Бавно и полека Георги Първанов и АБВ се върнаха там, където винаги са били - той начело на партията, а партията му - в правителството и мнозинството. Дългът си е все така гласуван, министрите са същите, кабинетът си провежда една и съща политика. Дори гайлето се качи пак в душата на Радан Кънев. Няма обаче възмутени. Няма чувствителност, скандал в обществото!

Защо допускаме забравата да покрие този шмекерлък?

Цели два месеца Първанов твърдеше, че е въпрос на "достойнство и морал" да подаде оставка. Нито за миг обаче не изпусна ръководството на партията. АБВ заплаши с излизане от коалицията, твърдеше, че споразумението е замразено. Но през цялото време депутати, вицепремиер и областни управители работеха плътно в коалицията. Така е и сега. Не би ли следвало да сме крайно възмутени? Не би ли следвало Първанов да обяснява защо и как? Не сме ли обидени?

На 25 февруари вечерта АБВ подкрепи в парламента ратификацията на 8 млрд. лв. дълг, като ден преди това лидерът й Първанов даде гръмка пресконференция, на която каза, че няма да го направи (стана обратното). Последваха комични сценки за "липса на комуникация с председателя". В позата на морален и отговорен човек Първанов обяви, че ще подаде оставка. "Подаде" я на национален съвет, след като



по устав това не може да се случи



на национален съвет. Де юре остана лидер. Но и де факто. Всеки човек на този свят, особено политик, напуска работа или пост, стига да поиска. Няма сила, която да го спре - излиза в болничен, отпуск, каквото реши. Не и Първанов. Подаде оставка до националната конференция, но продължи да председателства в оставка (съобщи го лично). Каза още, че ако конференцията го предложи, няма проблем пак да е лидер. На нея се случи очакваното - бе преизбран с 99.99 на сто. С лютите закани на националния съвет АБВ да излезе от правителството също се случи очакваното - ден след конференцията бяха забравени.

Всичко това е класически сценарий по измисляне, продуциране и реализиране на лъжа. За нея не се лежи в затвор. Тя захранва политиката, тушира скандал, препира имидж, решава конюнктурни партийни или лидерски задачи. Разбира се, патент не само на АБВ. Но тази лъжа, за да успее (а тя успява!), разчита на едно приятелство - нашето. На забравата ни, неглижиране, свикване. На нетърсенето на отговорност. Под "нашата" разбирам медии, политолози, общественици - хора, които оформят публичното мнение. Работа на леля Пена e да помни, но тя помни туй, което ние, съставителите на общественото мнение, й казваме.

Цели два месеца ние се занимавахме с този сюжет - колко много бил ядосан Първанов, как депутатите му треперели, какви били последствията за управлението. Информирахме за "хвърлената оставка", "ултиматумите" към ГЕРБ и Борисов, какво казал Румен Петков, как се почувствал Калфин...



Дори "гайлето на Кънев" проследихме



Трябваше, защото отразявахме какво се случва. Но в крайна сметка се случи друго, обратно на декларираното. Какво правим сега? Приемаме всичко равнодушно? Или се възмущаваме? Следейки медиите, виждам, че стореното от АБВ се превръща в поредната безнаказана и потъваща в безвремието умишлена лъжа. Но защо? Не би ли следвало да сме лично засегнати? Според мен е по-добре да питаме, припомняме, да се съпротивляваме. Постоянно. В живота всяка кражба се наказва, а тук политиците ни крадат истината - докога?

Ползвайки "приятелството" ни , АБВ и Първанов си свършиха няколко неща: замазаха подкрепата за дълга, създадоха си имидж на "опозиция в управлението"; поискаха оставката на прозападни министри, което им върна позициите на Изток; показаха на Борисов и ГЕРБ, че чрез пози, декларации, клетви и медийна залисия могат да завъртят коалицията в "центрофуга", която да създаде дискомфорт; "центрофугата" вдигна акциите на АБВ в коалицията, тя



бе цената на подкрепата за дълга - "Внимавайте,



ние сме новият балансьор, ДПС!"; в крайна сметка най-вероятно се е състояла среща между Борисов и Първанов, където на четири очи са договорени някои неща (вторият анонсираше такава, макар да не съобщи състояла ли се е - и нея забравихме).

Това бе спечеленият актив на АБВ. Случи се на гърба на медии и общество. И ако ние днес не потърсим отговорност за лъжата, утре не само отново ще бъдем направени на глупаци, но и следваща лъжа ще се завърти в центрофугата - в съучастие с нас. И все не ни е обидно, все не ни е гадно. А поне малко трябва.