С жена ми от половин час седяхме заседнали в асансьора на блока. Ако страдах от клаустрофобия, щях да изпадна в паника и да не чувам нищо от околния свят, но за съжаление не страдах, вследствие на което от половин час слушах глупостите на жена ми. И за разлика от вкъщи, където умело отбягвах тирадите й чрез резки маневри от хола в кухнята, тук нямаше къде да бягам, бях обречен. А и бяхме купили от магазина долу вестник, който жена ми в момента преглеждаше и както често обичаше да прави, чрез новините изтъкваше моите недостатъци.

- Виж какво пише - посочи с нос някъде по страниците тя: "Китайски милиардер заведе 6500 свои служители на почивка във Франция. За целта ръководителят на компанията запазил 140 хотела в Париж и 4760 стаи в Кан и Монако. Пътуването е организирано в чест на 20- годишнината на компанията".

Не знаех каква реакция се очакваше от мен, затова за всеки случай си мълчах.

- Виждаш ли как се прави? - продължи жена ми. - Човекът води хиляди хора във Франция по случай годишнина, а за нашата ти ме заведе до Казичене да караме лодка!

Жена ми често правеше паралел между мен и различни милиардери, беше й нещо като хоби.

- Кадаифче, знаеш, че бих те завел навсякъде - опитах да туширам нарастващата й неприязън аз, - но за съжаление паричките не ни стигат, имаме да плащаме сметки, заеми, трябва и да ядем...

- А, като заговори за ядене - заканително отгърна страница от вестника жена ми, - ти прочете ли, че Бойко е гладувал 30 години! Ти гладувал ли си изобщо някога 30 години, че имаш наглостта да ми говориш за храна?

Освен с милиардери жена ми често ме сравняваше и с Бойко Борисов, в смисъла на - как може да не съм посадил дори една магнолия през живота си и така нататък.

- Патенце - вдигнах рамене аз, - не разбирам каква точно е връзката между това, че ни трябват пари за храна и че премиерът е гладувал 30 години.

- Не разбираш, защото си тъп, не заради друго - отбеляза жена ми. - Човекът е гладувал 30 години, гледал е прасенца, зайчета и кокошчици, обаче я го виж сега, след всичкия тоя глад, докъде е стигнал, станал е премиер, и хубав при това, и умен! А я се виж ти! Хем гладуваш, хем нищо няма да излезе от тебе!

Замислих се дали да не вметна, че принципно на запад лидерите не изтъкват как са отраснали с прасета и как са гладували, а по-скоро гледат да споменат в кои престижни университети са завършили, но реших да си замълча, защото предположих, че не е добра идея да нападам Бойко на един шамар разстояние от жена ми.

- Гофретке - казах все пак, - според теб възможно ли е да гладува човек, който гледа прасета, кокошки и зайци?

Внезапно погледът на жена ми се размъти, сякаш бях хвърлил шепа пръст в плитко езерце.

- Как смееш! - процеди през зъби тя. - Как смееш да се съмняваш в думите му?

- Кексче, просто имам предвид, че човек трябва да внимава какво говори. Едно е да си беден и да не ти стигат парите - както сме ние с тебе, съвсем друго е да гладуваш, още повече ако в двора си гледаш прасета, кокошки и зайци, разбираш ли?

Не разбираше, по-скоро ми пращаше пневмонии с поглед.

- Завиждаш му, нали? - изсъска. - Всички му завиждате!

Въздъхнах.

- Да, завиждам му. За прасетата и кокошките, и зайците. Защото аз навремето имах само куче.

Жена ми млъкна. Усетих, че съм спечелил спора, но все още не знаех на каква цена, въпреки че се досещах.

- Знаеш ли - каза след малко тя, - мисля да поканя мама да ни погостува...

Ей това са ни политиците, помислих си, хем те ги говорят глупостите, хем на нас ни се вгорчава животът после.