:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 436,919,232
Активни 117
Страници 9,452
За един ден 1,302,066
Истинската история

Българският златен век

Столетие и половина след Спиридон Палаузов е време да бъде променено разбирането за културния възход на България през ранното Средновековие
Българският Златен век продължава всъщност повече от два пъти по-дълго - вероятно от кханасюбиги Крум до смъртта на цар Иван Владислав (началото на IХ в.-1018 г.). Част от символите на това време пресъздават донякъде съдържанието на понятието (от ляво надясно): Български владетел-победител, изображение върху кана №2 в съкровището от Надь сент Миклош, събрано в пълния му вид след средата на IХ в., Художествено-исторически музей, Виена (предметът е обърнат в посока ляво-дясно за нуждите на това съставно изображение); Печат на цар Симеон Велики (893-927) с изображение на владетеля в тържествено одеяние и надпис на лицевата страна "На победоносеца Симеон, [да пребъде] многая лета", а на опаката - "Симеон, в Христа василевс на ромеите", олово, преди 927 г., Исторически музей-Шумен; Апликация с изображение на лъв, чиято опашка преминава в полупалмета, злато, перли, Х в., Археологически музей-Велики Преслав.
Две свещени думи вече век и половина събират в себе си бляскавото ни имперско минало, гордостта, че сме българи и надеждата за светли бъднини. Златният век на България пръв определи българският възрожденец на руска служба Спиридон Палаузов (1818-1872), той сложи и историческите му граници - "Българската държава . . . е имала своята блестяща епоха, която продължила, за съжаление, не повече от половин век."(Спиридон Палаузов, Векът на българския цар Симеон, Санкт Петербург, 1852).

Вече е време да проверим дали днес, след цели 163 години, пресмятанията на Спиридон Палаузов са още в сила, та самият той вече се е превърнал в история. За всичките тези години натрупаният изворов материал - исторически, археологически, нумизматичен, е нараснал няколко стотици хиляди пъти. На практика Спиридон Палаузов определя понятието "Български златен век" на основата на нищожно количество данни. Впрочем, правенето на верни исторически изводи, които издържат непроменени столетия, на основата на малко на брой извори е един от признаците за гениалността на авторите в областта на археологията и историята. Някой поправки в първоначалното съдържание и в историческите граници на понятия, формулирани толкова отдавна, все пак се налагат. На практика днес никой не подлага на съмнение нито съдържанието, нито географските, нито времевите граници на Златния век на България. А е време за промени, натрупаното за век и половина обилие от нови данни изисква това от нас.

* * *

Понеже си мислим, че съдържанието на понятието "Златен век на България" е напълно разбираемо за всички, поне интуитивно, ще оставим осъвременяването му за втората част на този текст, сега ще започнем с най-лесното - географското разпространение на явленията, характеризиращи Българския златен век, единствено то не може да претърпи кой знае колко съществено изменение, доколкото Златният век е съвкупност от исторически и културни явления и процеси, които имат място единствено в границите на средновековната българска държава. Както ще видим обаче, емпиричните натрупвания ще ни наложат неумолимо да разширим значително времевия обхват на Златния век, а следователно неговото съществуване ще следва винаги промените в политическите граници на държавата ни. И ако Спиридон Палаузов определи като Златен век българската култура в края на IХ в. и в началото на Х в. в рамките на около половин столетие, то днес ще трябва да настроим географските граници на Българския златен век по-гъвкаво, този набор от културни явления следва всички промени в географските граници на България за цялото време на съществуването си. Трябва да се направи още една уговорка - някои от явленията, свързани с българския Златен век, прехвърлят границите на България и са определящи за културния изглед върху един много по-широк географски ареал.

Най-съществени са промените в продължителността на културните процеси, чиято съвкупност ще определяме като Златен век на България. За нас е безспорно, че рамката от половин век е вече тясна. Причините, поради които ще трябва съществено да разширим времевата рамка, всъщност повече от четири пъти, са в съдържанието на понятието, определено от Спиридон Палаузов - единствено "успехите в литературната дейност" във времето след приемането на християнството в България, т. е. след 865 г. Несъмнено е, че не съществува друго време в цялото Българско средновековие, през което да бъде достигната бляскавата литература на Симеоновото време, усилният литературен кипеж тогава. Но ще е погрешно, ако твърдим и мислим, че тази литература изниква на голо поле. Дори бегъл поглед върху литературните постижения, отразени в надписите върху камък на старобългарските владетели, са именно тази основа, върху която по-сетне ще се развие българската литература в Симеоновото време. И това е съществено основание за разширяаване на долната времева граница на понятието "Златен век".

Двуделната структура на съчинението на Палаузов - историческа и литературна част, подсказва, че авторът поне донякъде включва в представите си за Златен век и политическото могъщество на България, макар това да не е казано направо.

Днес ние не можем да премълчим политическото могъщество на България като фактор от първа величина за културното въздигане на страната и така, макар и предварително, да разширим времевата рамка на Златния век до времето на съществуването на Имперска България - от началото на IХ в. до първите две десетилетия на ХI в. (вж. Свързани текстове). Защото практическото приложения на българската имперска доктрина в началото на VII в. е, според нас, е най-съществената причина за възникването и установяването на българската културна хегемония. Наистина, според сведенията с които е разполагал в своето време, Спиридон Палаузов определя друга най-съществена причина - приемането на християнството. Внимателното вглеждане в известното ни днес обаче ще ни увери, че не само старобългарската литература, която е била известна на Палаузов и на основата на чието развитие той най-вече формулира понятието "Златен век", но практически всички други културни явления от времето на IХ-Х в., които днес познаваме, излизат рязко извън половинвековната времева рамка, определена от него. Развитието на българската архитектура, възникването и развитието на градовете, философската и правната мисъл, скулптурата, живописта и всички други изкуства, обработката на скъпи метали и изработката на керамика, всичко това са процеси, които достигат върхови постижения още в самото начало на IХ в., при това главно под влияние на приложението на вече формираната българска имперска доктрина. Ще видим, че имперското владетелско самочувствие на цар Симеон Велики има своите предшественици у владетелите от първата половина на IХ в., които също имат самочувствие на императори. Печатите от типа "Симеон, василевс на ромеите" (вж. изображението) също не изникват от нищото, а са плод на десетилетно, ако не и на столетно развитие.

Приемането на християнството, разбира се, както и великото дело на светите братя Кирил и Методий, внасят съществено ускорение в развитието на Българския златен век, но тези промени не са из корен, те усилват културното развитие неимоверно, облекчават хилядократно разпространението на старобългарската книжнина, извеждат на съвършено нов етап научната и образователната деятелност, но по своята същност всички те са продължение на процеси, които са вече започнали повече от половин век по-рано, в това ще се уверим, когато се вгледаме по-обстоятелствено във всеки един от тях поотделно.

Ще привлечем като доказателство, че не приемането на християнството е долна граница на Българския златен век, представата на средновековния българин за материален и духовен разцвет. Тази представа, макар и от средата на ХI в., поставя началото на Българския златен век - време на всеобщо благоденствие и всемерна задоволеност, именно в езическите времена: "И населих [аз, пророк Исай] земята Карвунска [днешна Североизточна България и Северна Добруджа], наречена българска; беше опустяла от елини преди 130 години. И населих я с множество люде от Дунав до [Черно] море; и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав. И този цар прочее насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори сто могили в земята българска; тогава му дадоха име "стомогилен цар". И в тези години имаше обилие от всичко." (Българска безименна летопис, средата на ХI в.) Същият забележителен паметник на ранната българска историческа книжнина с лекота определя и вторият върхов момент на Българския златен век - "И много изобилие имаше в онова време при тоя цар Симеон [Велики (893-927)]". Ще се върнем подробно към съдържанието на понятието "Златен век", но тук е задължително да се подчертае, че представата на средновековния българин, поне на този от средата на ХI в., съответства на античната представа за Златния век като безметежно време на благоденствие, духовност и разцвет. Както е видно тази представа включва, според българската безименна летопис, едно такова време докато българите "бяха езичници" и още едно "при тоя цар Симеон", т. е. вече след покръстването.

Ще се уверим наверно, след като разгледаме по-обстоятелствено съставките, на които ще "разложим" понятието Златен век във втората част на тоя текст, че е крайно наложително да разтегнем силно и горната граница на понятието. При цар Симеон Велики България достига толкова немислимо високо културно равнище, че дори вялото управление и военните неуспехи на неговия наследник цар Петър не могат да сложат край на Златния век.

Понеже причина за възникването и двигател за развитието на българската културна хегемония е българската имперска доктрина, то ще трябва да се очаква, че Българският Златен век продължава поне докато съществува Имперска България, сиреч до 1018 г. Политическите сътресения от 70-те години на Х в. също не прекъсват българския културен възход. Вярно, в последните си две-три десетилетия Българският златен век е в своя залез, от него остава само бледа сянка на бляскавата имперска епоха, няма защо да се чудим - всичко в природата се ражда, а после умира. И малко преди смъртта си е смалено, сбръчкано, приведено, но още живо.

(следва)



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=495536

(Как да наричаме старобългарските владетели? Ханове, канове, князе или просто господари)

http://www.segabg.com/article.php?issueid=8011§ionid=5&id=0001301

(Княз Слав ли е предшественикът на господаря Аспарух?)

http://www.segabg.com/article.php?id=697654

(Време е за нова периодизация на ранната българска история)

http://www.segabg.com/article.php?id=698577

(Третото око на света)

http://www.segabg.com/article.php?id=699494

(Крум и Омуртаг създават българската "Държава на духа")

22
21570
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
20 Май 2015 20:20
Каквото и да си говорим, в сравнение с ромеите, сме били малко дивички и "ръбати", и "чепати"... Еле, пък, сега си имаме нов Хан Омуртаг - другарят Бойко Борисов - но това не ни прави още "водеща сила" в света, въпреки всички строежи и нови пътища!
20 Май 2015 20:26
Ще се върнем подробно към съдържанието на понятието "Златен век", но тук е задължително да се подчертае, че представата на средновековния българин, поне на този от средата на ХI в., съответства на античната представа за Златния век като безметежно време на благоденствие, духовност и разцвет.

Ерго, българите през 11в. са имали представа що е то античност и има ли тя почва у нас. Та значи не са били диви азиатци с овчи кожуси, калпаци, шатри и конски опашки, дошли нейде от азиатските пущинаци...
20 Май 2015 20:45
През Ранното Средновековие сме били съставени от племенни групи, организирани в "мобилна" държава; един конен народ, едва оцелял в войните с останалите конни народи; добре, че сме дошли тук, където е било "по-закътано" и Ромейската империя е била някакъв вид защита; воювали сме с нея, като победите във войните са горе-долу по равно.....
20 Май 2015 20:57
Златният век си е век - времето на царете Борис, Симеон и Петър...
Останалото са... Последици от лошо историческо храносмилане...
Котка -
---------------------
Сайтът на Генек

20 Май 2015 21:12
Миналото си е минало, но борбата за живот е вечна и трябва да ни интересува какво става в настоящето! За да съществуваме добре като държава - трябва да си възстановим селското стопанство, промишлеността, а в края на краищата и прираста на населението!
20 Май 2015 22:05
във времето след приемането на християнството в България, т. е. след 865 г.

Само дето християнството е прието много по-рано:
"Богородице, помагай на цезаря Тервел."
Това пише на един печат...
20 Май 2015 23:40
Котка -
А тов. Петрински по патос и плам го докарва на късния Андрей Бездетни.
21 Май 2015 12:38
Kotka
тов. Петрински
21 Май 2015 13:49
Иван Петрински Герасим Петрински
Това явно е семейна лафка.
21 Май 2015 14:57
Добър опит да се излезе от гъстата партиотарска мъгла. Петрински
Но не е ли време от онзи "Златен век" да изпълзим към "Златният век" на мутрите на прехода, за да разберем по-добре що е възход и що е падение!?
И що е е имперско мислене и що е дупедавско мислене на протекториата?
21 Май 2015 15:54
Извадка от статията: "Някой поправки в първоначалното съдържание и в историческите граници на понятия, формулирани толкова отдавна, все пак се налагат. "

Допусната е груба правописна грешка.

21 Май 2015 18:07
старобългарската литература


За коя литература става вьпрос?
21 Май 2015 18:47
За коя литература става вьпрос?

За изгорената и разпиляна от гръцките владици и фанариоти, става въпрос...
21 Май 2015 18:51
timbuktu

прочети и това:

http://www.monitor.bg/article?id=124230
21 Май 2015 19:47
във времето след приемането на християнството в България, т. е. след 865 г.

Моята пра-пра-пра....баба Лидия е била кръстена во Христа от св. Павел, много преди 865 г.
22 Май 2015 17:33
"....че дори вялото управление и военните неуспехи на неговия наследник цар Петър не могат да сложат край на Златния век...."

Да се чуди човек как тази мърда цар Петър се е ползвал с такъв култов статус, и приживе, и няколко века след смъртта си. И защо точно "Петър" се превръща в класическото владетелско име на Първото ни царство, а не Симеон, например. Или има някаква персонална вина за това, че края неговото управление (най-дългото в цялата ни история, между другото) съвпада с възхода на Империята при Йоан Цимисхи - вероятно най-бележитият войн на епохата.

22 Май 2015 18:41
Само дето християнството е прието много по-рано:
"Богородице, помагай на цезаря Тервел."
Това пише на един печат...


Това го е писала некоя християнска фенка на Тервел. Имаш ли некой печат, на който пише:
Богородице, помагай!
подпис:Тервел
23 Май 2015 05:25
Но не е ли време от онзи "Златен век" да изпълзим към "Златният век" на мутрите на прехода, за да разберем по-добре що е възход и що е падение!?


"Туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е, или слава."
Между българския 9-ти и 19-ти век - две большие разницы. Затуй пък между втората половина на 19-ти и началото на 21-ви - разлики ню-ню.
25 Май 2015 09:22
timbuktu

прочети и това:


Прочетох го - не разбрах защо обаче?
Да се разберат с щурчо кой е унищожавал литературата дето никой не е видял....
25 Май 2015 09:49
Приемането на християнството, разбира се, както и великото дело на светите братя Кирил и Методий, внасят съществено ускорение в развитието на Българския златен век, но тези промени не са из корен, те усилват културното развитие неимоверно, облекчават хилядократно разпространението на старобългарската книжнина, извеждат на съвършено нов етап научната и образователната деятелност, но по своята същност всички те са продължение на процеси, които са вече започнали повече от половин век по-рано, в това ще се уверим, когато се вгледаме по-обстоятелствено във всеки един от тях поотделно.


Чакам с нетърпение обосновката на тази теза, тя - вярвам - ще включва данни за разпространение на старобългарска книжнина и образователна деятелност в езическа България.
26 Май 2015 22:34
Чакам с нетърпение обосновката на тази теза, тя - вярвам - ще включва данни за разпространение на старобългарска книжнина и образователна деятелност в езическа България.

Нема кой да чете Георги Раковски по този въпрос:
Самото прибежище на българската народна книжнина е било в пределите на Стара планина в непокръстените тогава българи, де се е съхранявала пренесената им от Азия старотракийска отпърво книжнина в древните времена, а няколко си века преди Христа, пренесената второ от гебрите (кимбрите) зандска книжнина. Но в кръщението Преславскаго двора (866) и тя пострада като нечестива! Доказателство необоримо при другите е и въпроса, когото отправя Борисовото посолство на папа НиколайI: „Що да сториме с нечестивите книги, които сме получили от саракините и ги имаме?" Папа же им отговорил: „Непременно да ги изгорите!" (Виж от тому въпрос 103 в "Responsa ad consulta Bulgarorum ed Hardouin, acta Conciliorum", 353—386.), както и имената на самите възпоменаеми в нея иста повременност книги: Гръмник, Коледник, Мисленик, Пътник, Пят-Дзведи и проч., които нямат ни най-малкое сходство ни с елинската, ни с латинската книжнина (Ние о тому щем говори обширно във вторая книга настоящеgо съчинения).

27 Май 2015 01:55

Damage_case
22 Май 2015 17:33
Мнения: 993
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP

Христолюбив е бил Петър, и то много, затуй! Църквата умее да помни благодетелите си, да ги възхвалява и възвеличава много след смъртта им, понеже така насърчава благодеянията и на други. Иначе Петър е преживял доста военни разочарования, причинени му и от сърби, и от маджари (срещу последните даже е получавал и ромейска помощ, ама пак не се справил), и от руснаци, и от Никифор Фока ...Уви не... Войната не е била "стихията" на Петър...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД