша, дето е на Бунарджика в Пловдив. Сложете на неговото място ""творбата" как червеноармеец изнасилва немкиня. Забранете филма "Чочарка", там черни US солджъри изнасилват София Лорен. Казвайте, че Сталинград е само една станция в парижкото метро.
Расцветали яблони и груши / Поплыли туманы над рекой /Выходила на берег Катюша ...
Don't sit under tree with anyone else but me ...пееха the US GI's заедно с Andrews Sisters
Vor der Kaserne / Vor dem grossen Tor / Stand eine Laterne / Und steht sie noch davor ...
Няма да казвам колко много си приличат трите песни за момичета, чакащи техните момчета, много от които няма да се завърнат. Няма защо да казвам защо и трите песни бяха забранени у нас в различни години. Така че край на писаницата. Take care. Пазете се от лош алкохол и мнения на глупаци и глупачки.
DI copyright
По поставените въпроси - мисля че цветът е каки, а царевичака - люцерна 
